От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

– Изявленията на министър Бонев са оперативна игра, която много ни помогна да проверим и да изключим една от работните версии – каза Кирил Радев, когато го запитах дали наистина цар Киро е наредил да бъда ослепена. – В отговор на намеците на министъра за циганска връзка и предстоящи арести мургави юнаци се разбъбриха панически по мобифоните. Който ги слушаше в този момент, се ориентира, че те не са виновни за посегателството срещу теб.

– Тогава кой е виновен? Какви са другите версии?Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

На 20-ия ден от покушението си поставих една трудна задача: да се помиря с огледалото.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Страхът от слепотата ме връхлетя внезапно в момента, в който се освободих донякъде от страховете за сигурността на децата ми. Тогава все още не знаех, че в живота всъщност няма нищо по-страшно от самия страх.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Освен с новото си лице през онези дни до края на 1998 г. трябваше да свиквам с още нещо: с многозначителния факт, че вече не стоя откъм страната на репортера пред журналистическите микрофони. Години наред аз бях вземала интервюта, а сега ми се налагаше да давам изявления; бях задавала неудобни въпроси, а сега трябваше да се науча да им отговарям.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Късче българско небе, изобразено на картина, надникна иззад пъстро изрисувана тракийска престилка и изпълни гърдите ми с жадуван роден въздух сред една стерилна изложбена зала на 21-вия етаж в небостъргач в Ню Йорк. Това се случи в мъгливия Манхатън на 27 октомври, а сега си мисля, че то ще остане най-трайният спомен от моето едномесечно гостуване в Америка.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Обиколката ми из Америка, описана като триумфална в българската и щатската преса, всъщност смаза като валяк моето женско самочувствие – онова, без което става безсолен и най-желаният успех.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Изгаряне“

Надеждата ме напусна в един мрачен декемврийски следобед, когато се пробудих от 8-часова наркоза в хирургията на парижката болница „Фош“.

Образът на майка ми изплува над мен, докато излизах от упойката като от гроба. Не бях сигурна дали сънувам и дали съм жива, но видях, че мама плаче – с едри сълзи и разкривена уста, като старите селянки, каквито бях виждала да нареждат над груби ковчези.

Главата ми бе гипсирана и стегната до шията с бинт, което ми попречи да напипам веднага дълбоката дупка, зейнала на мястото на лявото ми око.Продължете с четенето→