Ясен Люцканов

Вицепрезидент, встъпил в длъжност като първата жена президент след доброволно подаване на оставка на избран за втори мандат президент, трябва да назначи служебно правителство, като избере министър-председател от 10 души, заемащи висши, но избрани от Народно събрание, длъжности.

Само половината от десетимата (рекордно в случая) заявяват готовност да бъдат назначени за временен ръководител на изпълнителната власт. След като посочи един от тях, новият президент трябва да одобри предложен от натрапения ѝ избраник състав на служебно правителство, който не торпилира изразеното на рекордно масови протести искане за демократичен вот. Като насрочи седми поред предсрочни парламентарни избори в рамките на пет години по прекроени за пореден път в последния момент правила.

Подобен сюжет няма и в творчеството на Тери Пратчет, на когото Столичната община първа в света кръсти бъдеща улица, настоящ конгломерат от строителни обекти в столичния квартал „Манастирски ливади – Изток“. Може би трябва район „Триадица“ да кръсти някоя съседна разорана поляна „Дъглас Адамс“. Или пък „Дондуков“ да се прекръсти на „Джонатан Суифт“…

Кой прокара поправката „служебен премиер от ГЕРБ“

„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка“, пишеше в проекта за промени в основния закон, внесен с подписите на Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Надежда Йорданова и др., общо 166 депутати, през 2023 г.

Преди първото гласуване в пленарната зала текстът придоби следния вид: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.”

На второ четене Христо Иванов и група народни представители предложиха следната редакция:

„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“

При окончателното трето четене отпадна председателят на ВКС, а останалото бе прието със 165 гласа „за“ от присъстващите депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, срещу 71 „против“ – всички от „Възраждане“, БСП и ИТН и един „въздържал се“ – Бойко Рашков. Трима отсъстваха – Драгомир Стойнев от БСП, Мустафа Карадайъ от ДПС и покойната Петя Ставрева от „Обединени земеделци“, влязла с листа на ПП-ДБ.

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

„Това, което идва от главите ни, пада на главите ни.” С тия думи проф. Янаки Стоилов коментира решението на Конституционния съд по дело №1/2024 – това, с което бяха отхвърлени почти промени в основния закон на България нанесени от „сглобката” в 49-ото Народно събрание под лозунга „Съдебна реформа на всяка цена”, но от друга страна бяха оставени поправките под мотото „Да ударим президента Радев”.

И баба знае, че професорът е прав. Тя би казала същото другояче: „Каквото правим, това и патим”.

Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

„Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон“. Звучи като реплика от ония записи на партийни събрания, където пет-шестима почитатели на „кеша в торбите” решават важни държавни дела. Обаче не е. Не е и нещо чуто в кулоарите на 50-ия парламент, в който току-що отново пратихме прочутите автори на Доктрината за промяната, наречена от тях самите „Ала-бала”… Казано е още през 16-и век от Сюлейман Великолепни Законодателя, най-дълго управлявалият султан.Продължете с четенето→

Някои особености на пожарникарското конституционно законодателство

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Всяка страна си получава цирка, който заслужава. Испания си има коридата, Италия – папската институция, Америка – Холивуд, а България – съдебната реформа и нейното реформиране.

Това съждение, което не е опровергано, принадлежи на известната американска писателка Ерика Джонг, но е допълнено от неизвестен автор относно българските циркаджийски номера. Допълнението – обърнете внимание – циркулира още от миналия век в медийното пространство, обаче днес звучи особено актуално.Продължете с четенето→

Със 134 гласа „въздържал се“, 51 – „за“ и един – „против“ Народно събрание прие ветото на президента Румен Радев върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), чрез които с редакция в Закона за съдебната власт (ЗСВ) се възкресява Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС), закрит с последните изменения в Конституцията.

Така измененията в НПК ще трябва отново да бъдат гласувани на второ четене, като срокът за предложения беше определен на пет дни.

Вчера правната комисия подкрепи ветото, като депутати от управляващото мнозинство заявиха, че ще направят редакция на разпоредбата за Пленума на ВСС, за да няма проблеми с тълкуването.

„Ако не беше ветото на президента, какво щяхте да предприемете. Отново ремонт на ремонта. Когато от опозицията правим предложения, приемете, че те са конструктивни. Опозицията също работи за България“, каза в дебатите в пленарната зала Мая Димитрова от „БСП за България“.

„Защо променяме току-що променена Конституция, защо не се изчака… Целта беше да се възстанови старият ВСС? Не се ли прави това, за да се опраска за пореден път съдебната реформа. Ние ще дадем право на стария ВСС да организира изборите за нов ВСС, ако това е сърцевината на съдебната реформа, то благодаря ви за тази реформа“, заяви Гроздан Караджов от „Има такъв народ“.

„Защо беше това бързане с конституционните промени. Казахме, че са необмислени и се видя, че нито бяха направени качествено, нито послужиха за приемането ни в Шенген – там сме приети само по въздушно-капков път“, посочи Цвета Рангелова от „Възраждане“.

През новата 2024-та ще се разбере изгубихме ли си демократичните рефлекси

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Призовани сме от парламента да бъдем в „историческо” новогодишно настроение. Ако вие се чувствате както обикновено, то някой депутат би казал, че сте пропуснали тържествената новина за „шестата поправка на демократичната Конституция на България”. Така ли е? Чуйте тогава. Тя бе нанесена в Народното събрание навръх Рождественските празници-2023. Правосъдният министър ѝ удари червения восъчен държавен печат и я обнародва като коледен подарък за нас (гражданите, народа, избирателите или както още ни наричат според обстоятелствата). Откъм властта се чу, че сме „неблагодарни”, но пък социологията от навечерието на 2024-та показа, че „българите се чувстват по-добре и очакват новата година с по-голяма увереност”.Продължете с четенето→

165 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС одобриха на последното, трето четене промените в конституцията. Против гласуваха 75 от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, един „въздържал се“ (Бойко Рашков), трима отсъстваха.Продължете с четенето→