Международно антивоенно движение, а не от мажоретки на оръжейната индустрия

Рон Джейкъбс, counterpunch.org

Превод – Павел Павлов

Рон Джейкъбс е автор на книгата „Мечтите на залеза: Контракултурата на 1970-те години“, публикувана от издателството CounterPunch Books. Последното му произведение е „В капитализма е проблемът“.Продължете с четенето

Как се възприема филмът „Казабланка“ през пролетта на 2022 г.

„Казабланка“ на режисьора Майкъл Къртис, е един страхотен антивоенен филм, който тази година навършва 80 години, и беше пуснат на екран в 50 руски града и не е загубил нищо от своята актуалност

Продължете с четенето

Наистина ли руско-украинската война промени глобалния ред?

Най-значимата промяна е във факта, че все по-голям брой от западните наблюдатели най-накрая осъзнават за края на тяхната концепция за световния ред

Лоренцо Кемел, nationalinterest.org

Превод – Павел Павлов

Лоренцо Кемел е професор по глобална история в Университета на Торино и директор на международните изследвания на Istituto Affari Internazionali. Той е автор на девет книги, включително Imperial Perceptions of Palestine: British Influence and Power in Late Osmans Times (2015) (Имперските възприятия за Палестина: Британското влияние и властта в късните османски времена) и The Middle East from Empire to Sealed Identities (2019) (Близкият изток от Империята до запечатаните идентичности).

Продължете с четенето

И изолацията на Русия няма да донесе мир на Европа

Историята на Албания ни учи, че само диалогът и интеграцията слагат край на цикъла на войната

Леа Ипи, theguardian.com

Превод – Павел Павлов

Леа Ипи е автор на книгата „Свободата: Да навършиш пълнолетие в края на историята“, и е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика

„Работят ли все още бункерите в Албания?“ ме попита моето 11-годишно момче, когато чу новината, че Русия е нахлула в Украйна. „Някои да. Защо?“, отговорих казах аз. „В случай, че има война в Европа, ние трябва да си намерим подслон“, ми отговори той.

Бях на неговата възраст, когато в един от последните пъти, ние „практикувахме войната“ в училище. Продължете с четенето

Мир на всяка цена или война до горчивия й край?

Всичко, което се случва, е фрагмент от историческата цивилизационна война

Вис Виталис, zavtra.ru

(Превод – Павел Павлов)

Настоящата трагична ситуация не предизвика никакви изненади за мен. Уви, случващото се потвърждава всички тези, за които говоря и пиша от години.

Те не са толкова много и затова като се има предвид скоростта на появата, обработката и остаряването на информацията в съвременния свят, аз ще ги повторя съвсем накратко.

Първо

Капитализмът се нуждае от ресурси и пазари. След като е изчерпал вътрешните си ресурси, той винаги се обръща навън. Той е хищник. Експанзията е ключът към оцеляването в капиталистическото общество. През последните няколко десетилетия, освен военни и икономически операции в различните части на света, той всъщност оцелява за сметка на ресурса и пазара на Русия. От определен етап Русия е също капиталистическа страна и започна да поема твърде голям контрол върху тези пазари и върху тези ресурси. И двете капиталистически системи – руската и световната, водена от англосаксонците (САЩ + Великобритания) неизбежно трябваше да влязат в клинч.

Второ

С напредването на НАТО към границите на Русия, а това са 5 етапа на разширяване, и 14 държави, след 1990 г. се определя не само заради защитата на тези държави, контролирани от англосаксонците (наричани по-долу кратко АС), а и от вероятният скок на конкурентния хищник – Русия. Ще уточня, че тази условна защита изобщо не беше защита на суверенитета и всякакви хубави национални черти, дори и да се говори за това. Тези страни се разглеждат изключително прагматично, като контролираната територия – ресурси + пазар за продажбите.

Но не само. Империите мислят във векове, а обединената империя на АС е империя, датираща от времето на първите британски колониални завоевания. Между другото, мнозина вече са забравили за тези завоевания, но освежете паметта си, защото има много конотации със сегашната ситуация, същите причини, технологии и техники.

Така че, империите мислят във векове и, разбира се, Русия винаги е била разглеждана не само като хищник, но и като плячка. Тоест, докато Русия е силна, може да се очаква да атакува, но когато Русия е слаба, можете да я атакувате. Това е елементарната Нова история, за разлистване в училищните учебници. През 2010 г. НАТО рехабилитира летището за тежки бомбардировачи в Естония и мисля, че е малко странно да се мисли, че тежките бомбардировачи са елемент от една отбранителна стратегия.
Всичко това обаче се е случвало и преди и ако на вас, съвременните хора с iPhone в ръка, ви се струва, че нещо се е променило там, вие, меко казано, грешите.

Трето

Русия, която е в същата координатна система, мисли по абсолютно същия начин. Тази битка не е започнала вчера и няма да приключи утре. Затова напредването на НАТО до самите граници на Русия е червената линия, която Путин така емоционално обяви миналата година. Въпреки това, за империята на АС това придвижване е необходимо, а защо е описано по-горе. Между другото, това беше и причината за скорошната буря в Беларус, където целта беше да се премахне режимът на Лукашенко и да се установи свой собствен режим, който ще покани натовските войски там.

