БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава петнайсета Записки за разни патила

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Ако можеха да говорят, двете бюра в маломерната стаичка на полицейския инспектор в един софийски квартал, сигурно щяха да се оплачат: „Ох, вижте ни, моля ви се, какви сме жалки, подпрени сме със стари вестници, за да не се клатим, едва се побираме в теснотията, на тоя скапан балатум!“

Но и така паянтовите мебели, заврени в нещо като трафопост, предизвикват съчувствие: грохнали са от старост, веднага се вижда, че са пропуснали да се пенсионират след дълга служба в милицията…

Интериорът в базата на пазителите на реда се допълва от два вехти компютъра. Единият инспектор Христо Христов сам си го е купил. Както и телефона, и течащия хладилник „Мраз“, и закачалката. Взел ги на старо, казва, с пари от заплатата…Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава четиринайсета Цветни къщички за престъпността

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

– Исках да го убия тоя човек, дето отне живота на Вероника, дъщеря ми! А сега ще трябва да го храня!

Тоя вопъл е на Трайчо Трайков, бащата на една двайсет и тригодишна студентка, насечена с брадва от крадец, който я срещнал случайно и решил да ѝ вземе чантата. Кореспондентката на „Труд“ Веселина Ангелова го е отразила в репортаж от търновския съд, който е осъдил злодея на 30 години лишаване от свобода. Добре, че го виждам на хартия, а не го чувам на живо, защото ми иде да се разридая – да заплача от безсилие заедно със съсипания баща. С огромната човешка мъка не се свиква – дори, когато работата ти изисква ежедневно да я забелязваш и описваш.

Продължете с четенето

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава тринадесета Криминалният поминък

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

Нова година дойде. 2017-ата. Пристигна навреме, което значи, че не е пътувала с кола по магистрала „Тракия“. А ние с мъжа ми и със сестра ми мръзнем в нейното тринайсетгодишно фиатче, закъсали в задръстване на 1 януари – на връщане от Несебър, където изпратихме старата 2016-а. Потегляме сравнително бързо – след половин час. На отиване – навръх новогодишния празник бедствахме с часове, блокирани заедно с около 500 други коли от снегонавявания по аутобана и обходните шосета към Бургас.Продължете с четенето