Три месеца ще проверява съдиите около Нотариуса комисия във ВСС

В срок от три месеца временна комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще трябва да проучи всички факти и обстоятелства за участието на съдии в дейността на групата около застреляния Мартин Божанов, известен като Нотариуса.Продължете с четенето

Николай Стайков: Мартин Божанов – Нотариуса е използвал син буркан

Пред „SS клуб“ дежурели полицейски коли като пред „Осемте джуджета“

Мартин Божанов – Нотариуса се е движел със син буркан на колата, с охрана, влизал е спокойно на паркинга на спецпрокуратурата, имал е поне 4-5 телефона и е разширявал постоянно кръга си на влияние в съдебната власт. Това разказа на изслушване пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет журналистът и съосновател на фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) Николай Стайков.Продължете с четенето

„Би трябвало да се саморазследват“: Мнозинството от групите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС ще проверява групата около Нотариуса

Народното събрание реши временна комисия да проверява всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. „За“ бяха 191 народни представители, без „против“, един „въздържал се“. Народното събрание прие общ проект на решение за създаване на временен орган, който включва предложенията на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС, ДПС.

Комисията ще е съставено от 17 народни представители на пропорционален принцип – петима от ГЕРБ-СДС, четирима от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), трима от „Възраждане“, трима от ДПС, един от „БСП за България“ и един от „Има такъв народ“. Срокът на работа е 3 месеца, като трябва да бъдат установени „всички факти и обстоятелства около евентуалното наличие на лица и организирани групи за влияние в правораздавателната система във връзка с публично изнесената информация за дейността на Мартин Божанов“.

Заместник-председателят на Народното събрание Никола Минчев („Продължаваме промяната-Демократична България“) беше избран за председател на временната комисия.

Три бяха номинациите за председател на временната комисия, като кандидатурите бяха гласувани по реда на тяхното предлагане. В подкрепа на Никола Минчев гласуваха 125 народни представители, 36 бяха „против“ и 17 се въздържаха.

Другата кандидатура за председател на комисията беше на Златан Златанов от „Възраждане“, за когото гласуваха 72 депутати, 76 бяха „против“ и 41 се въздържаха.

От „Има такъв народ“ предложиха Гроздан Караджов да оглави комисията. Тъй като комисията не е на паритетен принцип и според нас тези, които предложиха тази комисия, всъщност би трябвало да се саморазследват, защото връзките в съдебната власт са тъкмо в ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, предлагаме нашият кандидат да бъде председател, за да се свърши някаква обективна работа, каза Тошко Йорданов (ИТН). За кандидатурата на Караджов гласуваха 67 депутати, 88 бяха „против“ и 33 се въздържаха.

За заместник-председатели на временната комисия бяха избрани Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) и Хамид Хамид (ДПС).

Комисията беше създадена на пропорционален принцип от 17 членове. От тях петима са от ГЕРБ-СДС, четирима от „Продължаваме промяната-Демократична България“(ПП-ДБ), по трима от „Възраждане“ и ДПС, и по един от „БСП за България“ и „Има такъв народ“.

В състава на комисията влизат: от ГЕРБ-СДС – Маноил Манев (заместник-председател), Рая Назарян, Марин Маринов, Александър Ненков и Росица Кирова; от ПП-ДБ – Никола Минчев (председател), Людмила Илиева, Мирослав Иванов и Настимир Ананиев; от „Възраждане“ – Александър Арангелова, Ивайло Чорбов и Златан Златанов; от ДПС – Хамид Хамид (заместник-председател), Ертен Анисова и Гюнер Ахмед; от „БСП за България“ – Атанас Зафиров; и от ИТН – Гроздан Караджов.

