Анна Заркова
Перловската река е виновна, научаваме от ръководството на „Метрополитена” в София.
Реката, тая калпазанка! Точно тя е подкопала и повредила релсите на най-новия лъч на метрото и е направила такава, че да се потъне между две станции и да се спре да работи – само 5 месеца, след като е открито с градско тържество.
Реката, да – със старото си русло, с неравномерно си дъно и с подводно си бунище – тя и само тя е станала причина за стотици пътници да се евакуират, проектират и метростроители да станат заредени.
Съд за нея, да й не се вижда!
Някой ще каже: ама няма как да се осъзнае река! По закон отговорността – наказателна, административна или морална – се носи лично от шефове на фирми например, от служители в контролни органи и други физически лица.
Може, ама не е точно така.
Ето на – Иван Вазов, велик е нашият поет и писател, като е бил навремето си (1880) в Берковица съдия, е осъществен на смъртта на куче, което е публикувало всички тук в една кошара. Куче е осъзнат, не човек – факт – оставете, че е понесъл доста шеги за това.
Неговата практика се показва, което би могло да бъде осъществено в ежедневието и Перловската река. На смърт да се осъзнае дори! И без туй се влачи сред боклуци жива умряла.