Анна Заркова
вестник „Галерия“
Търсят се полицаи, приемат „куцо и сакато”, но пак има празни места
Като културен човек академик Денков не иска „да е премиер в правителство, което бие хората по улиците”. Партийният му лидер Кирил Петков пък не иска „вътрешен министър, който казва, че е бил на кино”. Това разбрахме от самите тях след размирния протест на футболните запалянковци, в който ултраси замеряха полицаите с камъни, а мирни граждани бяха удряни с палки.
Разбрахме също и какво не искат запалянковците – и те си го казаха незабавно: не искат начело на БФС Боби Михайлов.
А какво не искат полицаите? То се знае отдавна – много преди 16 ноември, когато мачът без публика се превърна в погром и пожар. Полицаите не искат да бъдат такива, каквито са: зле подготвени и оборудвани, преуморени, стресирани, ръководени от политически послушковци и принудени да служат не на обществото, а на властимащите.
„Народът е освирепял срещу нас, иска в наше лице да набие държавата”.
Така един полицейски командос коментира безредиците в София в оня петък, когато той с 1600 свои колеги се оказа „срещу” 4000 гневни мъже, жени и тийнейджъри – някои фенове, други рецидивисти от враждуващите агитки на „Левски” и ЦСКА, или спортисти, или всякакви софиянци, недоволни от властта във футболния съюз и изобщо в страната, или случайни минувачи по улица „Гурко” и близкия булевард.
Дали командосът от МВР е прав? Да, вероятно. Както е прав и цивилният гражданин, който пък казва така:
„Ченгетата уж пазят протеста, а озверяват зад маските , тръшкат народа по очи на земята, бият падналите, всяват страх.”
Позициите, както при всеки сблъсък на протестиращи с пазителите на реда, са различни, но всички са непримирими една с друга.
От една страна се чува негодувание – защо МВР не прекрати размириците веднага, за което му плащаме! От друга страна някои хора възразяват – защо МВР вади водно оръдие срещу данъкоплатците!
И още:
Да, МВР си превиши скандално правата! – Не, МВР си свърши перфектно работата.
Да, МВР си призна, че е имало полицейско насилие и бити граждани! – Не, МВР само замазва нещата!
Да, МВР прави проверка и вади виновните да ги накаже! – Не, инспекторатът на МВР прикрива биячите.
Да, МВР не обработва превантивно ултрасите и затова те буйстват! – Не, наопаки е – отделът за футболното хулиганство контролира постоянно всички агитки.
„Мирише лошо – обобщава полицейски синдикалист – мирише на политика.”
Една част от управляващата некоалиция иска оставка на министъра, който е бил на кино, докато подчинените му се бият. Другата част не е съгласна и смята, че министърът няма работа на площада – той отговаря за политиката, а не за охраната на масови мероприятия.
Спорът продължава дълги дни и още би могъл да продължи, но и така е ясно – проблемът не е в това, че министър Калин Стоянов е бил сред публиката на Киномания, докато бус на силите на реда избухваше зрелищно в пламъци, а полицейските спецчасти погваха подпалвачите.
„Проблемът е, че МВР отива на кино, а не че поредният му министър е гледал филм”, отсича нашият източник, който служи в МВР и по ведомствения правилник е анонимен.
МВР отива на кино? Преувеличено ли е да се каже така? Преувеличено е, но само малко.
Търсят се полицаи. А няма. В Столичната дирекция на вътрешните работи има над 600 незаети места. Недокомплектът в други структури на министерството се пази в тайна, но се смята, че гони 7000 по щат.
„ Назначават куцо и сакато, но пак има празни места, няма кой да ме смени по график – доверява уморен дежурен по охраната. Той няма как да ползва цялата почивка, която му се полага от злополучната вечер на мача „България-Унгария” насам.
Защо липсват кандидати за полицаи? Специална подготовка не им трябва. От конкурса е премахнат изпитът за литературна грамотност и изискването за диплома с успех над четворка. Вземат всеки, стига да е под 40 години, със средно образование и физически издръжлив – да направи 30-ина лицеви опори, да пробяга 800 метра за 3,5 минути и да покаже при събеседването, че не е малоумен.
Изглежда лесно. Но се оказва, че не е. Кандидатите масово се провалят на психо-диагностичното интервю и теста за интелигентност.
