Как Хърбърт Уелс предсказа и двете световни войни, но никой не го послуша

Уляна Волохова, kommersant.ru

Хърбърт Уелс остава в историята като един от най-успешните предсказатели на научната фантастика по отношение на броя на сбъднатите предсказания, като според неговите изследователи около 80% от описаните от него технологии са получили реализация в живота по някакъв начин – от автоматични врати до космически полети. Много по-рядко се помни, че в допълнение към различни технологии Х.Г. Уелс предсказва и двете световни войни (втората – почти с точност до една година) и полага много усилия тези прогнози да не се сбъднат. По случай 115-ата годишнина от романа „Война във въздуха“, който предрича Първата световна война, Уляна Волохова разказва как Хърбърт Уелс се е опитал да предупреди човечеството за войните, но по-късно признава собственото си поражение.

1. Нашествието

През 1897 г. британското списание Pearson’s и американското The Cosmopolitan публикуват „Войната на световете“ от Х. Г. Уелс, който по това време вече известен писател, успял да издаде няколко бестселъра. В новата си книга известният писател на научна фантастика описва как марсианците кацат на Земята, за да унищожат човешката цивилизация. Уелс се обръща за първи път към темата за войната, въпреки че през този период в британската литература няма по-актуална тема. Това е епохата на невероятната популярност на „литературата за нашествието“ и книжарниците са пълни с романи за това как някаква европейска държава (по-често Германия, със своята милитаризация невротизира съвременниците) нахлува в Англия и я превзема без никакви проблеми. В по-голямата си част целта на тези произведения е да се убедят британците в необходимостта от изграждане на отбраната на страната. Романът на Уелс също се развива в съвременна Англия, но врагът изглежда неочакван, и това извежда тази популярна тема на ново ниво.

Критиците се надпреварват да хвалят Уелс за оригиналността на на неговата идея и умението с която е прилага, наричат романа „удивително правдоподобен“ и отбелязват, че „никога досега научните данни не са били толкова умело вплетени в измислицата“. Преди Уелс извънземните рядко са се появявали в популярната култура и със сигурност никога не са кацали на Земята, за да я завладеят. Този нов обрат завладява съвременниците: Войната на световете е препечатана в много списания, а в Европа и САЩ се появяват техните серийни продължения от други автори, в които човечеството все още изграждаше своята отбрана и се опитва да отмъсти на нашествениците.

Уелс е обезкуражен от този прочит. Първо, той пише не за марсианците и борбата с тях, а за хората. Убеден дарвинист, той разглежда историята на човечеството през призмата на теорията за междувидовата конкуренция и се опитва да намекне на хората за необходимостта да бъдат по-внимателни в борбата си за ресурси: „Трябва да помним колко безмилостно самите хора унищожаваха не само животните, като изчезналите бизони и птиците додо, но и себеподобните си. Жителите на Тасмания, например, бяха унищожени преди последната война на изтребление от 50 години, започната от имигрантите от Европа“.

Марсианците са само средството за да се покаже на човечеството истинското му лице („Ние самите такива ли сме поборници на милосърдието, че да се възмущаваме от марсианците, които действат в същия дух?“) и да му дадат един истински урок. Романът трябваше да накара хората да се замислят за себе си, но вместо това те започват да измислят нови оръжия, за да отмъстят на бъдещите нашественици. „Може би това не е толкова откровено злодейство, колкото една ужасна грешка“, пише Уелс в списание The Critic и за почти десетилетие се отказва да се опитва да говори с читателите на военни теми.

2. Войната във въздуха

През 1908 г. е публикуван романът „Война във въздуха“ и този път там няма извънземни. Уелс директно описва световна война, която започва през 1910 г. и на практика унищожава човешката цивилизация. Според сюжета Германия получава на свое разположение чертежите на една иновативна летяща машина (5 години преди публикуването на романа братята Райт правят първия успешен полет на самолет в историята) и започва война, която бързо прераства в световна. В резултат на въздушните бомбардировки обичайният живот на земята е напълно унищожен, не остават никакви държави и нямаше кой да сключи мирните договори, самото човечество е върнато няколко века назад. Един прост извод от това прави един от оцелелите герои: „Не трябваше да се започва тази война“.

