Анна ЗАРКОВА,

вестник „Галерия“

Пролетта отстъпи мястото си на лятото, а Радев пое от Борисов и Пеевски жезъла на властта, но тези промени не засегнаха кръвния данък, който плащат шофьорите и пътниците у нас. Еврокомисията отбеляза това в мрачна класация – след като преброи 71 загинали на милион жители (при средно 44 в страните от общността), тя даде на България първото място в ЕС по смъртност на колела. А, както изглежда, възможността да бием догодина собствения си рекорд е голяма.Продължете с четенето→

Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, приет в началото на века, първоначално цели да се осигурят пълни колекции от тях.

През 2010 г. е добавено задължение за ежегодно обявяване на „действителния собственик на издателя“.

А през 2018 г. – за подаване на декларации „за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание“. Уточнено е, че се декларират всички договори „с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори.“Продължете с четенето→

Анна Заркова 

Тъй било, значи.

Ако ние с вас, да кажем, не харесваме ахмаците, лакомниците и ментърджиите в кабинета „Петков-Василев“, това означавало, видите ли, че харесваме щураците, корумпетата  и тартюфите в кабинета „Борисов“.

Продължете с четенето→

„Да не забравяме, че вече всички сме политици, включително и аз, и Тошко, а политиците казват едно, а правят друго“.

Продължете с четенето→

Pomislete.com

Вероятно неслучайно и съвсем основателно бележитият италиански икономист и историк Карло Мария Чипола (1922-2000) посвещава съществена част от своите изследвания на противоречивата и съдбовна материя на глупостта. В първото есе на най-популярната си книга „ Щастлив, но не твърде много” той разглежда глупавите хора като група много по–могъща от всяка мафиотска организации или стопанска структура – една извънредно влиятелна група, която при липса на правила, изявени лидери и политически програми успява да работи  ефективно и в  координация, и да постига видими житейски резултати.

Продължете с четенето→