Ясен Люцканов
Вицепрезидент, встъпил в длъжност като първата жена президент след доброволно подаване на оставка на избран за втори мандат президент, трябва да назначи служебно правителство, като избере министър-председател от 10 души, заемащи висши, но избрани от Народно събрание, длъжности.
Само половината от десетимата (рекордно в случая) заявяват готовност да бъдат назначени за временен ръководител на изпълнителната власт. След като посочи един от тях, новият президент трябва да одобри предложен от натрапения ѝ избраник състав на служебно правителство, който не торпилира изразеното на рекордно масови протести искане за демократичен вот. Като насрочи седми поред предсрочни парламентарни избори в рамките на пет години по прекроени за пореден път в последния момент правила.
Подобен сюжет няма и в творчеството на Тери Пратчет, на когото Столичната община първа в света кръсти бъдеща улица, настоящ конгломерат от строителни обекти в столичния квартал „Манастирски ливади – Изток“. Може би трябва район „Триадица“ да кръсти някоя съседна разорана поляна „Дъглас Адамс“. Или пък „Дондуков“ да се прекръсти на „Джонатан Суифт“…
Кой прокара поправката „служебен премиер от ГЕРБ“
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка“, пишеше в проекта за промени в основния закон, внесен с подписите на Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и Надежда Йорданова и др., общо 166 депутати, през 2023 г.
Преди първото гласуване в пленарната зала текстът придоби следния вид: „За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.”
На второ четене Христо Иванов и група народни представители предложиха следната редакция:
„За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“
При окончателното трето четене отпадна председателят на ВКС, а останалото бе прието със 165 гласа „за“ от присъстващите депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, срещу 71 „против“ – всички от „Възраждане“, БСП и ИТН и един „въздържал се“ – Бойко Рашков. Трима отсъстваха – Драгомир Стойнев от БСП, Мустафа Карадайъ от ДПС и покойната Петя Ставрева от „Обединени земеделци“, влязла с листа на ПП-ДБ.
