НАТО нанася дизелов удар на световната икономика

Санкциите на Запада срещу Русия ще провокират най-голямата енергийна криза в Европа и САЩ от 50 години насам

Фредерик Уилям Енгдал, globalresearch.ca

Превод – Павел Павлов

Авторът Фредерик Уилям Енгдал е американски икономист (консултант по стратегически риск), журналист на свободна практика, писател, лектор и политолог и автор на редица известни книги и изследвания. Завършил е университета Принстън по специалността политика и получава своята докторска степен по сравнителна икономика в Стокхолмския университет и работи в областта на геополитиката над 30 години. Той е редовен сътрудник на онлайн списанието New Eastern Outlook.

Продължете с четенето

Призракът на глада

Световната хранителна програма на ООН обяви 2022 г. за годината на катастрофалния глад

Кирил Зайцев, zavtra.ru

Превод – Павел Павлов

Наскоро починалата Мадлен Олбрайт е известна у нас, между другото, и с гадния цитат за това колко е несправедливо контролът върху толкова големия Сибир да се упражнява само от Русия. На когото ли не още тези думи не бяха приписвани, като се почне от Наполеон, та до Чърчил, от Мадлен Олбрайт до Кондолиза Райс, и всичките мислеха само как да лишат Русия от достъпа до сибирските съкровища. Продължете с четенето

Кого чува Путин? Само вътрешния кръг около президента

Западното разузнаване твърди, че с руския лидер няма връзка. Но кой има надмощие в блъскащите се помежду си фракции на Кремъл и има ли някакъв шанс за дворцов преврат?

Андрю Рот и Пьотр Зауер, theguardian.com

Превод – Павел Павлов

Дори за толкова затворен лидер като Владимир Путин, потокът от лошите новини, идващи от Украйна би трябвало да е невъзможно да бъде игнориран.Продължете с четенето

Расизъм, секс и „прахът на диктатора“: Най-големите скандали при „Оскарите“

10 скандални страници в историята на филмовите награди „Оскар“

Алина Лесик, gazeta.ru

Превод  – Павел Павлов

През 93-годишната история на „Оскарите“ с нея са свързани много спорове и скандали. Кои са най-шумните от тях.

Расовата дискриминация на церемонията (1940)

Актрисата Хати Макданиел от филма „Отнесени от вихъра“ стана първата афроамериканка, спечелила „Оскар“. И все пак нейното участие в церемонията се оказа битка сама по себе си.

На чернокожите беше забранено да влизат в хотел Ambassador в Лос Анджелис, където бяха връчени Оскарите. Но Макданиел беше допуснат по настояване на продуцента Дейвид О. Селзник. Актрисата беше настанена на отделна маса в края на залата. Въпреки ограниченията, победата и емоционалната реч на Макданиел затвърдиха нейното място в историята на Холивуд. Но с това стана възможно да се говори за расовото равенство в американското кино едва след няколко десетилетия.

Марлон Брандо за правата на индианците (1973)

Марлон Брандо спечели „Оскар“ за най-добър актьор във филма „Кръстникът“. Той отказа да получи наградата, в знак на протест срещу политиката на дискриминация срещу индианците, която е вкоренена в САЩ. Вместо това Брандо изпрати на церемонията активистката на индианците Сачин Литълфезър. Девойката излезе на сцената, облечена в национална носия и няколко минути разказва на гостите за нарушените права на индианците. Тя остави наградата в ръцете на водещия Роджър Мур. След този инцидент Академията реши да забрани фигурите на „Оскара“ да се получават от пълномощник.

Дейвид Нивън и стрийкъра (1974)

Когато Дейвид Нивън получаваше своя „Оскар“ за най-добър актьор във филма за „Отделни маси“, фотографът Робърт Опел нахлу на сцената гол и показа знака на пацифизма. Когато стрийкъра беше изведен, актьорът блесна със своето остроумие.
Стрийкър (от англ. streaker, streak – бързам, трептя) в САЩ и в някои западни страни се наричат младите мъже или девойки, които се появяват на обществени места за кратко, обикновено тичайки голи като форма на протест срещу „конвенциите „на обществото.

