Соня Момчилова
Още от времето в което трупах трудов стаж в пресцентъра на МВР знам, че вгледа ли ти се Анна Заркова, ще последва нещо за което не си подготвен. Като звъннеше в пресцентъра да пита нещо или да търси за интервю някой я от политическите, я от оперативните функционери на системата, на нас ни се изопваха физиономиите.
С другите журналисти все се оправяхме, даже много лесно се оправяхме, хем да им удовлетворим интереса, хем да не си отваряме работа и да пазим завет на началниците, ама Ани като се присетеше да търси позицията на държавата и ни се стъжняваше. Само тя си нямаше прякор и не беше обект на вътрешноведомствен хумор. Нито на добронамерен, нито на по язвителен. Ани вече беше институция.