Анна Заркова
Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон.“ Това звучи като реплика от ония подслушани разговори, които разкриват в последно време на запис неприлични решения на държавни дела. Но не е. Казано е още през 16-ти век от Сюлейман Великолепни Законодателя – най-дълго управлявалият султан. По негово време (1520-1566) законите се множат, пише Педро Загребални, един от неговите биографи. Същевременно султанът разбира, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи закони, колкото с обещания за тях, защото обещанието е винаги по-привлекателно от действителността. Той не отменя предишните закони, но неуморно измисля нови. Така се утвърждава историческата истина, че когато в обществото цари невежество, в умовете е безпорядък, а във властта – продажност, законите се менят с такава скорост, че е невъзможно законите да се прочитат, камо ли да се изпълняват.
Така било в Османската империя преди 6 века. А не е ли така у нас и днес?