Отива си годината, в която политиката се развилня в Съдебната палата

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Когато общественото мнение влезе в съда, правото излиза през прозореца. Ако приемем това съждение за вярно – за каквото се счита в юридическите среди – би следвало да се запитаме:

А какво се случва, когато политиката влезе в прокуратурата – тогава правосъдието къде отива?

Въпросът е подходящ за всяко време, включително и за това, в което правим равносметка за изминалата година. А отговорът е очевиден – въпреки че политкоректното (политиканско и партийно) правораздаване се прави в тъмнина и под условие, че справедливите присъди предварително са пратени по дяволите.

Продължете с четенето→

165 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС одобриха на последното, трето четене промените в конституцията. Против гласуваха 75 от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, един „въздържал се“ (Бойко Рашков), трима отсъстваха.Продължете с четенето→

Даниел Смилов,

„Дойче веле“

Тази история е срамна за България и мирише отвсякъде. Защото е за хора, които се измъкват от наказателна отговорност само заради неспособността на прокуратура и следствие да стигнат до дъното на една многомилионна афера.Продължете с четенето→

Повече от десетилетие хората говорят, че ерата на господството на САЩ е към края си. Но в действителност все още няма други глобални играчи, които да им съперничат

Том Стивънсън,

theguardian.com

Адаптирано от книгата “Империята на някой друг: Британските илюзии и американската хегемония“ от Том Стивънсън, публикувана от издателство VersoПродължете с четенето→

Даниела Талева, назначена за прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници, встъпи в длъжност. Пред медиите тя коментира, че ако ѝ бъде оказван натиск, трябва да се даде гласност на подобни действия и обществото да бъде информирано.Продължете с четенето→

Търсят се полицаи, приемат „куцо и сакато”, но пак има празни места

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Като културен човек академик Денков не иска „да е премиер в правителство, което бие хората по улиците”. Партийният му лидер Кирил Петков пък не иска „вътрешен министър, който казва, че е бил на кино”. Това разбрахме от самите тях след размирния протест на футболните запалянковци, в който ултраси замеряха полицаите с камъни, а мирни граждани бяха удряни с палки.

Разбрахме също и какво не искат запалянковците – и те си го казаха незабавно: не искат начело на БФС Боби Михайлов.

А какво не искат полицаите? То се знае отдавна – много преди 16 ноември, когато мачът без публика се превърна в погром и пожар. Полицаите не искат да бъдат такива, каквито са: зле подготвени и оборудвани, преуморени, стресирани, ръководени от политически послушковци и принудени да служат не на обществото, а на  властимащите. Продължете с четенето→