От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Ало, Ани, здравей! Ще познаеш ли кой е на телефона?

– Н-н-не… Гласът ми е познат, но…

– Безпокои те адвокатът Пеньо Грозев. Позабравихме се с тебе май…

Познанството ми с Пеньо датираше от деня, когато известният с криминалните си подвизи Иво Карамански ме даде на съд по обвинение, че с някои публикации в „Труд“ съм уронила неговото достойнство и съм причинила морални вреди на семейството му. Продължете с четенето→