„Моралните” си делкат властта с „неморалните”
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Какво се случва в България?
Десетина души от 3-4 партии си делкат властта.
Това се вижда всеки ден (по телевизиите и наяве), а и водачът на ДПС Делян Пеевски го каза: „Докато министри, лидери и политици срамно си делкат властта, хората страдат…”.
Ако не вярвате на очите си, бихте могли да се доверите на г-н Пеевски. Социолозите му отреждат едноцифрено доверие, но е факт, че откакто управлява Сглобката ГЕРБ-ППДП+ДПС, всичко, което той съобщава за нея, се оказва достоверно.
Какво представлява властта?
Харвардският възпитаник Кирил Петков, който е считан понастоящем за един от най-важните управници на България („основен болт в Сглобката”), разви теорията си по този въпрос пред Нова тв и „Свободна Европа”. Той смята, че властта се дели на 4 части, една от които се намира в парламента, а три – в регулаторите. При това според него съдбата на гражданите се определя не от първата част, а от останалите, които не зависят от демократичните избори, а от едни или други политици.
Ето цитат:
„За три четвърти от властта в България не се гласува. А от тази власт зависи животът на хората и тя не е в Народното събрание. Това са регулаторите. Ние искаме никой да няма контрол над тях”. Край на цитата.
Тук няма да се спираме на съществените различия между доктрината на Петков и учението на Монтескьо за тройното разделение на властите, което е залегнало и в българската Конституция. Ще отбележим само, без да коментираме, че конституционната разпоредба определя страната ни като парламентарна република с ясно разделение на трите власти –законодателна, изпълнителна и съдебна – които са независими и взаимно се контролират.
Историята ни учи обаче (и често е очевидно), че по нашите земи Основният закон на държавата съществува, не за да се спазва, а за да се тълкува, променя и нарушава. Затова постулатите на Петков заслужават вниманието ни, колкото и да са странни. От тях зависи актуалното народно благоденствие или страдание – те са на масата на преговорите за бъдещия кабинет „Габриел-Денков”, който е на ротация с кабинета в оставка „Денков-Габриел”.
Ето друг цитат:
„Едно от големите неща, които направихме, е – и аз съм щастлив – че задкулисието стои на първия ред в парламента. Пеевски, Борисов, Нинова, аз, Коцето – всички сме отпред.”
С тези думи Петков – лидерът на „промяната”, увенча 9-месечното управление на правителството, в което титлата „премиер” носеше Денков. Те прозвучаха доста скандално – защо? – защото думата „задкулисие” се спряга у нас (а беше спрягана и от самия Петков в предизборните му кампании) като синоним на скритата власт – власт порочна и недосегаема. Властта на онези, които зад завесите дърпат конците на марионетките на политическата сцена. Властта в завладяната държава. Корупционната власт.
А може би Петков е искал да каже нещо различно от това, което каза? Може би. Но пояснението му прозвуча доста двусмислено:
„Битката за задкулисието – поясни той – е в регулаторите, службите и съдебната власт.”
Пак ли грешка на езика е това? Откога „битката ПРОТИВ задкулисието” стана „битка ЗА задкулисието”? Да не би да е от онзи ден, в който „моралните” политици седнаха отпред, коляно до коляно с тия, които по-рано оплюха като „неморални” и „мутри”?
Едно е сигурно. В момента „моралните” (Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Атанас Атанасов от ППДБ) водят борба с „неморалните” (Борисов и говорителите му от ГЕРБ) за шефските постове в службите, агенциите, комисиите, съдебния и прокурорския съвет, и прокуратурата. И ДПС участва в схватките – Пеевски гледа, гледа, пък току изстреля някой словесен залп: „Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата! Христо пи мазно турско кафе и ми седеше в скута, докато се случи Конституцията”!
Битките се водят в БНТ и BTV и в парламента, а преговорите – в Банкя, в хотел „Берлин” и в бившия кабинет на Тодор Живков, в който „Бойко и Делян привикват депутати и министри”.
