От книгата на Анна Заркова „Главните прокурори: От Татарчев до Гешев“
Втора глава
Спомени, записки и репортажи
Думи за сбогом
В предпоследния ден от живота си Иван Татарчев лежи тежко болен в отделението по неврохирургия на Военномедицинската академия в София. В съзнание е, въпреки че е претърпял сложна операция на мозъка, два от седемте байпаса на сърцето му не работят и вестниците пишат, че е в кома.
„Обърни се, миличък, още малко надясно, хайде още малко, можеш, браво, браво“ – окуражава го една медицинска сестра по време на сутрешната визитация. После, пред репортер на „Труд“, сестрата разказва:
„Като се обърна, Татарчев ми се усмихна широко и каза: Говори ми, говори ми така, обичам да ме хвалят. Жалко, че няма да съм на погребението си, за да чуя какво ще говорят за мен.“
Прочутият й пациент не губи чудесното си чувство за хумор до последния си момент. Издъхва тихо, насаме.