ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Защо написах тази книга

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

В памет на Димитър Гочев – съдията, който вярваше, че правото наистина може да бъде изкуство на доброто и справедливото

Ако се питате защо в съвременния български език „правосъдие“ и „справедливост“ са две коренно различни думи и държите тази книга, не я затваряйте, продължете да я прелиствате.

Но ако мислите, че правосъдието зависи повече от законите, отколкото от хората, които ги прилагат; и че липсата на справедливост е функция на някакви магически задкулисни обстоятелства, а не на професионалната и моралната недостатъчност у някои магистрати, затворете книгата още сега – тя определено не е за вас.

В тази книга няма нищо измислено. Главните прокурори в нея са такива, каквито ги видях и чух в практиката си на журналист. Представям ви ги – от Татарчев до Гешев – първо така, както самите те описват себе си, а после така, както изглеждат. Сами съдете за тях – и по делата, и по думите им.

Защо е нужно? За поука.

Защото Главните държавни обвинители у нас се избират демократично, след което разполагат с нашите съдби. Да, по закон. Но като репортер аз много пъти съм виждала от мястото на събитието, че никой не може да спаси закона от неговите изпълнители.

Продължете с четенето

ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Прокуратурата като българско чудо

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

Никой не може да спаси закона от неговите изпълнители

Какво е това „прокуратура“?

В днешно време, в навечерието на 2020 г., българите, които гледат много телевизия, може и да си мислят, че прокуратурата е едно от последните постижения на популярния български премиер Бойко Борисов. Но не е така. Българската прокуратура е на цели 140 години. Родена е още през 1880 г., когато Княз Александър I въвежда с указ нов Закон за устройството на съдилищата. Зачената е в нужда – нуждата от правов ред в освободените след руско-турската война наши земи. И е орисана не само да обвинява престъпниците от името на държавата, а и да следи дали законите се прилагат еднакво за всичките й граждани.

Продължете с четенето

ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Иван Татарчев – Историята му от първо лице

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

Глава първа

„Никога никому не съм свалял шапка”

„Майка ми беше светица, дядо ми – главен прокурор и съдия”

Аз съм първият демократично избран главен прокурор на България. Може би това е и по наследство. Моят дядо по майчина линия е бил също главен прокурор в началото на 20-ти век. Той се казва Иван Крафт и е бесарабски българин. Преди това е бил съдия. Като окръжен съдия на Пазарджик е осъдил на смърт убийците на Алеко Константинов ( Български писател, адвокат и общественик, автор на „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, пътеписи и фейлетони, осмиващи властта.**) Алеко е застрелян погрешка, при неуспешен атентат срещу съпартиеца му, депутата от Демократическата партия Михаил Такев през май 1897. Двамата д Алеко са пътували с файтон за Пазарджик, когато ги причакали в засада убийците. Били от село Радилово (Радиловският кмет Петър Минков и съселяните му Милош Топалов и Петър Салепов). Стреляли с пушка, заради някакъв спор за земи и гори. Обаче Такев си останал невредим…

Продължете с четенето

ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Иван Татарчев – Над него – Бог

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

Втора глава

Спомени, записки и репортажи

Думи за сбогом

В предпоследния ден от живота си Иван Татарчев лежи тежко болен в отделението по неврохирургия на Военномедицинската академия в София. В съзнание е, въпреки че е претърпял сложна операция на мозъка, два от седемте байпаса на сърцето му не работят и вестниците пишат, че е в кома.

„Обърни се, миличък, още малко надясно, хайде още малко, можеш, браво, браво“ – окуражава го една медицинска сестра по време на сутрешната визитация. После, пред репортер на „Труд“, сестрата разказва:

„Като се обърна, Татарчев ми се усмихна широко и каза: Говори ми, говори ми така, обичам да ме хвалят. Жалко, че няма да съм на погребението си, за да чуя какво ще говорят за мен.“

Прочутият й пациент не губи чудесното си чувство за хумор до последния си момент. Издъхва тихо, насаме.

Продължете с четенето

ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Никола Филчев – Историята му от първо лице

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

Първа глава

„Като Главен прокурор аз служих на закона, не обслужвах партии и олигарси”

„Дядо ми имаше две смъртни присъди, баща ми не заключваше вратата ни“

Роден съм във Варна – далечен наследник на революционера Георги Раковски. Дядо ми Кольо воюва в Първата световна война и за участие в боевете при Дойран, като картечар, е награден с орден за храброст. Но отказва да приеме ордена от Фердинанд – не излиза пред строя поради прогресивните си убеждения. Той има две смъртни присъди за антифашистка дейност – първата за участие във Войнишкото въстание (1918) и втората присъда – за участие в Септемврийското въстание (1923). Като миньор в Перник дружи с Георги Димитров и Темелко Ненков – убит от фашистите без присъда. Дядо ми цял живот е работил като миньор на различни места, в това число и в урановите руди в село Барутин, до Доспат. Въпреки, че е обикновен работник, той изпраща децата си да учат в града. Майка ми завършва френския колеж във Варна преди 9 септември 1944 г. Тя беше много добра. Баща ми беше юрист. Той не заключваше нощем вратата на дома ни. Беше сигурен, че никой няма да влезе, щом като не сме направили никому нищо лошо.

Продължете с четенето

ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ: Филчевиадата

От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“

Втора глава

Спомени, записки и репортажи

Бате Найчо тренирал „новия Главен“

Ерудиран учен, майстор на спорта по бокс и цигулар сменя харамията Татарчев, съобщава пресата в средата на февруари 1999 г.

„Колкото аз съм харамия* (* под черта – хайдутин), толкова и Никола Филчев е цигулар“, подхвърля с леко раздразнение Иван Татарчев на приема в края на седемгодишния му мандат.

Продължете с четенето