/БТА/

Бойко Рашков: Може да се установят магистратите, които са изпълнявали поръчките на Мартин Нотариуса

„Виждам как лица, за които ние като политическо ръководство в МВР получихме информация, че се занимават с незаконосъобразна дейност и направихме необходимото те да бъдат преместени на други длъжности или освободени от Министерството на вътрешните работи, ако става дума за корупция, престъпни посегателства и т.н., виждам как сега, в момента, по време на управлението на министерството от министър Стоянов тези хора се връщат на работа. Тези хора бяха свързани с тези две партии, които в момента така ревностно подкрепят министър Стоянов, което не прави чест на министерството и на него самия като министър“, каза депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков пред БНР.Продължете с четенето

Съдия Владислава Цариградска: Важно е тази адска машина за ликвидиране на хора да я няма

„Зад Мартин Божанов не мисля, че е имало един човек, аз подозирам, че това са структури, функциониращи десетилетия. Вероятно ще продължат да функционират още толкова, ако не се проведе истинско разследване, защото личността на Божанов, както и моята са без значение. Това каза заплашваната от Нотариуса съдия Владислава Цариградска пред „120 минути“ по bTV.Продължете с четенето

„Марто е много близък с Иван Гешев и Пеевски“: Сблъсъкът на съдия Владислава Цариградска с убития Мартин Божанов – Нотариуса

По повод убийството на Мартин Божанов – Нотариуса публикуваме част от статията „Истинското „правосъдие“: И други „лобисти“ като Пепи Еврото тормозят безнаказано съдии“ на Мирела Веселинова в „Капитал“ от 6 юли 2023 г.

През есента на 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд – Луковит (към оня момент), става обект на целенасочена негативна медийна кампания – първо в ПИК, после в БЛИЦ и „Уикенд“, където е окачествена като „метежница срещу Гешев“ (тогава кандидат за главен прокурор) и като съдия, обслужваща интересите на криминалния свят. Съдия Цариградска е активен член на Съюза на съдиите в България, в онзи момент е инициатор на подписка в защита на съдебния състав по делото на Джок Полфрийман, подложен на обществено обругаване, включително и от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Цариградска дава интервюта, в които говори за недопустимата политизация в изявленията на Цацаров и нападките му срещу съда. По тази причина първоначално тя решава, че медийната атака срещу нея е провокирана от тази й активност. Последвалото развитие на събитията обаче я кара да заподозре и други интереси.

Още в деня на първата публикация – на 8 октомври 2019 г. – съдийката сезира Инспектората към ВСС да започне проверка срещу нея. (Тази проверка по-късно е прекратена с решение, че няма данни за нарушения.)

Същия ден обаче тя получава предупреждение, предадено й от нейна близка: да се отведе от дело по имотен спор на Мартин Божанов, срещу което щели да „свалят“ публикацията от сайта на ПИК, даже да й платят „някой лев“. „Ако не изпълня искането обаче, ще стана неспособна да работя, но не само като съдия, а въобще. Освен това щели да последват още публикации срещу мен. Изрично бе уточнено, че „Марто“ е много близък с „Иван Гешев и Пеевски“, цитира съдийката предупреждението в сигналите си до институциите по-късно.

Цариградска веднага съобщава за случилото се на много колеги, консултира се с тях, а междувременно срещу нея продължава медийната кампания с очернящи публикации.

На 14 януари 2020 г. се провежда съдебно заседание по въпросното дело – иск по чл. 19 по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на предварителен договор за продажба на имот за окончателен. Делото се води по иск на сегашната съпруга на Божанов, Гергана Божанова (тогава Грънчарова), по това време негова интимна приятелка, която по време на процеса му ражда дете. Ответници са самият Божанов и тогавашната му съпруга, т.е. претенцията на бъдещата съпруга на Божанов е да се прехвърли семейният имот на нея с мотив, че имали договор. Божанов, адвокатът му Велимир Атанасов и адвокатът на Грънчарова Калин Чанков настояват Цариградска да си направи отвод, като се позовават на публикациите срещу нея, правят твърдения за предубеденост по делото и влияние върху свидетел. В съдебната зала Божанов заявява: „Омразата на председателя на състава към мен и адв. Атанасов произхожда от това, че ние сме в близки приятелски отношения с лице, което заема висок пост в съдебната власт. Пък аз не крия, че съм в приятелски отношения и с Лозан Панов, който също е на снимка с г-жа Владка, видях го от медиите…“

