Анна Заркова,
Вестник „Галерия“
Как стана тъй, че майката на Теодора Георгиева – българския обвинител в Европейската прокуратура, изгоря в необуздан пожар, лумнал бясно в къщата ѝ в Беглеж в среднощен час?
„Нямам представа” – казва съседът Айхан. Той се събудил от „ярката светлина”, с която буйни пламъци надвили тъмнината на селската улица преди разсъмване на 15 февруари. Огънят бил „много силен”, погълнал покрива „дорде го видиш”, което било „чудновато” според близките на загиналата Румяна, тъй като тя („75-годишна, бивша медсестра, интелигентна, добра жена”) се топлела на стандартна печка с дърва.
Дали майчиният дом на европейския прокурор, призван да разследва злоупотребите с пари на ЕС, се е запалил от само себе си, или е опожарен?
Възрастната жена, която намери смъртта си в огнения ад, няма вече как да каже дали е посетена от подпалвач.
Полицията пък, както изглежда, не се интересува от това – тя чака двойното увеличение на заплатите си и се готви да изпълни поредното ексцентрично политическо поръчение – да глобява пешеходците, които говорят по телефон, като пресичат на зебра.
А прокуратурата? От нея да ли очакваме отговор? Не. Тя е заета сега да разследва Конституционния съд – как констатира той, че у нас изборите за Народно събрание не просто се фалшифицират, както се знаеше, а се крадат на едро с чували (също като милионите от магистралите).
Ще попитате – а защо настояваме гибелта на баба Румяна да се разследва? Защо не приемем, че тя е резултат на битов инцидент?
Ами, да приемем, но има доста знаци, че в нея може да е замесена организираната престъпност, която владее чрез корупцията държавното управление.
Знаково е например нареждането на главния европейски прокурор Лаура Кьовеши да се назначи охрана на българската ѝ колежка.
Знаково е и обстоятелството, че тя загуби майка си веднага, след като в публична реч разобличи видимата чак от Люксембург българска мафия (тази, която ние любезно наричаме „задкулисие”).
А най-яркият знак е, че след като тя продължи да дава дръзки интервюта, бидейки в траур, беше ударена с видео-компромат.
Ако не сте го забелязали, то е, защото компро-материалът потъна в скандала с ослепителните изборни фалшификации.
Анонимен подател, наречен „Anticoruptbg”, пусна в медиите мейл с писмо (истинско или менте) от изчезналия безследно съдебен лобист Пепи Еврото. В него той (или друг от негово име ) твърди, че давал по 10 000 лева месечно на Теодора Георгиева, за да решава дела по негово желание.
Твърдението не е ново, то се появи за пръв път в интернет през октомври 2023 г. като „сигнал”, който прокуратурата се зае да провери. Новост е прикаченият към него клип (манипулиран или не), който показва – нито повече, нито по-малко – как Пепи Еврото назначава европрокурора на България.
Записът е правен в „Осемте джуджета”, разкритата от АКФ кръчма с особено предназначение, която Любена (бившата жена на Пепи) определи като „тържище на съдби” – място, в което мъжът ѝ се срещал с магистрати, плащал им, възлагал им задачи и ги снимал в срамни сцени – докато взимат рушвети, дрогират се, правят секс или се договарят с него за високи постове в системата.
Камерата, монтирана някъде нависоко в кръчмарския офис на впиянчения бивш следовател, показва в анфас самия него (как седи на диван пред отрупана с бутилки маса) и една жена в гръб, която би могла да е (или да не е) Теодора, водачката на делегираните към Кьовеши 22-ма наши прокурори. Датата на кадъра (вляво горе) е 13 януари 2020 – тогава тя е административна съдийка в София и предстои да се яви конкурса за ръководния орган на Европейската прокуратура (с представители на 24 държави) базиран в Люксембург.
В черно-белия запис от минута и половина жената обяснява на Пепи, че „това нещо няма да заработи скоро”, а той отвръща, че „французите са против”. Ключова в диалога е една ясно доловима негова фраза:
„Така или иначе, броиме го за важен пост. Решили сме го. Ставаш и това е, пък каквото стане.”
Дали въпросното вежливо указание е дадено на Теодора, или на друга някоя дама с подобен на нейния глас? Това самата тя, кой знае защо, избягва да каже. Лицето ѝ не се вижда откъм „Camera 01” (изписана вдясно долу), която „гледа” към Еврото. Но навярно има и „Camera 02”, насочена към неговите събеседници?