За разлика от „Войната на световете“ новият роман е приет хладно. Първо, изобщо не изглежда като фантастичен. Няколко месеца преди публикуването немският изобретател граф фон Цепелин построява нов дирижабъл, който може да остане във въздуха осем часа и да прелети почти 400 км – половината път до Англия. Немските списания са пълни с войнствени карикатури на Англия, спяща мирно в сянката на гигантска летяща машина. Перспективата за въздушната война, описана от Уелс, е реална както винаги. На този фон антивоенният патос на Уелс изглежда неуместен и читателите са много по-притеснени за сегашната отбранителна способност на страната, отколкото за бъдещето на човечеството.

Отново нечут от никого, Уелс прави трети опит да убеди хората в необходимостта от предотвратяването на катастрофата с всички средства. В началото на 1914 г. той публикува „Освободеният свят“, като този път решава да не плаши читателите с твърде много картини на апокалипсиса, а да се съсредоточи върху положителен дневен ред. В новия роман човечеството изобретява ядрените оръжия и започва световната война, но тя не продължава дълго и след няколко бомбардировки, в резултат на които са унищожени правителствата и военните щабове на всички враждуващи сили, човечеството осъзнава, че това са две крачки до самоунищожението и започва преговори за обединяване на света и спирането на междудържавните разпри.

Доколко новият подход е ефективен, авторът няма възможност да разбере, защото 6 месеца след като романът излиза, започва Първата световна война, за която Уелс предупреждава толкова отдавна.

3. Настъплението

Голяма част от предсказаното от Уелс във „Войната на световете“ и „Войната във въздуха“ се реализира през Първата световна война. Химическите оръжия, които марсианците използват, за да отровят земляните, се превръщат в газовите атаки, бронираните превозни средства на извънземните са въплътени в танковете, които унищожават всичко по пътя си, а авиацията бомбардира градовете за първи път в историята, все още не причинява големи разрушения, но вече е посяла страха в цивилните.

Парадоксално, но самият Уелс възлага определени надежди на войната – нейното настъпление е ужасно, но сега хората трябва да видят каква заплаха представлява войната и да започнат да се държат по-разумно. Малко след нейното начало той публикува сборник от статии „Войната, която сложи края на войните“, в която обвинява правителствата на големите държави, че те са започнали войната, но в същото време предполага, че нейният край ще бъде отбелязан от това, че обикновените хора най-накрая ще вземат съдбата си в своите ръце и ще постигнат един траен мир въз основа на закони, общи за всички страни и в идеалния случай те ще създадат изцяло една обща държава. Създаването на Обществото на народите и опитите на западните сили да се обединят, за да предотвратят военни действия вбъдеще, вдъхват известен оптимизъм, дотолкова, че Уелс дори временно изоставя прогнозирането на бъдещето и се обръща към историята. През 1919 г. той публикува „История на цивилизациите“, един от първите опити за една транснационална история. Човечеството, опитва се да докаже Уелс, е единно в своето развитие, преминава през едни и същи етапи, изправено е пред едни и същи проблеми, следователно „идеята за единството на човешката раса трябва да обхваща всички умове и концепцията за човечеството като единно семейството трябва да стане обект на всеобщо обучение.

Следвоенната еуфория не продължи дълго и още в началото на 1930-те години става напълно ясно, че обединението на цялото човечество през националните граници ще се отложи. През 1933 г., след като Адолф Хитлер идва на власт в Германия, Уелс се връща към мислите си за бъдещето на човечеството и написва романа „Формата на нещата, които идват“. Без дори да се опитва да скрие истинските държави и политици зад намеци и измислени имена, Уелс отново предупреждава хората за предстоящата световна война. Историята е много ясна – след като е неспособен да се справи с икономическа криза, Хитлер нахлува в Полша през януари 1940 г. и световна война започва отново, този път тя продължава повече от десет години и завършва с поражението на всички страни – противници са толкова изтощени, че е просто невъзможно да се определи победителят. Благодарение на бактериологичните оръжия, използвани по време на войната, светът е погълнат от епидемията на „скитническата треска“, която окончателно унищожава цивилизацията. Е, или почти напълно: авиаторите поемат властта над една малка шепа оцелели, които полагат основите на едно бъдещо справедливо общество.

