Ветото на оръжията за Украйна е абсолютно безпредметно, каза президентът Румен Радев в отговор на решението на „Възраждане“ и БСП да сезират Конституционния съд (КС) за предоставянето на военна помощ.

„Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Сезирането на КС след ратификация на международен договор е невъзможно. КС категорично няма за какво да се произнесе“, прогнозира държавният глава.

„Неведнъж призовах народните представители за разум и отговорна позиция по темата. За съжаление, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство и задължиха служебното правителство да сключи договор с Украйна за тази помощ“, напомни Радев.

„Докато политици спекулират с темата, Министерството на отбраната свърши тяхната работа и ревизира наложения му от парламента договор. Новият проектодоговор ще бъде внесен в парламента веднага след Нова година и промените в него предвиждат никое правителство да не може само да взема решение за военна помощ за Украйна, а това да става само и единствено със санкцията на парламента“, посочи той и призова „в днешната изключително крехка политическа ситуация всяка институция и всяка партия стриктно да се придържа към закона“.

„Категорично това Министерство на отбраната няма да предоставя на друга държава български самолети, зенитно-ракетни комплекси и танкове, които могат по някакъв начин да накърнят нашите отбранителни способности. Призовавам още веднъж Народното събрание да се фокусира върху истинската модернизация на Българската армия, а не да си правим илюзии, както внушават от различни страни, че модернизация е да заменим една стара техника с още по-стара“, заяви президентът.

Министерски съвет одобри промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които на практика се въвежда механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор и неговите заместници, обяви на брифинг служебният министър на правосъдието Крум Зарков, цитиран от БНТ.

Механизмът предвижда наказателен съдия от Върховния касационен съд (ВКС), от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, да води разследване срещу главния прокурор или негов заместник, когато има необходимост от това.

Разследващият ще бъде изпиран ad hoc от списък, предварително одобрен от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, ако е дал изричното си съгласие за това. Влизайки в тази си функция, той ще бъде назначаван за прокурор във ВКП.

С одобрените от правителството промени се въвежда и вътрешен прокурорски контрол на действията на разследващия главния прокурор. Контролът ще бъде извършван от друг наказателен съдия от върховния съд, който ще изпълнява длъжността заместник-главен прокурор и ще бъде избиран по същия ред, но само в случай, че срещу главния прокурор има повдигнато обвинение.

Разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.

Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.

„Днес се случва нещо голямо. Нещо, което е изключително важно както за министерството на правосъдието и системата на пенитенциарното дело, така и за държавата“. Това заяви министърът на правосъдието Крум Зарков при символичната първа копка на новия затвор в Самораново. И допълни, че съоръжението, наречено затвор, ще бъде всъщност нещо много повече, пише „24 часа“.

Ще бъдат създадени повече от 90 нови работни места, учебен център, в който ще се обучават служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ по специално разработени програми, създадени с участието на норвежки и международни експерти.

Тъй като става дума за над 4500 служители правосъдният министър определи учебният център към новия затвор като един малък университет.

Това място ще промени изцяло икономическата ситуация в региона, защото тук ще има производствени бази, каза още Зарков.

Най-амбициозният проект на Министерството на правосъдието и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ се финансира от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, като помощта от Кралство Норвегия е в размер на 35 млн. лева.

Очаква се първият от над 60 години нов затвор в България, който ще е с капацитет до 400 лишени от свобода, да бъде готов до края на април 2024 г.

Във втората фаза на изграждането на най-модерния затворнически комплекс у нас се предвижда създаване на „преходно отделение“ (half way house) за подготовка за завръщане в обществото на хора, на които им предстои да бъдат освободени от затвора.

Предвиден е и социален център, в който публични институции, неправителствени организации и гражданското общество ще могат да участват в инициативи, насочени към по-успешната интеграция и социална включеност на лишените от свобода. Планирани са още изграждане на училище, библиотека, параклис, както и на производствени цехове, в които лишените от свобода лица ще имат възможност да полагат труд.

„Целта на проекта е да отговори на новите предизвикателства и поетите международни ангажименти от България за целенасоченост и последователност на реформата в сектора на изпълнение на наказанията, така че тя да доведе до реални и дългосрочни резултати“, заяви при откриването на строителната площадка главният директор на ГДИН гл. комисар Ивайло Йорданов.

