От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Калпав ноември се случи през 2016 година. Като се смрачи и заваля – валя, валя, та седем дни. Хвана ме хрема, вдигнах температура и си останах в къщи седмица и кусур – нещо, което не ми се беше случвало от години. Гълтах хапчета и гледах телевизия.

Така напълно се убедих в нещо, което и бях забелязала и преди – че властите в България не бързат да борят престъпността – даже никак. Бързат само да я преработят за сутрешните блокове на БиТиВи, БНТ и Нова телевизия.

Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Десети ноември е. Броят го за празник. Както брояха за празник Девети септември в едни отминали времена, когато ни управляваше Тато.

Сега не управлява Тато, а бившият му бодигард, годината е вече 2017-а, но телевизията пак от сутринта зове към радостно възпоменание. Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

През зимата на 2009 година синът ми се завърна в България. Дойде си, завършил международно право в Сорбоната, а след това Института по политически науки на Франция и Академията по международно право в Холандия. Първата му дипломна работа спечели Голямата награда на Военния научен институт в Париж и той получи предложение да служи на френската държава, но го прие съвсем за кратко. Отсече:

– Връщам се в България.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

НИМА ПОЛИТИКАТА НЕ Е НИЩО друго, освен изкуството на умишлената лъжа? Този въпрос не е от вчера. Задал го e френският философ Франсоа-Мари Волтер още през 1717 година, в епохата на Просвещението. Три века са минали в суматохата оттогава, а отговорът още не е ясен, що се отнася до Франция. Относно България обаче отговорът е „да“ – или поне на мен ми се струва така, а ако искате доказателство – ще ви посоча това, което се случи у нас през годините 2010 – 2013.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

УТРОТО БЕШЕ МРАЧНО и облачно, дъждът току що се беше обърнал на ситен сняг, а студеният вятър го правеше на иглички, хвърляше го върху хремавия ми нос и мокреше тефтера върху който нещо си записвах. Правех репортаж от полицейска проверка на тържището в Илиянци. В най-гадното възможно време за работа на открито.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Нова година дойде. 2017-ата. Пристигна навреме, което значи, че не е пътувала с кола по магистрала „Тракия“. А ние с мъжа ми и със сестра ми мръзнем в нейното тринайсетгодишно фиатче, закъсали в задръстване на 1 януари – на връщане от Несебър, където изпратихме старата 2016-а. Потегляме сравнително бързо – след половин час. На отиване – навръх новогодишния празник бедствахме с часове, блокирани заедно с около 500 други коли от снегонавявания по аутобана и обходните шосета към Бургас.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

– Исках да го убия тоя човек, дето отне живота на Вероника, дъщеря ми! А сега ще трябва да го храня!

Тоя вопъл е на Трайчо Трайков, бащата на една двайсет и тригодишна студентка, насечена с брадва от крадец, който я срещнал случайно и решил да ѝ вземе чантата. Кореспондентката на „Труд“ Веселина Ангелова го е отразила в репортаж от търновския съд, който е осъдил злодея на 30 години лишаване от свобода. Добре, че го виждам на хартия, а не го чувам на живо, защото ми иде да се разридая – да заплача от безсилие заедно със съсипания баща. С огромната човешка мъка не се свиква – дори, когато работата ти изисква ежедневно да я забелязваш и описваш.

Продължете с четенето→