Същото се случи и Украйна. Превратът от 2014 г. имаше за цел, успешно изпълнена, да превърне страната в фаворит на АС, с всички произтичащи от това последствия. Вече полузабравените разговори от 2014 г. „Ако ние не влезем в Крим, там ще влязат американците“ на което либералите много им се присмиваха затова. Помпането на Украйна с оръжия, инструктори, прехвърлянето на украинската военна машина по стандартите на НАТО, съвместни учения и прочие това е същата причина. Уви. Тежко на победените. Мисля, че вече е взето и предварителното решение за влизането на Украйна в НАТО, което подтикна към всички тези събития, които се случват.

Четвърто

Украйна като държава и украинците като народ станаха заложници на тази ситуация. Разбира се, те просто искат да живеят спокойно, да работят, да се забавляват и да нямат никакви проблеми. Въпреки това, както се казва в добре познатия украински анекдот, „независимо дали е свирка или не, но на кой може да се даде“. Украйна винаги е била кръстопът на светове и не е познавала спокоен живот, с изключение на периода, в който беше част от Руската империя. Едва тогава на тази територия са прекратени вечните междуособици, извеждането на хора в робство, схватките по покрайнините, бандитизма и всякакъв вид на атаманството. През останалото време всички видове войски минаваха напред-назад през територията на Украйна, а територията й беше разделена в най-сложни конфигурации и хората страдаха.

От тук идва и трагичната история на Донбас. Ако не беше Устава на НАТО, която забранява на държави с териториални проблеми да се присъединяват към алианса, Украйна щеше да бъде в НАТО още през 2015 г. Повтарям баналното: Майданът от 2014 г. беше започнат заради това. Всичко останало са съпътстващи цели. Основната цел беше Русия, която украинските националисти, които неочаквано получиха надежден чадър от страна на АС, многократно са заявявали, а сега я декларират.

За съжаление всичко се повтаря отново. В това няма нищо добро, и всички искаме това да свърши възможно най-скоро, но има, както се казва, нюанси.

Пето

И то е, че АС няма да позволи на тази история да приключи просто и бързо. Настоящият президент на Украйна, е протеже на АС, послушно, като истински актьор, и следва заповедите на своя режисьор, и неотклонно следва сценария. Този сценарий предполага влизането на Украйна в НАТО и нищо друго. Първоначалните планове изобщо не са се променили. Войските на АС трябва да излязат на директната граница с Русия, така че в точния момент проява на слабост на тази страна или ново смутно време в нея, което е доста вероятно, да поставят определени условия на Русия и да постигнат тяхното изпълнение. Тези условия могат да бъдат всякакви: икономически, политически, териториални, но мога да ви уверя, че това няма да е от полза за народа на Русия, точно както разпадането на Съветския съюз не беше от полза за никой от неговите народи.

Шесто

Всички усилия, полагани в момента от колективния Запад за оказване на натиск върху Русия, са насочени, в крайна сметка, войниците на НАТО да са на границата с Русия. Няма нужда да се объркваме и да размазваме ситуацията. Всички държави, които участват в това, са зависими от АС и са техен инструмент. Всичките те са част от структурата, изградена от АС след Втората световна война, като някои са абсолютно зависими и не са самостоятелни псевдодържави, някои от които са бивши колонии.
Изобщо това е един вид отдавна установен единен антируски фронт, който хармонично води война за ресурси и територии. Отдавна се знае, че който контролира Украйна, ще контролира Русия, така че в крайна сметка залогът е доста голям.

Седмо

Кой воюва в Украйна? Наистина ли това е неизчерпаемия поток от страстно заредените националисти?

Като всяка хибридна война, която също не е започнала през ХХI век, там има много актьори.

Там има и местни, разбира се.

Това е огромен брой доброволци от цял свят с различни мотивации и цели, но ги има много, и е странно, че руската пропаганда не говори за това толкова много. Има и руснаци, предимно националисти, но има и чеченци, които са воювали срещу Русия още по времето на Дудаев.

Това са наемниците. Когато четете нещо като „САЩ изпратиха един милиард долара в помощ на Украйна“ или „ФРГ доставя на Украйна смъртоносни оръжия“, не питайте как и защо се изпращат. Това са пари, които незабавно летят по сметките на американските ЧВК (частните военни компании), на първо място, за чийто бойци се плаща за водените от тях военни действия.

Осмо

Изненадващата съгласуваност на действията на много компании, финансови институции, културни институции и дори проститутките от „само за фенове“, изобщо не обяснява тяхната невероятна идеологическа подкованост. Но само от това, че всички тези точки са икономически, политически или географски обвързани с АС и главно със САЩ, и се контролират от тях. Това също са хибридни военни части, и нищо ново. Трябва да очакваме и натиск в най-неочаквани, макар че, защо неочаквани… посоки като например изключването от облака на AppStore и Google, спирането на излъчванията на Netflix, или ограничаване на другите западни дребни услуги и т.н.

Можете да се отиде и по-далеч, но аз не виждам смисъл и мисля, че разбирате основната идея. Всичко, което се случва, е фрагмент от историческата цивилизационна война в основен аспект и борбата между двама капиталистически хищници в определен аспект.

Невъзможно е да се избегне това без глобалното преформатиране на цялата система от икономически и политически отношения.
Подобно преформатиране също е невъзможно в момента.

Но да отстъпим пред нашите исторически врагове, приятели, също е невъзможно, защото това означава в крайна сметка смъртта на нашата страна с вас и нашата цивилизация с вас. Напоследък не харесвам много патоса, но, уви, не можеш да го кажеш по друг начин.

Ние всички искаме мир.

Въпросът е, на всяка цена или не?

Всеки трябва да направи своя избор.

Но не трябва да забравяме, че в тази размяна на огън между двете бойни фрегати, вие и аз сме на борда на една от тях. И каквото и да се случи, то е наше.