Едно е сигурно – компроматното видео е строго предупреждение към еврообвинителката Георгиева, която дръзна да порицае мафиотизираната тукашна полиция. Но с него някой предупреждава и всички други прокурори, и съдии, които са седели на диванчето на Пепи пред бутилките с уиски.
Мнозина смятат, че този „някой” (бил той олигарх, бос на мафията или негов депутат) e разгневен по-скоро от думите на „нашата Кьовеши”, отколкото от папките с делата ѝ. В тях ги има шашмите с „развитието на селските райони” и „невярно декларираните земеделски земи”, но ги няма грабежите на евромилиони с участието на големци.
За това обаче си има причини. И Теодора Георгиева ги разкри.
МВР саботира значимите разследвания на европрокуратурата, а свидетели по тях се уволняват от държавни служби, заяви тя по време на дискусия, организирана от Института за правни инициативи. И порица парадокса, че митническите измами у нас не се считат за престъпление, а за нарушение, наказуемо с глоба. И още – обяви, че „едни и същи търговски дружества участват във всички обществени поръчки на значителна стойност, въпреки че нямат капацитет и опит.”
В интервю за „Капитал”, вече в траур за майка си, Георгиева беше още по-критична:
„В България функционира отработена схема за източване на европари”, отсече тя и даде за пример държавната фирма “Железопътна инфраструктура”. По думите ѝ „там непрекъснато се сключват договори, които не се изпълняват, а парите се плащат и не се търсят след това”.
Евромагистратката посочи и три разследвания на кражби с намесата на наши политици и депутати, по които прокуратурата на Евросъюза усеща “институционална съпротива”.
Полицаи попречили да се съберат доказателства за корупционна доставка на тролейбуси във Враца – как? – като забавили със седмица претърсването за целта, въпреки решението на съда;
По делото за разширението на газохранилището „Чирен” полицейските обиски в “Булгартрансгаз” били направени с десетина дни закъснение – толкова, колкото уликите да бъдат заличени. („Спънките” дошли от Атанас Илков, който след това бе назначен за служебен вътрешен министър);
А пък обвинителният акт за кметската афера с рибарското пристанище във Варна бил на път за съда, когато се забил в местната полиция и така доникъде не стигнал.
“Колкото по-голяма е измамата и щетата от нея, толкова по-сериозна е съпротивата на разследването”, каза европрокурорката. Тя освети и друга обществена тайна – че милиони левове за обществени поръчки изчезват през кухи фирми, като се теглят в брой от банки.
“Как банката незабавно дава милиони в чували? – запита Георгиева. След съдебно сваляне на банковата тайна колегите ѝ установили, че изнасянето на огромни суми в кеш е обичайна практика.
Дали Софийската градска прокуратура образува проверки по тия нейни разкрития, както стори с писмото на Еврото преди две години? Не. Сведенията от емисар на европейска юрисдикция за тях не са толкова важни, колкото писанията на потънал вдън земи обвиняем за незакони записи и търговия с влияние.
„Държавата не знае къде е Петров, а той праща сигнали, които се проверяват. Защо не го задържат?“ – запита Георгиева през есента, в която за пръв път стана прицел на компроматна атака.
„Това са номерата на Гешев, които продължават. Европейската прокуратурата спря кражби за десетки милиони и шефовете на Пепи Еврото искат да ме дискредират”, коментира тя. Запитана за „подкупите”, отговаря:
„Въпросът е кой дава тези пари на Пепи Еврото, че той да ги раздава?”
Добър въпрос. Но има и друг, не по-маловажен. За компроматната му банка. Кой я владее сега и плаши магистратите, чиито кариери и необясними богатства са взети на кредит от нея и се обезпечават с липсата на морал? Може би самият Пепи, съобщението за чиято смърт в Дубай е силно преувеличено? Или прокурорите, които ровиха в имотите му и изнесоха оттам торби с флашки и книжа? Или Гешев? Или Сарафов, който „се прегрупира” на негово място? Или техният ментор с „новото начало”?
Който и да е, за него има лоша новина. Тя е, че уплашените прокурори и съдии не са капитал, с който може да се купи цяла държава. Нито пък хората в нея са бюлетини, които можеш да откраднеш в чувал.