Как се казва главният секретар на МВР? А вътрешният министър? Дори и тези въпроси от изпитите за прием в органите за сигурност се оказват трудни за мнозина. Отговорите са комични:
„Главният секретар ли?…Знам, че по-рано е бил Бойко Борисов”.
„ Вътрешният министър? …Не съм сигурен в името…”.
Не ви се вярва ли? Питайте някой от психолозите на МВР, той ще ви го потвърди доверително. Или просто се вгледайте във вашето обкръжение. Като видите някой добре образован, умен и амбициозен младеж, запитайте го по каква причина, примерно казано, би пожелал да служи на държавата като блюстител на реда.
Заради добрата стартова заплата? Едва ли. Повишиха я, както изтъкват управляващите, тя е 1330 лева сега, но опитайте се с тях да си платите наема, тока и парното, а след това да заведете момиче на ресторант. Може, но ако не си сваляте кубинките и куртката, не си купувате обувки, маратонки, ризи и чорапи, не се храните и не пиете минерална вода.
А може би полицейската служба би била пожелана заради високия си престиж? Или заради униформата, която прави мъжа красив?
Вижте тази изповед на сайта на полицейските синдикати:
„Мачкат ме, тъпчат ме и ми се подиграват. Системата с нейното безумие ме прави смешен и жалък. Некадърността в МВР си има имена, които нямам право да кажа, защото ще ме уволнят. Униформата ми е такава, че изглеждам като мелничар пред фалит, а не като полицай.”
Има и друга:
„Като служители на МВР сме демотивирани. Всеки си мисли дали да остане или да напусне. Непрекъснато ни реформират. Реформите се изчерпват с икономии за наша сметка: повече извънреден труд, по-малко отпуски и обезщетения. Няма колегиалност. Има интриги и предателства. Този, който е принципен и безкомпромисен, бива наказван, а който угажда на силните на деня, израства в йерархията.”
Все пак министерството е голям държавен работодател и някой би го предпочел пред други заради чувството за сигурност, което дава на кадрите си. Но ще сгреши. Половината от всички, напуснали полицейската служба, сочат „несигурността в системата” за основна причина. Вероятно пак заради тази несигурност Кирил Петков „цели два дни молил” Калин Стоянов да стане министър на вътрешните работи, а той (както научихме и от двамата) „два дни мислил и говорил с жена си” преди да приеме молбата му.
Тъй или инак, с кадровия дефицит е обяснимо, че до 2009 г. в МВР са приемали хора с коефициент на интелигентност (IQ) над 90, после с IQ над 75, а по-нататък само с резолюция „данните са относително благоприятни” – и то при показатели, които по-рано са се отбелязвали като „непреодолима пречка за реализация в службата”.
И нищо чудно тогава, че една деликатна девойка, стресирана в полицейската хайка за футболни пиромани, изплаква: „В едно кафене един полицай ме наплю и нарече електронната ми цигара „пиратка”, кажете ми аз приличам ли ви на подпалвачка?”)
Нужни са законови промени и реформи в МВР, решиха мъдро законодателите от мнозинството след окървавения протест на запалянковците.
Някой да е изненадан? Не и полицаите. Тяхното министерство е най-често променяното и най- малко промененото от началото на века досега. Общата му численост в момента е 41 000 без пожарникарите, които ту се броят в МВР, ту не се броят, защото някоя от „реформите на реформите” продължава…
„Постоянно вкарват и изкарват служби и променят нормативната база. Таман заработи някоя служба и я развалят Администрацията не спира да се надува за сметка на патрулиращите по улиците и границата. Всяка нова власт си праща братовчедите на хранилка по бюрата в дирекциите. С братовчедите и братовчедките идват нови наредби, а старите не са отменени”, обобщава потърпевш кадър на МВР. Синдикалните му лидери отбелязват, че реформите на министерството минават по правило през бюджета, а той не отговаря на нуждите им – за адекватно заплащане на труда, нови коли и техника ( като например нуждата от боди камери, които „виждат” инцидентите и от тяхна страна). Бюджетът! – паричната сметка за приходите и разходите. Блюстителите на закона и реда протестират неведнъж, че тя е договаряна, а после „орязана, сякаш е кучешки салам”. Изглежда, че скоро ще протестират пак.
Полицейските протести, подобно на футболните, никога не остават незабелязани. МВР страда от недостиг на кадри, обаче полицаите на терен, както и пожарникарите, са внушителни и непренебрежими, когато са заедно. Един от тях си е написал плакат: „Не съм сам в пожара, водя със себе си два празни щата”.
