БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава първа Бомбата в „Труд“

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

В тази книга няма нищо измислено. Но има истини, които са пропуснати. Това са истините, които не знам и тия, които имат обратна страна, която също не е лъжа. Прости ми, читателю, за премълчаното и за неназованите имена.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава втора Неразкритите убийства

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

В края на 1996 година издателство „Труд“ пусна книгата „Големите убийства“. В нея по идея на шефа на издателството Никола Кицевски събрах и обобщих дописките за показните разстрели, които се заредиха в кървав сериал от 1993-а нататък. По ирония на съдбата точно тогава президентът Жельо Желев обяви, че преходът към демокрация е свършил и България е вече демократична – със свобода на словото, на печата, на сдруженията, на митингите, с многопартийни избори и парламентарна опозиция. По-нататък се оказа, че на прехода не му се вижда краят, но в онова недалечно минало – след падането на Тодор Живков, след мирната смяна на управляващите от кабинетите на Димитър Попов, Филип Димитров, Ренета Инджова и Любен Беров, както и след сформирането на правителството на Жан Виденов, словото действително се лееше свободно и неспирно, кипеше и опияняваше като младо вино.

Като криминален репортер на „Труд“ аз отразявах, разбира се, нерадостни събития, но и през ум не ми минаваше, че в следващите години, най-вече от 2001-а до 2005-а, когато главен секретар на МВР ще е моят приятел Бойко Борисов, през ден ще тичам по улиците да снимам и да описвам именити трупове.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава трета Кратуните и главанаците

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

– Разбра ли? Убили са доцента Цветанов! Адреса го знаем – квартал „Изток“, блок 17. Тръгвам натам.

Това е Сашо Ботев, звъни ми една сутрин в края на август 1994 година, когато жегата е решила да покаже, че има време до есента и надвива климатика, откъдето духа хлад, макар да няма още десет часа.

Браво на Сашо. Научил е пак преди всички важната новина. Момичетата от пресцентъра на МВР го харесват, знам, те не на всички репортери се обаждат с изпреварваща информация, а още по-малко им дават адреси и имена.

– Доцент Цветанов ли? Убит?! Отивай! – казвам. – След малко ще дойда и аз!

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава четвърта Някои особености на криминалния бизнес

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Фейсбукът и тази сутрин ме пита: Анна, за какво си мислите?

Ами, мисля си, докато гледам интервютата с едни и същи събеседници в сутрешните блокове на Нова тв и БиТиВи – трябва ли човек, който е, да речем, нищо и никакво, работа не е свършил никога никому и от нищо особено не разбира, да е и идиот, за да го дават непрекъснато по телевизията?

Но това между другото. Иначе си пиша книгата.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава пета Борческата империя

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Имах близка приятелка – Мая, която живееше в квартал „Иван Вазов“, на улица „Краище“ – една невзрачна пресечка на булевард „Витошка“, който оттам нататък става централен софийски булевард. Запознахме се с нея в родилното отделение, където се появиха на света една след друга, с пет часа разлика, моята и нейната дъщеря. Сближихме се, докато лежахме заедно шест дни в една стая на Втора градска болница и продължихме да се виждаме семейно след това – почти всеки почивен ден и по празници – докато техният татко реши да си потърси късмета в Съединените щати, а те го последваха и постепенно забравиха обратния път до България.

– По-добре ние да дойдем у вас да посрещнем Нова година – ми казва Мая по телефона в един от последните дни на 1993-а.

Бяхме се уговорили вече да прекараме празничните 31 декември и 1 януари заедно у тях. Защо е промяната? Тя обяснява:

– Времето ще е слънчево, снегът е чист, можем да повозим на шейна децата, но пред нашия блок няма как. Окупиран е от мутри с ланци.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава шеста Киселина в очите

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Беше през април 1998 година. Около осем часа сутринта. Току що съм изпратила на училище децата и бързам за работа. Мятам поглед към разхвърляната детска стая и се двоумя – дали за пет минути да я пооправя или да я зарежа така. В тоя момент се звъни на вратата – звъни се, но не просто така, а нахално – без да спре, докато си приглаждам косата и ровя за ключовете в дамската чанта. Отварям – призовкарка. Пак ме викат на разпит – по едното от две дела с еднакъв казус, в който съм едновременно свидетелка и обвиняема.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава седма Правосъдие ли?

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Виждала съм като криминален репортер десетки трупове, оцапани със собствената им кръв, вмирисани от собствените им изпражнения и овъргаляни в прахта на мръсните софийски улици, случвало се да е разговарям по-рано с хората, които те са били, преди да ги убият. Затова ме е гнус от убийците. Но не по-малко ме е гнус от ония човекоподобни влечуги, които изпълзяват от дупките си, изхвърлят отровата си в лицата на непознати жени и бягат като подплашени гущери.

Продължете с четенето