„Ние ще следим процеса на строителството и ще работим заедно с МП и ГДИН през следващите 15 месеца. Хората, които ще работят в този затвор, ще преминат квалифицирано обучение“, каза Ким Екхауген – началник на отдел „Международно сътрудничество“.

На събитието в Самораново присъстваха четирима бивши правосъдни министри – сегашният вицепремиер Иван Демерджиев, настоящият зам.-министър на правосъдието Мария Павлова, Надежда Йорданова и Данаил Кирилов, както и бившият зам.-правосъден министър проф. Николай Проданов.

От правния сайт „Де факто“

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщам се към Вас с тревога по повод организираната от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камара на следователите в България (КСБ) инициатива „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“, започнала на 5 октомври 2022 г.

Това пише адвокат Адела Качаунова,  директор на Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (БХК) в ОТКРИТО ПИСМО до Висшия съдебен съвет, министрите на образованието и на културата, председателката на Държавната агенция за закрила на детето и Комисията по правни въпроси в 48-ото Народно събрание.

Продължете с четенето→

Продължете с четенето→

Красен Николов, mediapool.bg

До края на тази година България трябва да извърши мащабна антикорупционна реформа, за да получи плащания за 9.4 милиарда лева от Европейската комисия. Другата причина, далеч по-съществената, за която партията на Борисов не говори чак толкова, е необходимостта да се заобиколи монополa на неефективната българска прокуратура.

Втората цел звучи като непосилна за възприемане от партия ГЕРБ, на която избирателите отредиха водеща роля в 48-то Народно събрание.

От действията на ГЕРБ през десетилетието, докато бе на власт, а и от заявките на лидера ѝ Бойко Борисов през последните няколко седмици, може да се направи обоснован извод, че водено от нея управление в „най-добрия случай“ ще произведе поредната имитация на реформа, за да отпуши плащанията на Брюксел.

Как се създаде комисията „Антикорупция“

Идеята за създаването на антикорупционната комисия бе обещание на Реформаторския блок още от 2015 г., която бе възприета като неотменим български ангажимент от Европейската комисия. Двигател за създаването ѝ бе тогавашният вицепремиер и лидер на ДБГ Меглена Кунева.

Борбата с корупцията вече бе поставена като първи политически ангажимент от „Реформаторския блок“ през 2015 г. преди де факто разпада на коалицията година по-късно заради бламираната от ГЕРБ съдебна реформа. ДСБ напусна управлението, а Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър и по-късно създаде партия „Да, България“.

ГЕРБ обаче трябваше да довърши по някакъв начин обещаното, защото такъв бе ангажиментът пред Брюксел. Проектът бе довършен, европейските пари продължиха да въртят политическата мелница на ГЕРБ и ДПС, а ЕК все така отчиташе в годишните си доклади, че борбата с корупцията в България не върви.

Как стана така?

През 2016 г. на масата бяха сложени два основни законопроекта за създаване на новата антикорупционна комисия.

В проекта на ГЕРБ бяха залегнали вижданията на тогавашното юридическо острие на партията Данаил Кирилов. Другият бе на БСП и бе написан почти изцяло от депутата Крум Зарков, който сега е служебен правосъден министър. Преди да стане депутат, Зарков бе работил и като експерт в Комисията за конфискация, която бе вградена в антикорупционната комисия.

Без никаква изненада, приетият законопроектът бе този на ГЕРБ.

Създадена бе Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Нейното ръководство бе избрано изцяло от управляващите в парламента и то очаквано блокира пътя за разследване на корупцията. За сметка на това комисията, в синхрон с прокуратурата и медиите, контролирани от Делян Пеевски, се превърна в поредна бухалка срещу неудобните на властта.

БСП предлагаше председателят на комисията да се посочва от президента, а в избора на останалите членове от парламента дума да има и опозицията. Това бе отхвърлено.

Резултатът: всички замесени в аферата с евтините имоти „Апартаментгейт“, разкрити от критичните към властта медии, бяха оневинени. Начело на групичката бе Цветан Цветанов, но там бе и бившият правосъден министър и кандидат за президент на ГЕРБ Цецка Цачева.

