„Главните прокурори – от Татарчев до Гешев“, книга на Анна Заркова
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Едно от момчетата със специални фамилии
Кой е Борис Велчев?
Внукът.
Чий внук?
На дядо си – носи му името – на онзи Борис Велчев, който е бил вторият след Живков в Политбюро на ЦК на БКП в ония недемократични години…
Тези думи по адрес на Борис Велчев–внук са неизменна част от неговия житейски и професионален път, те не се влияят от завоите му, нито от подемите му, нито от препятствията.
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
„Не съм всесилен. Въпреки, че много хора мислят, че съм”
„Каквото се случва в семейството ми, то е само за мен”
Изборът
20 декември. Игнажден – наричат го още Пламенен ден, а дните около него – „мъчници”, защото се вярва, че тъкмо тогава Божията майка се е замъчила да роди сина си, нашия Спасител.
Точно на този ден бъдещият Главен прокурор Цацаров се пече на огън във Висшия съдебен съвет, където изслушват него и още двама кандидати за поста. Годината е 2012. Европейската комисия е дала да се разбере, че недоверчиво наблюдава процедурата, в която България избира между трима юристи нов пръв държавен обвинител.
От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Центърът на София пожълтява от полицейски ленти и почернява от униформени полицаи рано сутринта на 24 октомври 2019 г. – блокада!
Тежка катастрофа ли е станала? Нашествие на нелегални емигранти? Кървава престрелка между гангстери?
Не, научават случайните минувачи, а после се информират един от друг, преди да чуят новината по радиото: внушителният кордон от сили на реда е разположен около сградата на Висшия съдебен съвет ( ВСС), защото там ще избират след няколко часа нов Главен прокурор на България.
“Ако се питате защо в съвременния български език “правосъдие” и “справедливост” са две различни думи и държите книгата на Ани Заркова за главните прокурори, не я затваряйте, продължете да я прелиствате.
Но ако мислите, че правосъдието зависи повече от законите, отколкото от хората, които ги прилагат и че липсата на справедливост е функция на някакви магически задкулисни обстоятелства, а не на професионалната недостатъчност у някои магистрати, затворете книгата – тя определено не е за вас”.
Рецензия от проф. МАРГАРИТА ПЕШЕВА
От „Медиите на 21 век“
Защо стигнахме дотук? Отговорът на този въпрос днес изглежда особено труден и нееднозначен – за управляващите, опозицията и обикновените граждани, които отчаяно търсят на площадите истински правов ред и друга социална справедливост. Кои събития и процеси доведоха до избухването на толкова голямо обществено недоволство от липсата на правосъдие и справедливост? Какви са законовите гаранции за разделението на властите у нас? Колко голяма и безконтролна е властта на Главния прокурор на Републиката? Журналистически отговор на тези трудни и съдбоносни въпроси предлага новата книга на Анна Заркова.Продължете с четенето
Николай Слатински
от сайта „Стратегия, синергия, сигурност“
В тази книга всеки може да намери нещо, заради което да си каже – струваше си да се прочете!
Това е знакова книга. Аз дълго време й бях обиден!
Защото давайки пълна воля на главните си герои, авторката е оставила изреченото от тях и без редакторска намеса, както се казва, но и без възможност оплютите от главните герои хора да се защитят.