Какво ново, Анна Заркова, pomislete.com
Ясен Люцканов,
Високата активност беше една от големите новини на Избори 2026.
Тя дойде след поредица от пет вота с около 40 на сто гласували. Сега активността се върна на нивата отпреди цикличната политическа криза на 7 вота за 7 години. Но допреди десетилетие това равнище се считаше за ниско.Продължете с четенето
Джесика Мос,
Москва може да приветства победата на Румен Радев в България, особено след поражението на Виктор Орбан в Унгария.
Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна и отдавна култивира по-отстъпчива линия към Москва, отколкото повечето лидери на ЕС.
В този смисъл победата му може да изглежда като компенсаторна печалба за Кремъл.
Победата на Радев е политически значима сама по себе си. Новата му партия „Прогресивна България“, която получи около 45 процента от гласовете и над 120 от 240-те парламентарни места, прекъсна дългата политическа безизходица в страната след години на крехки коалиции, предсрочни избори и антикорупционни протести.
Той се представя като отговор на една развалена система, обещавайки да демонтира олигархичното управление и отхвърляне на стария ред, свързан с Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Но след два президентски мандата той едва ли е аутсайдер. Проектът му съчетава анти-естаблишмънт реторика, националистически подтекст и обръщения към разочаровани избиратели вместо ясна програма за реформи.
За Брюксел опасенията са достатъчно ясни: досегашните действия на Радев не предлагат голяма увереност за бъдещото позициониране на България в ЕС и НАТО.Продължете с четенето
Боряна Джамбазова,
Бившият президент на България и началник на ВВС Румен Радев е на път да спечели парламентарните избори в неделя с обещания да се бори с всепроникващата „мафиотска държава“, която той обвинява в подкопаване на най-бедната страна в ЕС.
Снежана ТОДОРОВА,
председател на УС на СБЖ
Между две войни, под информационна мъгла, в междувластие, с непредсказуемо и непрозрачно действащо служебно правителство. Без спирачки нито пред цени, нито пред рискове за националната сигурност, нито пред сервилността на „правилните“ медии, нито пред натиска за заглушаване на „неправилните“, нито пред кампаниите за очерняне на свободата на мисълта, дебата и отстояването на международното право дори под академичните сводове. Така живее в момента България.Продължете с четенето
Пред „Нова телевизия“
Не, няма кой да разследва обективно твърденията на компрометирания европрокурор Теодора Георгиева за извършени престъпления от страна на незаконно изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов и шефката на софийската градска прокуратура Емилия Русинова. Така отговори бившият правосъден министър и председател на БСП Крум Зарков на въпроса на водещите предаването „Здравей, България” по Нова телевизия.
Ясен Люцканов
Вицепрезидент, встъпил в длъжност като първата жена президент след доброволно подаване на оставка на избран за втори мандат президент, трябва да назначи служебно правителство, като избере министър-председател от 10 души, заемащи висши, но избрани от Народно събрание, длъжности.
Само половината от десетимата (рекордно в случая) заявяват готовност да бъдат назначени за временен ръководител на изпълнителната власт. След като посочи един от тях, новият президент трябва да одобри предложен от натрапения ѝ избраник състав на служебно правителство, който не торпилира изразеното на рекордно масови протести искане за демократичен вот. Като насрочи седми поред предсрочни парламентарни избори в рамките на пет години по прекроени за пореден път в последния момент правила.
Подобен сюжет няма и в творчеството на Тери Пратчет, на когото Столичната община първа в света кръсти бъдеща улица, настоящ конгломерат от строителни обекти в столичния квартал „Манастирски ливади – Изток“. Може би трябва район „Триадица“ да кръсти някоя съседна разорана поляна „Дъглас Адамс“. Или пък „Дондуков“ да се прекръсти на „Джонатан Суифт“…
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка“, пишеше в проекта за промени в основния закон, внесен с подписите на Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Надежда Йорданова и др., общо 166 депутати, през 2023 г.
Преди първото гласуване в пленарната зала текстът придоби следния вид: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.”
На второ четене Христо Иванов и група народни представители предложиха следната редакция:
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“
При окончателното трето четене отпадна председателят на ВКС, а останалото бе прието със 165 гласа „за“ от присъстващите депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, срещу 71 „против“ – всички от „Възраждане“, БСП и ИТН и един „въздържал се“ – Бойко Рашков. Трима отсъстваха – Драгомир Стойнев от БСП, Мустафа Карадайъ от ДПС и покойната Петя Ставрева от „Обединени земеделци“, влязла с листа на ПП-ДБ.
Едуард Макалистър и Стоян Ненов,
Президентът на България Румен Радев обрисува мрачна картина на българската политика, когато обяви оставката си в понеделник в безпрецедентна стъпка, слагаща край на четири години слаби правителства и на предсрочни избори. Той предложи и решение – себе си.