От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Ако можеха да говорят, двете бюра в маломерната стаичка на полицейския инспектор в един софийски квартал, сигурно щяха да се оплачат: „Ох, вижте ни, моля ви се, какви сме жалки, подпрени сме със стари вестници, за да не се клатим, едва се побираме в теснотията, на тоя скапан балатум!“

Но и така паянтовите мебели, заврени в нещо като трафопост, предизвикват съчувствие: грохнали са от старост, веднага се вижда, че са пропуснали да се пенсионират след дълга служба в милицията…

Интериорът в базата на пазителите на реда се допълва от два вехти компютъра. Единият инспектор Христо Христов сам си го е купил. Както и телефона, и течащия хладилник „Мраз“, и закачалката. Взел ги на старо, казва, с пари от заплатата…Продължете с четенето→

Соня Момчилова 

От в. „Труд“

Още от времето в което трупах трудов стаж в пресцентъра на МВР знам, че вгледа ли ти се Анна Заркова, ще последва нещо за което не си подготвен. Като звъннеше в пресцентъра да пита нещо или да търси за интервю някой я от политическите, я от оперативните функционери на системата, на нас ни се изопваха физиономиите.

С другите журналисти все се оправяхме, даже много лесно се оправяхме, хем да им удовлетворим интереса, хем да не си отваряме работа и да пазим завет на началниците, ама Ани като се присетеше да търси позицията на държавата и ни се стъжняваше. Само тя си нямаше прякор и не беше обект на вътрешноведомствен хумор. Нито на добронамерен, нито на по язвителен. Ани вече беше институция.

Продължете с четенето→