Криминологичен анализ до месец подпомага законодателни промени срещу катастрофите

До месец Съветът за криминологични изследвания ще е готов с анализа си за тежките пътни престъпления, въз основа на който ще бъдат предприети необходимите законодателни изменения. Това обяви днес министърът на правосъдието Атанас Славов след среща с близки на загинали при катастрофи.Продължете с четенето

Пази Боже от законодателство по на’шта система 44-2

 Д-р Тони Димов*

Сядам да пиша тази статия, като вземам повод от интервюто на уважаваната колега доц. д-р Наталия Киселова, публикувано във вестник „Труд” под заглавие „Дано занапред не се коват закони на инат и на парче“. В него тя говори за ниското качество на законодателството в бившето вече 44-то Народно събрание и за явната необходимост от задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти.

Вземам повод и от безпрецедентното обръщение към политиците, което направи многоуважаваният бивш  конституционен съдия, сега пpeдceдaтeл нa Cъюза на юристите в България Владислав Славов – през януари т.г. от сайта Де Факто той ги призова да включат повече юристи в листите за предстоящите парламентарни избори.

Продължете с четенето

Тъжно ще е, ако и занапред законите се коват късогледо, на инат и на парче

С преподавателя по конституционно право доц. Наталия КИCEЛОВА разговаря Анна Заркова

от „Труд“

Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото неотдавна наше 44 –то Народно събрание – да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас?

Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея  носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че  „дистанционното“ участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание – отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят“ кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии.  По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите,  нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но ви питам: в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?

Продължете с четенето