Проф. Стоян Кушлев: България е на повратната си точка сега

С основателя на комисията за разкриване на престъпните богатства разговаря Анна Заркова

Ако имаше конкурс за най-често употребявани фрази по медиите у нас на първо място в последно време определено щяха да бъдат тези, които съдържат думите „корупция“ и „престъпно богатство“. Така е, потвърждава проф. Стоян Кушлев. Той е основател на комисията за установяване на имуществото, придобито с престъпления, която претърпя различни преобразувания и преименувания от 2005 г. насам, но от това незаконно забогателите не обедняха. „Изгубихме много историческо време, но грядущето е в наши ръце“, казва професорът, който размишлява сега и пише статии по антикорупционната тема в село Мърчаево.

Продължете с четенето

Доц. Николай Вълчев

Цели плажове изчезват поради огромните строежи

С директора на Института по океанология доц. д-р НИКОЛАЙ ВЪЛЧЕВ  разговаря Анна Заркова:  

Иде лято и стягаме куфарите за морските хотели и плажове. Но ще ни посрещне ли черноморският бряг такъв, какъвто го помним от есента? Не отстъпва ли златният пясък пред грандоманските строежи, напредващи към водата? Как оцелява живото морско богатство сред мръсотията, която се излива в него от канализациите? Много ли са дюните, изядени от багерите? Директорът на Института по океанология към БАН доц. Николай Вълчев знае и може да обясни научно всичко това.

Доц. Вълчев, чухме тия дни една интересна хипотеза: че коронавирусът и пандемията са убийствени за хората, но са живителни за морето. Обезлюдените плажове му давали шанс да си почине и да почерпи сила от Световния океан. Истина ли е това, или е поредната щуротия, която звучи от телевизорите?

Продължете с четенето

Гласуването с машина не е по-трудно от ползването на банкомат

С доктора по право Николай НИКОЛОВ разговаря Анна Заркова

Новият Изборен кодекс, който краткотрайното 45-то Народно събрание прие, крие подводни камъни, които трябва да бъдат избегнати. Това мнение обединява различни наблюдатели и експерти, които иначе продължават да спорят разгорещено. Къде са тия „камъни” и голям ли е рискът да препънат избирателния процес? Д-р Николай Николов знае това. Като бивш член на ЦИК и учен по право той е наблюдавал и изследвал нормативите в действие.

Продължете с четенето

Пламен Киров

Проф. Пламен Киров: Аз бих искал да се опарим от мажоритарните избори

С професора по конституционно право Пламен Киров разговаря Анна Заркова

– Първото заседание на новото 45-то Народно събрание се проведе, проф. Киров, по призива на група интелектуалци, не в новата, а  в старата му сграда.  Каква символика виждате вие в това?

Продължете с четенето

Системата за купуване на гласове не спира да работи

С Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”, разговаря Анна Заркова

Още по време на предизборната кампания за новото 45-то Народно събрание международната асоциация Transparency International ( „Прозрачност без граници”) призова гражданите на България да не бъдат безразлични и да подават сигнали, ако забележат нередности в деня, в който избират своите парламентарни представители. Българският клон на Transparency отвори безплатен телефон за целта. Каква е равносметката от получените и проверени сигнали? По този въпрос разговаряме с изпълнителния директор на организацията Калин Славов.

Продължете с четенето

Тъжно ще е, ако и занапред законите се коват късогледо, на инат и на парче

С преподавателя по конституционно право доц. Наталия КИCEЛОВА разговаря Анна Заркова

от „Труд“

Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото неотдавна наше 44 –то Народно събрание – да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас?

Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея  носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че  „дистанционното“ участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание – отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят“ кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии.  По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите,  нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но ви питам: в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?

Продължете с четенето