Самият шеф на комисията Пламен Георгиев бе оневинен за покупката на апартамента си, като преди това изкара Делян Пеевски най-чистия бизнесмен в държавата.

По това време бе запорирано цялото имущество на най-големия опозиционен медиен издател Иво Прокопиев заради прокурорско дело, което в последствие се спихна дори в любимия на ГЕРБ и прокуратурата спецсъд. Години бе тормозен и шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Придатък на прокуратурата

Антикорупционната комисия на ГЕРБ се бе превърнала в придатък на прокуратурата, което бе ясно още от създаването ѝ. Тя нямаше същински разследващи функции, нито механизъм за избор на ръководство, което да позволи еманципирането му от онези, които са го назначили. Запорите на съмнително имущество и в момента са обвързани не с окончателните присъди по наказателните дела, а с прищевките на прокуратурата. Всеки може да стане мишена във всеки момент.

Събраните от КПКОНПИ данни за корупция обаче нямат доказателствена стойност пред съда, а трябва да бъдат събрани още веднъж от полицай или прокурор. Не стига че е безсмислено, но гражданите биват виктимизирани два пъти.

Основното задължение на КПКОНПИ по разследванията бе да поема инициативата по някои случаи за пред медиите, когато това бе удобно на главния прокурор Сотир Цацаров. Така се утвърди звездата на тогавашния заместник-главен прокурор Иван Гешев, който през 2018 г. ръководеше зрелищната петчасовата акция на КПКОНПИ в центъра на София по ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева за подкуп. Тя все още не е осъдена, но успя дори да роди, докато делото още се мотае из съдилищата.

Три години след създаването на КПКОНПИ, самият Сотир Цацаров бе назначен за неин началник. Това стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС и част от БСП.

Сега, когато Цацаров се върна в прокуратурата, а КПКОНПИ е оставена в ръцете на бившия кадър на ДАНС Антон Славчев, е видно колко изпразнен от съдържание орган е бил създаден от ГЕРБ. В продължение на една година комисията се страхуваше дори да оповести, че Слави Трифонов не си е подал имуществената декларация. Нито искаше да каже дали го проверява.

Функция на ръководството си

Досега КПКОНПИ се е доказвала като функция на своето ръководство. За кратък период Сотир Цацаров даваше видимост, че е готов да работи и по сигнали, свързани с ГЕРБ, когато ГЕРБ беше в опозиция. Цацаров направи същото, когато бе избран за главен прокурор с протекцията на ГЕРБ и започна да работи срещу ГЕРБ, която партията изпадна в опозиция. После започна да ходи на оперативки при Бойко Борисов в Министерския съвет, когато ГЕРБ се върна на власт.

В края на миналата година Цацаров проведе пет бързи акции на КПКОНПИ срещу знакови кметове на партията на Бойко Борисов, но тогавашният премиер Кирил Петков явно отхвърли възможности за сделка. Цацаров бе отстранен през януари т.г., а след това си подаде оставката и се върна при Гешев.

Очаквания нулеви

Очакванията от новия парламент по отношение на КПКОНПИ не могат да бъдат големи поради демонстрираното до момента нежелание на ГЕРБ и ДПС да проведат реална антикорупционна реформа. Бойко Борисов вече обяви, че е готов да подкрепи реформи, за да си гарантира подкрепата на ПП и ДБ, но дума не дава да се каже за смяната на Гешев.

Като цяло политиката на ГЕРБ и ДПС в тази област си остава подчинена на една цел – да не се допусне такава реформа, която би произвела независими анкиторупционни органи, които от своя страна да започнат да разследват истински нарушения и злоупотреби от времето на Борисов или да се захванат с Делян Пеевски, санкциониран от САЩ за „значима корупция“.

ГЕРБ не са предложили проект за промяна на своя антикорупционен закон, който бе приет преди 5 години. В същото време към момента има два готови проекта. Единият бе внесен от правителството на Кирил Петков малко преди да падне от власт. Законопроектът, първоначално предложен от бившия правосъден министър Надежда Йорданова и след това няколко месеца преработван от екипа на Петков в МС, срещна остър отпор от страна на ИТН и стана една от причините за разпада на управляващата коалиция.