4. Поражението

В реалния свят Втората световна война започва няколко месеца по-рано, отколкото прогнозира Уелс, като Германия нахлува в Полша на 1 септември 1939 г. Докато тече така наречената странна война, по време на която Англия воюва с Германия, но между страните практически няма военни действия, Уелс не губи надеждата, че все още може да се избегне пълномащабната война и в книгата ’’Новият световен ред“, публикувана в началото на 1940 г., той отново призовава хората да се обединят. Този път става дума само за основните човешки права: на храна, за образование, за заплащането на доброволчески труд, за споделянето на ресурсите, за правната защита, за свободата на движение и да не бъдеш несправедливо лишен от свобода, да не бъдеш измъчван, да не бъдеш подведен. След края на Втората световна война тази книга става един от 18-те текста, използвани при създаването на Всеобщата декларация за правата на човека. Това обаче се случва едва след смъртта на Уелс.

След това, през май 1940 г., новата война все пак се превръща в световна война и Уелс изпада в отчаяние. През 1941 г. „Войната във въздуха“ е преиздадена, за която Уелс пренаписва предговора. Сега той завършва така: „Още веднъж моля читателя да обърне внимание на предупрежденията, които давах. Имам ли какво да добавя към тях? Може би нищо освен епитафията ми:

„Предупредих ли ви, проклети глупаци“.

В началото на 1945 г. Х. Г. Уелс публикува последния си труд, есето от 30 страници „Разумът е на предела“, в което 79-годишният писател, който все още не знае за създаването на ядрената бомба в САЩ, но отново пише за предчувствието си за близкия край на човечеството. „Поредица от събития карат разумния наблюдател да осъзнае, че човешката история е приключила и че хомо сапиенс, както обича да се нарича, е загубил сегашната си форма. И все пак моят характер ме кара да се съмнявам, че поне малък брой от хората няма да доживеят до неизбежния край на света“.

Уелс умира на 13 август 1946 г., година след като САЩ, използват създадените от тях ядрени оръжия, които той е предсказал и малко повече от 2 години преди да бъде приета Всеобщата декларация за правата на човека, вдъхновена от него.

(Превод – Павел Павлов)

Янис Варуфакис, theatlantic.com

Международният валутен фонд (МВФ) изплаши пазарите и изненада коментарите, като укори консервативното правителство на Обединеното кралство за фискалната му безотговорност. Шокът беше осезаем. МВФ да критикува правителството на голяма западна икономика беше малко като портиер да се кара на наемодателя, че е изложил на риск оценката на стойността на сградата. Това чувство за обръщане на обичайния ред на нещата беше още по-остро, защото, да не забравяме, британските консерватори, торите, под желязното ръководство на Маргарет Тачър, бяха тези, които написаха книгата за фискалната честност като основата на неолиберализма. МВФ прекара повече от четири десетилетия, налагайки тази ортодоксия на нещастните правителства по целия свят.

Сякаш в опит да засили вълнението, което знаеше, че ще предизвика, в комюникето на МВФ се стигна дотам, че то порица британското правителство за въвеждането на големи данъчни облекчения (сега частично отменени след намесата на МВФ), защото те ще „облагодетелстват най-вече хората с големи доходи“ и „вероятно ще увеличават неравенството“. Торите, лоялни към обсадения нов премиер на Великобритания Лиз Тръс и американските по-яростни републиканци, и международните икономически експерти и дори някои от моите другари отляво за кратко бяха обединени от общото недоумение: откога МВФ се противопоставя на по-голямото неравенство? Човек ще бъде трудно да идентифицира една-единствена „програма за структурно приспособяване“ на МВФ и за това попитайте Аржентина, Южна Корея, Ирландия или Гърция (където някога бях финансов министър, който трябваше да преговаря с МВФ) за условията, свързани със заемите им и това да не увеличи неравенството. Дали закоравелите бюрократи на фонда са се радвали на момента от пътя към Дамаск?

