Анна Заркова,
вестник „Галерия“
17-годишно момче от Бургас почина от инфаркт. Внезапно. Боже милостиви! Здраво-право дете, отгледано, пораснало, едва вкусило житейските сладости и горчилки – защо да не успее да сбъдне мечтите си, защо да получи сърдечен удар, преди да повтори първата си целувка? Почернените му родители знаят причината. И я съобщават на полицията.
Тай-хай, наричан още „друсан чай”. Наркотик, заместител на цигарата с марихуана – евтин, достъпен и много опасен. Мимолетното чувство на лекота, което предизвиква у пушача, е прелюдия към тежка шизофрения, меланхолия с пориви към самоубийство или съсиреци в артериите, които спират притока на кръв в сърцето и причиняват смърт – моментална и неизбежна.
Преди да умре, бургаският тийнейджър пушел често с „лоши другари” тоя чай на самоубийственото щастие, алармираха майка му и баща му.
Алармата потъна незабавно в информационния поток от скандали за „неофициалния кеш” в предизборната кампания. Тя се задържа около 6 минути (за 2 дни) в новинарските емисии, въпреки че предизвика шумна и бърза реакция на полицията.
Само 6 часа след като гробарката отнесе неволния самоубиец от дома му, квартал „Кумлука” почерня от полицейски командоси. Атаката им беше на 5 адреса. Местните репортери разпознаха сред тях „палата на Садулата” – кичозната двуетажна къща на махленския кримигерой – и определиха като „очаквана” новината, че в нея, както и в другите 4 претърсени жилища са намерени “големи количества друсан чай с мобилни лаборатории за производството му”, и са задържани общо “петима лаборанти”.
А защо новината да е „очаквана”?
Ами, защото няма как да е неочаквано съобщението за престъпно деяние, което е публично достояние от години насам.
Отдавна не е тайна, че във всички крайморски гета (както и в подобните им крайни квартали във всички градове на страната) функционират в кухни и гаражи допотопни инсталации от един буркан с тръбичка през която се издухва ацетонов разтвор на разни боклуци (от синтетична дрога до отрова за мишки) върху тавичка с най-обикновени билки.
„Лаборанти”! Колко нелепо е да се наричат така човекоподобните същества, които извършват „издухването” в тъй наречените „лаборатории” на наркобандити и така участват в стотици успешни и неуспешни опити за убийства.
А какво вършат органите за сигурност? По думите на техните говорители те „стартират акции срещу производителите на новите наркотици”.
Добре, но колко пъти „стартират”? Колко пъти от пролетта на 2014-а, когато се появиха първите заглавия за непознатите дотогава психоактивни вещества („Опасна новост! Учениците се друсат с чай на щастието” , „Нов хит! Тай-хай замества тревата”)?Колко пъти и с какъв резултат?
Въпросът е скучен и досаден.
Скучен е, понеже тъй и тъй е ясно, че от 10 години насам МВР не е напреднало и сантиметър от старта до финала в гонката на наркотрафикантите. А е досаден, защото проваля „сензацията” в повтарящото се ежегодно заглавие „Нова мода! Друсан чай!”
Но ето ви и друг въпрос: Колко пъти е задържан и пускан прочутият Славчо Сандулата за това, че прави гибелния чай? Дори адвокатите му се затрудняват да ги преброят – много пъти, казват.
От МВР се оправдават – не била тяхна вината за фрапантната безнаказаност:
„Друсания чай тестовете за дрога не го ловят. Повечето вещества, впръскани в него, не са в забранителния списък, въпреки че увреждат мозъка и нервите. Затова производството му не се третира с Наказателния кодекс. То и на котлона вкъщи става, с него се правят бързи лесни пари и на мястото на всеки арестуван идат двама други.”
Обаче инак МВР работело „изключително добре” срещу наркоразпространението. Не просто добре, а „изключително” – сиреч, да не бяха ченгета, а гимназисти, щяха сами да си напишат шестици. (Стига да са живи и здрави, разбира се, което малко трудно се постига предвид криминогенната обстановка и здравното обслужване).
Страната ни оглавява еврокласацията за ранна употреба на нарко-субстанции. Децата от 12-13-годишна възраст ги опитват, защото те са навсякъде и са примамливи – не са в спринцовки, а в бонбони, близалки, балони с райски газ…А тия „сладости” с невидим състав (метамфетамини, белина, лепило и какви ли не още комбинации) отключват наследствени заболявания, водят до парализа или припадъци за които противоотрова няма.
Обаче има очевидни неща.
