Болните зайци и главният прокурор

Анна Заркова

И тъжно, и смешно е да се наблюдава заешкият страх на едни видни депутати и магистрати – да не би да подразнят с нещо главния прокурор или, недай си, Боже, неговия бос.

Ами, страх ги е хората – те си знаят защо.Продължете с четенето

Писмо до управляващите

Уважаеми госпожи и господа министри и депутати,

драги функционери, качили се нарочно или случайно на самолета на промяната,

Както виждаме, мафията излезе от шока на изборната загуба и влезе в атака. И пусна срещу вас хиените, които държи в клетки в зоната на съдебната власт, журналистиката, социологията и политиканството. Виждаме как някои от вас участват с всички сили в битката за завладяното българско правосъдие, която се пренесе и в европейските институции; виждаме и как други от вас им гледат сеира.

Продължете с четенето

Пази Боже от законодателство по на’шта система 44-2

 Д-р Тони Димов*

Сядам да пиша тази статия, като вземам повод от интервюто на уважаваната колега доц. д-р Наталия Киселова, публикувано във вестник „Труд” под заглавие „Дано занапред не се коват закони на инат и на парче“. В него тя говори за ниското качество на законодателството в бившето вече 44-то Народно събрание и за явната необходимост от задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти.

Вземам повод и от безпрецедентното обръщение към политиците, което направи многоуважаваният бивш  конституционен съдия, сега пpeдceдaтeл нa Cъюза на юристите в България Владислав Славов – през януари т.г. от сайта Де Факто той ги призова да включат повече юристи в листите за предстоящите парламентарни избори.

Продължете с четенето

Коват закони по терка на султан Сюлейман

Анна Заркова

Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон.“ Това звучи като реплика от ония подслушани разговори, които разкриват в последно време на запис неприлични решения на държавни дела. Но не е. Казано е още през 16-ти век от Сюлейман Великолепни Законодателя – най-дълго управлявалият султан. По негово време (1520-1566) законите се множат, пише Педро Загребални, един от неговите биографи. Същевременно султанът разбира, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи закони, колкото с обещания за тях, защото обещанието е винаги по-привлекателно от действителността. Той не отменя предишните закони, но неуморно измисля нови. Така се утвърждава историческата истина, че когато в обществото цари невежество, в умовете е безпорядък, а във властта – продажност, законите се менят с такава скорост, че е невъзможно законите да се прочитат, камо ли да се изпълняват.

Така било в Османската империя преди 6 века. А не е ли така у нас и днес?

Продължете с четенето