„Не е ли очарователно да си мислим, че вероятно единственият смях, който този човек някога е предизвиквал в живота си, е да се събличе гол и да покаже недостатъците си?“ – пошегува се Нивен.

Секс скандалът с Роб Лоу (1989)

В края на 80-те Роб Лоу беше на върха на славата си с филмите като „Огънят на Св. Елмо“ и „Какво се случи снощи“. През юли 1988 г. той се забърка в скандал, след като беше преспал с две девойки пред видеокамера. Те избягаха с филма, копираха и разпространиха това видео. Една от девойките се оказа, че е на 16 години, а родителите й дадоха Лоу на съд.

За връчването на „Оскарите“ през 1989 г. продуцентът на тази церемония Алън Кар измисли следния сюжет: Снежанка (актрисата Айлийн Боуман) урежда събирания с легендите от златния век на Холивуд, и след това се среща с представителя на „младото поколение“ и с Лоу и те заедно пеят мила песен. Но секс скандалът с касетата направи от това дуо катастрофа. На следващата сутрин Боуман подписа документ за неразгласяване на информацията, който й забраняваше да говори за този спектакъл в продължение на 13 години.

„Спомням си, че си седях в апартамента си, и след като ми донесоха вестниците, и гледах новините – единственото нещо, което беше в новините беше Снежанка“, спомня си Боуман през 2013 г.

Връчване на наградата „по погрешка“ (1993 г.)

През 1993 г. Мариса Томей получава „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за филма „Моят братовчед Вини“. Тя беше единствената американка в тази категория и мнозина критикуваха организаторите, че са дали тази награда по пристрастност. Година след церемонията изданието Hollywood Reporter твърдеше, че Томей е получила наградата „по погрешка“, след като развълнувания водещ Джак Паланс не могъл да разбере какво е било отпечатано на листа с името на победителя. Вместо това се твърди, че той е обявил името на Томей, след като го е прочел на най-близкия телесуфльор.

Оскърбителни шеги на водещия (1995)

На 67-ата церемония по връчването на наградите „Оскар“ водещият Дейвид Летърман започна да се шегува с намиращите се сред публиката Опра Уинфри и Ума Търман. Той няколко пъти подигравателно повтори „Опра“ и „Ума“, като подчерта, че никога не е чувал по-странни имена.

Дълги години след това Уинфри не можеше да прости на Летърман и едва през 2005 г. се съгласи да му гостува в неговото вечерно шоу. Тя попита водещия какво е имал предвид тогава. В отговор Летърман каза, че „не е имал нищо“ и засвидетлства към гостенката си в любов и уважение. И тогава Уинфри му подари две снимки в рамка – нейната и на Ума Търман.

Целувката на Анджелина Джоли с брат й (2000)

През 2000 г. Анджелина Джоли получава „Оскар“ в номинацията за най-добра поддържаща женска роля за филма „Прекъснат живот“. Всички заглавия в медиите обаче не бяха посветени на триумфа на звездата. По време на церемонията тя целуна брат си Джеймс Хейвън по устата и този кадър попадна в обективите на фоторепортерите. По-късно Джоли обвини пресата, че раздухала този скандал от нулата.

„Първо, ние сме най-добри приятели. И това не беше някаква странна целувка с отворена уста. Беше разочароващо, че нещо толкова красиво и чисто може да се превърне в един цирк “, каза звездата.

Провокацията на Саша Барън Коен (2012)

Британският комик Саша Барън Коен се появи на церемонията на „Оскарите“ преобразен в образа на главния герой на неговия филм „Диктаторът“. Той донесе със себе си урната с праха на севернокорейския президент Ким Чен Ир. Комикът разпръсна пепел по червения килим и обсипа интервюиращия го Райън Сийкръст с него. Службите за сигурност бързо предотвратиха тази акция.

