Проф. д-р Маргарита Пешева
В българската журналистика е много трудна свободата да търсиш истината, въпреки всичко – въпреки нежеланието на властта, съпротивата на бизнес и политическия елит, нарастващия страх на медийните собственици, неизбежните капани на общественото мнение. За тази толкова опасна свобода и воля на седем разследващи журналисти се разказва професионално и увлекателно в най-новата книга на Анна Заркова „Свободни в словото. 7 разследващи журналисти и техните истории”.
Асен Йорданов: „Журналистиката в България е като слалом със сноуборд в супергигантски слалом. Непрекъснато се навеждаш и криволичиш, за да избегнеш препятствията.“
Снежана Тодорова
(рецензия)
Книгата със знаковото заглавие „Свободни в словото”, написана от журналистката Анна Заркова, представя с характерния за авторката богат и мелодичен език, живота – и личния, и професионалния – на няколко нейни колеги: Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова.
Защо точно тях? Защо тези 7 журналисти, а не например някой от всички останали?
Една рецензия на Екатерина Виткова
„Свободни в словото“? Какво е това? Реалност? Пожелание? Мечта?
Това е заглавието на новата книга на Анна Заркова, която ми се ще да препоръчам на приятели.
Соня Момчилова
Още от времето в което трупах трудов стаж в пресцентъра на МВР знам, че вгледа ли ти се Анна Заркова, ще последва нещо за което не си подготвен. Като звъннеше в пресцентъра да пита нещо или да търси за интервю някой я от политическите, я от оперативните функционери на системата, на нас ни се изопваха физиономиите.
С другите журналисти все се оправяхме, даже много лесно се оправяхме, хем да им удовлетворим интереса, хем да не си отваряме работа и да пазим завет на началниците, ама Ани като се присетеше да търси позицията на държавата и ни се стъжняваше. Само тя си нямаше прякор и не беше обект на вътрешноведомствен хумор. Нито на добронамерен, нито на по язвителен. Ани вече беше институция.