С професора по конституционно право Пламен Киров разговаря Анна Заркова
– Първото заседание на новото 45-то Народно събрание се проведе, проф. Киров, по призива на група интелектуалци, не в новата, а в старата му сграда. Каква символика виждате вие в това?
С преподавателя по конституционно право доц. Наталия КИCEЛОВА разговаря Анна Заркова
– Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото неотдавна наше 44 –то Народно събрание – да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас?
– Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че „дистанционното“ участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание – отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят“ кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии. По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите, нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но ви питам: в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?