За посветените в закулисната система победата на съюза „Банкя-Берлин” е предизвестена. Кадруването в контролните и правоохранителни органи е от години специалитет на ДПС и ГЕРБ. Водачите на ППДБ се мъчат да го отвоюват сега, но то не е като да баламосваш електората. Кадровата селекция е резултат на десетилетна дейност на Борисов и Пеевски, критериите са непреходни и основният е „По-слу-ша-ние”. Затова номенклатурата (90 души в 20 администрации) е непробиваема от случайни деятели. Рядкост е някой от подбраните да разочарова своя ментор с паническо неподчинение, както стори бившият главен прокурор Гешев. Те затова са по местата си, макар да им е изтекъл мандатът. Дали пак измежду тях ще бъде излъчена новата смяна, за която „новите партии” настояват? Вероятно да. Защото 3 години след Големите протести Бойко и Делян (с любезното съдействие на Кирил, Асен, Христо и Атанас) пак водят политическия парад. И не само парадират, а подреждат по свой тертип всичките „малки шехерезади”, „правоверни евроатлантици”, „лицензирани съдебни реформатори” и „професионални ренегати”, седящи до тях и зад тях.
Защо Петков стана голям мераклия за регулаторите? Да не би да следва примера на съседите от първия ред, които порицаваше по-рано като „клиенти на Магнитски” и „корупционери”?
И Петков, и съпартийците му заявяват, че прокуратурата и комисиите функционират като бухалки, „по заповед отгоре кой да се удари и кой да се оправи”. Да не би да се решили, че е по-добре да държат тия бухалки, отколкото да ги налагат? Ако е така, става обяснимо защо Иванов така лелее смени в отбора Темида, а генерал Атанасов копнее по тайните служби.
Обяснимо е, но не е оригинално.
Уреждането на свои хора в правоприлагането е стародавна традиция, поддържана от всички властимащи, сполетели българите отколе до днес. Без нея Сметната палата нямаше да цензурира докладите за ведомствени кражби. БНБ нямаше да проспи обира на КТБ. Монополите не щяха да се крият зад Комисията по конкуренцията като пилета под квачка. Нямаше и Комисията за финансов надзор за едни да е майка, за други мащеха. И съдебният съвет нямаше с еднаква страст да люби Гешев и да го мрази по даден знак.
Въпросът е какво целят „добрите сили” сега? Дали да пресекат традицията, известна и под мотото „ти си го избра”? Или да я продължат?
Техният отговор е благоприличен. Но доказателства за неговата искреност трудно се намират. А уликите за измама бодат очите: Конституционната промяна, която узакони политическото влияние в прокурорския съвет вместо да го намали; и онзи запис от събранието на ПП, на което се прие „да бъде изпран Борисов”, „да се правят избори с наше МВР”, „да се чистят и незаконно кадрите на Радев и ГЕРБ”.
Измама?
Али не е ли нещо такова съобщението на Петков, че „още във вторник” (който отмина) почват да избират „по най-обществения начин“ новата Антикорупционна комисия, която незабавно ще смаже корупцията?
Към днешна дата корупцията не само е невредима, а официално е оставена на мира. Уредената с нов закон Тричленка за борба с нея не съществува. И какво, ако просъществува? Тримата комисари ще се избират в парламента с мнозинство от 2/3, и то, разбира се, ще се събере в съглашателство: един комисар на ГЕРБ, един на ППДБ и един на ДПС. А това трио после щяло да създаде нещо като второ МВР, което да следи, подслушва и разследва. Ха познайте сега къде ще е разследването – дали сред работодателите на триото, или навсякъде другаде?
Ама не било така, а щяло да има Номинационен борд, той щял да номинира общественици, а не послушници и депутатите щели да ги гласуват!
Това пък какво е? Майтап? Не е. Това е прегрупиране.
– Играта продължава. Прегрупираме се, но приятелството си е приятелство – обяснява по телефона зам.-главният прокурор Сарафов на главния Гешев. Този разговор е ключов за текущите прокурорско-политически събития. Записан е от Гешев през май 2023, малко преди да го заместят със заместника му.
– Нали знаеш, че похарчиха и теб?– е неговата реплика.
Доста вода изтече оттогава. Прегрупирането в прокуратурата прерасна в компроматна война. Клубът на Нотариуса с Гешев атакува Семейството на Петьо Еврото към което се числи Сарафов. Следва контраатака. И прегрупиране на свидетелите. Жената на Еврото първо минава на страната на Гешев, после се обръща срещу него. Обръщането в криминалните среди следва това в политическите – там едната от двете предизборно враждуващи партийни групировки първо очерня и арестува, а после избелва приятелски другата.
„Моят приятел Борисов!“, възкликва гальовно генерал Атанасов по телевизията. Фоторепортерът го е уловил да прегръща обекта на добрите си чувства. Колко мило! Вече никой никого няма да арестува! Ще има „под слънцето място за всички” и кафенце в широкия скут. Играта продължава – нежностите („Аз ги обичам всичките”) се редуват с обиди на хамалски език.
Кого ще похарчат – скоро ще видим.