Идете утре в софийския „Люлин“ например, обиколете паркингите и кафенетата там, и ако не намерите продавачи на дрога веднага, обадете се – някой наш репортер ще иде в една определена градинка между блоковете и ще ви купи каквото щете – доза хероин, амфетамини, пико… Или пък влезте в двора на най-близкото училище и споделете с първия срещнат хлапак, че търсите друсан чай. След минути ще изскочи от някъде някое мило девойче (босовете ги предпочитат пред татуираните момчетии), ще ви поиска петолевка и ще бръкне за стоката в сутиена.
Съмнявате се? Но според анкети на неправителствени организации от миналия март у нас вече няма градско школо, в което някой ученик да заяви, че не е опитвал наркотик.
„Наркоразпространението става онлайн и това затруднява борбата”, казва по BTV някакъв полицейски началник. Глупости! Или лъже и маже, или не е слизал от служебната си кола.
Във всички столични квартали се трудят всеки ден наркопласьори – от залез до към 10 вечерта. Някои пристигат пеш, други с автомобили, паркират, разхождат се, говорят по телефона, постоят под някой вход, шушукат… Всички ги виждат – и бабите, и внучките. Всички, с изключение на полицията. По някаква причина маршрутите на наркопласьорите и патрулите не се засичат.
Като главен секретар Бойко Борисов влезе в аналите на МВР, освен с всичко друго и с една фраза:
„Във всяка банда има полицай“.
Това е откровението на българската мафия – от 15 години все е така.
От ГДБОП потвърждават, че разпределението на наркопазара съвпада с границите на районните полицейски управления. Защо ли? За улеснение на двете страни. Наркопласьорите плащат на полицаи – да се правят, че не ги виждат и да им дават информация за предстоящи акции. Наркодилъри разказват, че всеки от тях отчислява за своя човек в районното 30-40 лв. седмично – такса. Отделно неговият бос в квартала си плаща на тримесечие на по-горни полицейски чинове – но не по 30, а по 3000 – и ако не с пари, с коли назаем, с момичета или с вечери в ресторанти. Такава е играта. Наркотърговията не може без полицията – открай време е така. А напоследък и полицията не може без наркотърговията, май – свикнаха полицаите с наркодобавките към заплатите. А някои започват работа в МВР само заради тях.
Полицаят Божидар Милев постъпил в министерството не за друго, а да прави наркобизнес. Той самият го разказва (чухме го на запис в съда) на друго ченге, след като двамата принуждават наркоман да продава за тях опиати пред Народния театър.
Бившият главен секретар на МВР проф. Николай Радулов веднъж обясни, че мафиоти пращали синовете си да учат в полицейската академия в Симеоново, за да заемат после високи постове в службите и да съдействат на своите оттам. Друг въпрос е, че във всяко РПУ има свободни щатове, а кандидатите са малко и назначават, щат не щат, и хора всякакви…
„Призовавам гражданите да кажат къде се продава дрога! – заяви пред камерите Младен Маринов – друг бивш главен секретар на МВР, избрал попрището на политик. Странно – защо не попита за това бившите си подчинени? Те го знаят най-добре.
Има едно-единствено място, където наркотърговията върви и в отсъствието на полицията. То е навътре в ромските гета, където рядко стъпва полицейски крак. Там бордеите са построени един в друг, с комшулуци, по криволичещи тесни улички, в лабиринт. В тях униформен попада само случайно и то, ако е новак. Колегите му не припарват по тия места, защото знаят, че излизане няма – да нарежат човек на парчета да го закопаят, археолози след сто години ще му намерят останките. Преследват ли някой дилър, те стигат до първите къщи и се връщат назад.
Все пак всеки месец МВР съобщава за задържани наркотруженици, да. И някой би попитал: абе, тия отровители на деца свършване нямат ли?
Нямат. Защото наркопазарът не търпи празно място. И защото арестите са ала-бала – също като управленската политика на Сглобката, изповядана в записа от учредителното ѝ събрание.
Бащите на наркомани непрестанно подават сигнали – кой къде какво продава. Майки носят на кварталния спринцовките, събрани от детската площадка. Полицейски части посещават по някое и друго местопрестъпление след това, преджобват десетина души и тръшват някой на земята. Или конфискуват по някой чайник с тай-хай. Но наркобароните не закачат.
Би могло да се допусне, че в този регулярен лов на „цаци” (както самите ченгета се изразяват) все някой храбър полицай е пипнал някоя „акула”, т.е. някой бос на наркомафията. Да допуснем, обаче не сме чули нищо подобно досега – което значи, че храбрецът е изяден или е онемял от страх.