Съдийката отказва отвод, Божанов демонстративно напуска залата, а лице от публиката се приближава към съдийската банка с намерение да я заговори. Съдийката настоява адвокатите да останат в залата, за да предотврати евентуална провокация. Човекът, далечен познат, споделя, че возел Калин Чанков до съда, пита я за съпруга й и детето и вместо да напусне залата, както тя поискала, с двусмислен силен тон заявил: „Нали знаеш какво ми се случи на мен, бях в инвалидна количка!“

Цариградска възприема това като нова заплаха. През следващите шест месеца – от януари до юли 2020 г., се движи с охрана, назначена от министъра на правосъдието (тогава Данаил Кирилов). Охранявана е от двама униформени служители на ГД „Охрана“ и специален служебен автомобил, който я вози от дома й в Плевен до съда в Луковит и обратно, жилището й е обект на техническа защита.

От колеги научава, че около две години по-рано, през 2017 г., същите хора по аналогичен начин са заплашвали в съдебна зала съдия Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд, като дори са представили в съда фалшифицирани документи, уличаващи го в конфликт на интереси. И отново искането е било съдията да си направи отвод по конкретно дело, също по чл. 19 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. Срещу съдия Лазаров е изградена версия, че той чрез вещото лице по делото е поискал подкуп от страната по делото, като за целта с експерта бил подписан договор за заем и запис на заповед в полза на майката на съдията. Вещото лице, разбира се, отрича това и в протокола от заседанието е записано неговото изявление, че на датата, на която уж са подписани двата документа, той не само е бил в чужбина, но и там е гласувал на 26 март 2017 г. за парламентарните избори.

Лазаров официално сезира МВР, нещо повече – лично уведомил тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, но единствената институционална реакция на неговия сигнал била, че той самият няколко пъти е бил привикан на разпит в ГДБОП, за да го питат дали е вземал подкуп. От преписка на прокуратурата с ВСС става ясно, че неговият сигнал до Цацаров е бил препратен на Софийската градска прокуратура (СГП), която още през декември 2017 г. е отказала да образува досъдебно производство, като преписката е била докладвана на спецзвеното „Антикорупция“. През 2022 г. след негово запитване е уведомен от прокуратурата, че има прокурорски отказ да се образува досъдебно производство, защото не са били събрани достатъчно данни за неправомерни действия от негова страна.

Институционална реакция

Двамата съдии сигнализират ВСС и през февруари 2020 г. се явяват на изслушване пред Съдийската колегия, за да разкажат за натиска, на който са били подложени. Колегията гласува декларация в тяхна защита, както и приема механизъм за действие при засягане на независимостта на съда или натиск върху съдиите.

Нещата замират дотук. Докато през юни 2021 г. излиза поредното разследване на Антикорупционния фонд за прокурорския рекет върху бизнесмена Веселин Денков и приятелката му Ивайла Бакалова. Разследването разкрива „кои са „професионалистите“ с влияние в съдебната система“ – лобисти, които искат големи суми пари, за да въздействат за определен изход на делата, в случая – за изваждане на Денков от ареста. Един от замесените в това разследване е Мартин Божанов, като публикацията отваря сериозни съмнения за свързаност между него и ръководството на спецправосъдието.

Това става повод членът на Съдийската колегия на ВСС Даниела Марчева да поиска ново обсъждане на случая с двамата съдии в контекста на разследването на АКФ. Марчева сочи, че декларациите в защита на съдиите не са достатъчни, когато става въпрос за криминални атаки – тогава истината може да бъде установена единствено в наказателно разследване. След нов дебат колегията взема решение да поиска информация по случаите на двамата съдии от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор.

