С 12 гласа „за“, 1 „против“ и 8 „въздържал се“ комисията по правни въпроси в Народното събрание в четвъртък прие на първо четене проектите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, изработени в Министерството на правосъдието, известни най-вече със създаването на механизъм за разследване на главния прокурор.Продължете с четенето→

Красен Николов, mediapool.bg

– Г-н Рашков, защо е нужно народните представители да чакат главния прокурор Иван Гешев, за да се реши въпросът как той евентуално може да бъде подвеждан под наказателна отговорност?

– Ние на практика изслушвахме заместниците на Гешев, които се държаха безобразно. Очаквахме едни обективни становища от представителите на съдебната власт, а те се държаха в парламента като някакъв щит на началника си. Това направи много лошо впечатление, защото става дума за опитни хора на много високи позиции. Никой не е застрашавал Гешев, нито е отправял някакви упреци към него. Въпросът беше да се вземе отношение по законопроектите, вие представяте ли си, един от заместниците на Гешев, казва се (Борислав) Сарафов, да каже, че законопроектът за промени в НПК на Министерския съвет е писан на коляно?! И това при положение, че този проект бе проверяван месеци наред от Венецианската комисия към Съвета на Европа, докато накрая тази идея бе реализирана? Предлага се назначаването на съдия, избран от Висшия съдебен съвет, който да може да разследва евентуално, ако има данни, че главният прокурор е извършил престъпление. Това не е нещо персонално. Нашите европейски партньори от години ни насочват, че не може да има недосегаеми хора в държавата.Продължете с четенето→

Анна Заркова

И тъжно, и смешно е да се наблюдава заешкият страх на едни видни депутати и магистрати – да не би да подразнят с нещо главния прокурор или, недай си, Боже, неговия бос.

Ами, страх ги е хората – те си знаят защо.Продължете с четенето→

Cлeд пoчти 6-чacoвo зaceдaниe мнозинство от дeпyтaтитe в Комисията по правни въпроси в Народното събрание oтлoжи в сряда глacyвaнeтo нa пoпpaвĸитe в Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc и ЗCB, ĸoитo пpeдвиждaт cъздaвaнe нa мexaнизъм зa eфeĸтивнo paзcлeдвaнe нa глaвния пpoĸypop, cъдeбeн ĸoнтpoл нa oтĸaзитe нa пpoĸypaтypaтa дa oбpaзyвaт дocъдeбни пpoизвoдcтвa, мepĸи зa oгpaничaвaнe нa влияниeтo нa глaвния пpoĸypop във BCC и  пoвeчe пpaвa зa жepтвитe  нa пpecтъплeния, съобщи De Fakto. Oтлaгaнeтo стана пo пpeдлoжeниe нa пpeдceдaтeля нa ĸoмиcиятa Paдoмиp Чoлaĸoв oт ГEPБ, зa дa бъдe изcлyшaн нa cлeдвaщoтo зaceдaниe глaвният пpoĸypop Ивaн Гeшeв, ĸoйтo в мoмeнтa e в Typция и e пoиcĸaл пoиcĸaл личнo дa излoжи cтaнoвищe.Продължете с четенето→

Конституционният съд (КС) образува конституционно дело № 1/2023 г. по искане на 50 народни представители за обявяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 03.11.2022 г., обн., ДВ, бр.89/2022 г., и на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 09.12.2022 г., обн., ДВ, бр.99/2022 г.

Докладчик по делото е съдия Янаки Стоилов.

След като от „БСП за България“ и „Възраждане“ събраха подписката за искането преди Коледа, президентът Румен Радев прогнозира, че „КС категорично няма за какво да се произнесе“. „Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно“, коментира държавният глава.

Ветото на оръжията за Украйна е абсолютно безпредметно, каза президентът Румен Радев в отговор на решението на „Възраждане“ и БСП да сезират Конституционния съд (КС) за предоставянето на военна помощ.

„Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно. КС категорично няма за какво да се произнесе“, прогнозира държавният глава.

„Неведнъж призовах народните представители за разум и отговорна позиция по темата. За съжаление, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство и задължиха служебното правителство да сключи договор с Украйна за тази помощ“, напомни Радев.

„Докато политици спекулират с темата, Министерството на отбраната свърши тяхната работа и ревизира наложения му от парламента договор. Новият проектодоговор ще бъде внесен в парламента веднага след Нова година и промените в него предвиждат никое правителство да не може само да взема решение за военна помощ за Украйна, а това да става само и единствено със санкцията на парламента“, посочи той и призова „в днешната изключително крехка политическа ситуация всяка институция и всяка партия стриктно да се придържа към закона“.

„Категорично това Министерство на отбраната няма да предоставя на друга държава български самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, които могат по някакъв начин да накърнят нашите отбранителни способности. Призовавам още веднъж Народното събрание да се фокусира върху истинската модернизация на Българската армия, а не да си правим илюзии, както внушават от различни страни, че модернизация е да заменим една стара техника с още по-стара“, заяви президентът.