Законът бе бойкотиран от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“.

Другият готов проект е на служебния правосъден министър Крум Зарков, който също едва ли ще пасне на ГЕРБ.

Все пак първата политическа сила ще трябва да вземе някакво решение или да се скрие зад липсата на парламентарно мнозинство, което обаче ще блокира траншовете по Плана за възстановяване. Третият вариант е ГЕРБ да внесе някаква своя антикорупционна реформа, която отново да не стига по-далеч от освежаване на фасадата.

Проектът на „Промяната“

Проектът на „Продължаваме промяната“ за антикорупционен закон бе приет на първо четене от миналия парламент, но недостатъчното време и бойкотът на тогавашното мнозинство (ГЕРБ, ДПС, ИТН, „Възраждане“) провали окончателното му приемане. Той предвижда шест години мандат за ръководството на новата комисия „Антикорупция“ и напълно независими разследващи инспектори, които да имат всички необходими инструменти за разследване на корупцията по върховете на властта.

ПП предлага разделянето на сегашната КПКОНПИ на две институции. Едната трябва да е Комисията за противодействие на корупцията, а другата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвидено е новата комисия „Антикорупция“ да има много по-големи правомощия от сегашната КПКОНПИ, която можеше само да извършва проверки, а след това събраните данни не се използваха като доказателства пред съда.

Ако законът бъде приет, разследващите инспектори ще имат пълните полицейски правомощия. Тук се включват, освен проверки на документи и снемане на обяснения от граждани, още и проникване в сгради и автомобили, белязане на пари и предмети, вземане на образци за сравнително изследване, внедряване на служител под прикритие, доверителна сделка, оперативен експеримент, използване на СРС-та и други.

Инспекторите биха имали широки правомощия за разследване на широк кръг престъпления, сред които данъчни, корупционни, длъжностни, както и такива, свързани със средства от еврофондове. Ключово е, че те ще бъдат напълно независими. В законопроекта изрично е казано, че никой не може да дава инструкции на разследващите инспектори, включително техните преки ръководители. Те ще се ръководят само от закона. Единствената форма на някакъв контрол ще са проверките за почтеност, които ще се правят най-много по веднъж годишно.

Комисията ще се задейства по публикации в медиите и сигнали на граждани, но анонимни сигнали няма да се разглеждат. Законопроектът предлага разследващите инспектори да могат да образуват сами досъдебно производство, което означава независимост от прокуратурата. Това е изключително правомощие, което в момента има само прокурорът, а в определени случаи – и МВР.

Сега КПКОНПИ ще може да започва разследване като полицията – само по неотложност. По тази процедура беше арестуван самият Бойко Борисов. Новата комисия „Антикорупция“ ще може и да обжалва отказ на прокурор да образува разследване.

Проектът на Крум Зарков

Проектът на Крум Зарков отново залага на това, че антикорупционната комисия трябва да бъде разследващ орган и проектът до голяма степен се припокрива с този на ПП.

Институцията ще преследва корупцията по високите етажи на властта с досъдебни производства, защото присъди няма как да се постигнат с документални проверки.

Новото е, че Зарков предлага квотен принцип в ръководния състав. Двама членове да бъдат избирани от парламента, един да бъде посочван от президента и още двама членове да се избират от Общите събрания на двете върховни съдилища

„Идеята е да внедрим в този орган хора от съдебната власт. След това трябва да осигурим вътрешен контрол между тези пет души. Вие знаете, че въпросът накрая опира до това кой ще е председателят. Ако той се избира от мнозинството в парламента, жалко за всички тези квоти. Затова ще предложим тези пет човека да се сменят. Мандатът е пет години и всеки един от тях ще бъде председател по една година. Ще се започне с жребий. Това е най-сигурният начин да се осигури вътрешен контрол и да се гарантира независимост на институцията“, коментира Зарков пред Mediapool.

В крайна сметка е много малко вероятно ГЕРБ, ДПС, а дори и БСП, да възприемат изцяло тези идеи. По-скоро въпросът тук е какво ще бъде запазено, защото голяма част от ефективните решения със сигурност ще бъдат отхвърлени.