А отговорите от Гешев и МВР са парадоксални. Както стана вече ясно, сигналът на съдия Цветко Лазаров е порязан още през 2017 г. от прокуратурата. По казуса на съдия Цариградска пък нищо не е направено – нито от прокуратурата, нито от МВР, защото тя просто не била подала сигнал, че е жертва на престъпление. Това става ясно от отговорите и на двете институции.

Самата Цариградска неведнъж е заявявала, че в случая тя действа не като жертва на престъпление, а като съдия, който настоява за адекватна защита на съдийската неприкосновеност и независимост. В същото време нито прокуратурата, нито МВР са съд, че да се задействат само ако са сезирани със сигнал от пострадал. Те не просто могат, а са длъжни да се задействат винаги когато имат данни за престъпление, дори когато тези данни са дошли от „случаен гражданин“, от медиите и т.н. Съдия Цариградска е получила охрана през 2020 г. от Съвета по охрана, в който участва главният секретар на МВР. Гешев и МВР са информирани след първото изслушване на двамата съдии през февруари 2020 г., както и на 6 юли 2021 г. с писма от ВСС, в които се иска информация какво са направили с двата казуса.

Но досъдебно производство по тези два казуса е образувано чак в началото на 2023 г. – това отговориха на въпрос на „Капитал“ от Софийската градска прокуратура. Производството е образувано по проверка, назначена в края на декември м.г., и е по обвинение за образуване и ръководство на организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши имотни измами и престъпления по чл. 143 НК, а именно упражняване на противозаконно влияние върху съдии. Няма привлечени лица, казват от СГП.

Така близо 6 години след атаката срещу съдия Лазаров и три години и половина след заплахите срещу Цариградска прокуратурата започва разследване. Нищо че по случая на Лазаров вече веднъж е отказала да образува преди пет години.

Стар познайник на… медиите

„Множество публикации в медиите […] сочат на съмнения за участие на споменатите лица – Мартин Божанов, адвокат Велимир Атанасов и адвокат Калин Чанков, в организирани незаконни дейности и свързаността им с висши магистрати, включително с главния прокурор, с високопоставени полицейски служители, както и твърдения за неслучайна липса на институционална воля за разследването им. Част от медийните случаи са свързани със съмнения за влияние върху съдебната власт“, пише Владислава Цариградска в сигнала си до министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на вътрешните работи Бойко Рашков от януари 2022 г., когато за пореден път се опитва да провокира институционална реакция

Кои са хората, които демонстративно и безнаказано заплашват съдиите в съдебни заседания.

Един от тях е Мартин Божанов, представящ се като консултант по „всякакви въпроси“, известен с прякора Нотариуса, макар че той никога не е бил нотариус. Но пък публикации го свързват с имотни измами, както и с една кражба на дело, за която срещу Божанов и чичо му е имало досъдебно производство – през 2004 г. от адвокатската стая на Върховния касационен съд по време на обедната почивка изчезва папката с дело срещу легендарния нотариус Слави Крашевски заедно с оригиналните документи в него. По това време срещу Крашевски има над 40 досъдебни производства за нагли измами. Софийският районен съд оправдава Божанов и чичо му, имало прокурорски протест, но по-нататъшното развитие на делото е неясно. Аз съм неосъждан и без висящи производства – казва Божанов в интервюто пред АКФ, когато го питат за делото „Крашевски“. Мартин Божанов е един от главните герои в разследването на АКФ „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“.

Сегашната му съпруга Гергана през 2020 г. е назначена за разследващ полицай в ГДБОП след странен конкурс, пише Frognews. По информация на „Капитал“ известно време след това й е отнет допускът до класифицирана информация – по времето на Бойко Рашков, но после Административният съд – София-град, й връща допуска и тя получава достъп до секретните материали за организираната престъпност у нас.