Расисткият скандал #OscarsSoWhite (2016)

След като бяха обявявани номинираните за „Оскарите“ за 2016 г. хаштагът #OscarsSoWhite (Оскарите са твърде бели) се разпространи онлайн. Така киноманите насочиха общественото внимание към преобладаването на белите американци във всички категории. Най-известните активисти, които се застъпваха за расовото равенство в киното, бяха режисьора Спайк Лий и съпругата на Уил Смит Джейда Пинкет-Смит.

„Прекалената“ толерантност към чернокожите (2017)

Година след скандала, заради расовата дискриминация, в списъка на номинираните за „Оскарите“ се появиха подозрително голям брой чернокожи. Някои смятаха, че под влиянието на движението #OscarsoWhite академията е решила да раздаде всичките награди на афроамериканците. Най-възмутително за публиката изглеждаше участието в церемонията на филма „Лунна светлина“. Филмът за чернокож гей от беден квартал спечели три номинации – за „Най-добър филм“, за „Най-добър актьор в поддържаща роля“ и за „Най-добър адаптиран сценарий“. Този път организаторите бяха обвинени в прекомерна толерантност и нарушаване на правата на белите кинематографисти.

Режисьорите срещу иновациите (2019)

През 2019 г. Американската филмова академия реши да въведе иновации в церемонията по връчването на „Оскарите“: да се излъчва събитието за не повече от 3 часа и да добави нова категория за филмите с най-високи приходи. Филмовата общност веднага разкритикува тези промени. Режисьорите Куентин Тарантино, Спайк Лий, Деймиън Шазел, Мартин Скорсезе и други написаха колективно писмо с искане да се спре „игнорирането“ на редица категории от „Оскарите“.

В резултат на това организаторите изпратиха новата номинация за „ревизия“ и обявиха, че всички 24 категории Оскар ще бъдат включени в церемонията. Според Академията обявяването на победителите в няколко номинации ще бъде излъчено малко по-късно и с изрязано излизане на сцената.

През същата година Кевин Харт отказа да бъде водещ на „Оскарите“ заради неговите хомофобски публикации в социалните мрежи, публикувани преди много години. В резултат на това беше решено за първи път от 30 години церемонията да се проведе без водещ.

И изолацията на Русия няма да донесе мир на Европа

Историята на Албания ни учи, че само диалогът и интеграцията слагат край на цикъла на войната

Леа Ипи, theguardian.com

Превод – Павел Павлов

Леа Ипи е автор на книгата „Свободата: Да навършиш пълнолетие в края на историята“, и е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика

„Работят ли все още бункерите в Албания?“ ме попита моето 11-годишно момче, когато чу новината, че Русия е нахлула в Украйна. „Някои да. Защо?“, отговорих казах аз. „В случай, че има война в Европа, ние трябва да си намерим подслон“, ми отговори той.

Бях на неговата възраст, когато в един от последните пъти, ние „практикувахме войната“ в училище. Продължете с четенето

Фукуяма: Напред към 1984

В какво е прав и в какво не е прав американския философ в оценката си за конфликта в Украйна като предизвикателство към либералния световен ред

Александър Бовдунов, zavtra.ru

Превод – Павел Павлов

Американският либерален философ Франсис Фукуяма написа текста „Войната на Путин срещу либералния ред“. Основната идея на човека, който предсказа преди 30 години, че „краят“ на историята никога няма да настъпи, е вярна. Действията на Русия в Украйна наистина означават отказа на Москва да играе по правилата на „либералния световен ред“. Последният започва да се оформя частично след Втората световна война с формирането на такива институции като СТО, МВФ, Световната банка, но достига своя триумф след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Тогава САЩ станаха единственият център на сила, способен да наложи (чрез принуда и убеждаване) своите идеи за това кое е правилно и кое не е на цялата планета.Продължете с четенето