Три теории се появиха за мотивите на МВФ да се противопостави на данъчните облекчения в Обединеното кралство за богатите. Едната е, че бордът на МВФ се страхува, че фондът ще се затрудни да събере достатъчно пари, ако Лондон впоследствие поиска една спасителна програма. Другата теория, изразена от бившия министър на финансите на САЩ Лари Съмърс, е, че МВФ сега е разбрал, че трябва да покаже равнопоставеност в отношенията си с богатите и бедните страни. „Когато има кризисна ситуация или политики, които са явно безотговорни, е някак естествено МВФ да вземе някакво отношение“, каза Съмърс пред Financial Times, добавяйки: „Не мисля, че МВФ трябва да прави разлика между своята богата страна от акционери и неговите акционери от нововъзникващите пазари“.

Трета теория следва обосновката на преобразуването на Полин, предполагайки, че изявлението на МВФ, осъждащо раздаването от правителството на Тръс на благини за свръхбогатите, може да отбележи коренна промяна в базираната във Вашингтон институция. Според тази гледна точка МВФ осъзнава, че за да спаси международния либерален ред от различните авторитарни популисти, възходящи в света като Доналд Тръмп, Джорджия Мелони, Марин Льо Пен, Виктор Орбан, Нарендра Моди и Жаир Болсонаро трябва да измести мисията си в една по-социалдемократическа посока.

Макар и интересни тези хипотези, нито една от тях не е ангажирана с реалността, на която МВФ отговори с изненадващото изявление от миналата седмица. Идеята, че Лондон ще се заеме с твърде голям спасителен план, за да може МВФ да го обезпечи финансово е абсурдна. Великобритания е богата страна, която взема заеми изключително във валутата, която се печата от Банката на Англия. Ако се стигне до най-лошото, централната Банка на Англия може да повиши лихвените проценти до 6 %, за да стабилизира стерлинга и паричните пазари. Лихвен процент на това ниво със сигурност би разрушил икономическия модел на Обединеното кралство от последните 40 години, но всеки път това би бил изборът пред спасяването от МВФ.

И имам опит от първа ръка, който противоречи на теорията, че МВФ едва сега, за първи път, е решил да се изправи срещу една страна от G7, чиято политика смята, че застрашава световната финансова стабилност. По време на моите преговори като министър на финансите на Гърция с МВФ през 2015 г., висшите служители на фонда бяха открито язвителни за отхвърлянето на правителството на Германия за пълния план за преструктуриране на държавния дълг на Гърция и те обвиниха Берлин, че подкопава финансовата стабилност на Европа, а оттам и на света.

Една година по-късно, в телефонен разговор между висшите служители на МВФ, публикуван от WikiLeaks, неговият европейски шеф каза на свой колега, че МВФ трябва да се изправи срещу канцлера на Германия и да каже: „Г-жо. Меркел, има въпрос. Трябва да помислите кое е по-скъпо: да продължите напред без МВФ… или да изберете облекчаването на дълга, от което смятаме, че Гърция се нуждае, за да ни задържи на повърхността“. Толкова за втората теория, че МВФ сега трябва да започне да действа спрямо западните правителства по начина, по който действа спрямо развиващите се страни.

Това ни води до третото и най-интересно от трите обяснения, че за да се спаси глобалния либерален ред от десния популизъм, МВФ се превръща в социалдемократичен, дори „събуден“, както някои от британските тори го обвиняват, че прави . Страхувам се, че истината е по-малко героична. Това, което се случи миналата седмица, е просто, че МВФ изпадна в паника. Заедно с другите умни хора в правителството на САЩ и Федералния резерв, служителите му се страхуваха, че Обединеното кралство е на път да направи на САЩ и останалата част от G7 това, което Гърция направи на еврозоната през 2010 г. и да предизвика неконтролируем финансов ефект на доминото.

В дните преди изявлението за мини бюджета на правителството на Тръс, пазарът на държавните ценни книжа на САЩ за $24 трлн., и чието състояние решава дали глобалният капитализъм диша или се задушава, вече беше навлязъл в това, което един финансов анализатор нарече „вихър на нестабилност“, невиждан от краха през 2008 г. или от първите дни на пандемията. Доходността на референтните 10-годишни облигации на правителството на САЩ се е повишила рязко от 3,2 % до повече от 4 %. Още по-лошо е че, голям брой инвеститори наскоро останаха настрана от търга за новия американски дълг. Нищо не плаши властимащите повече от призрака на стачката на купувачите на пазарите на облигации в САЩ.

За да успокоят нервите на инвеститорите, служителите излязоха с успокояващи съобщения. Нийл Кашкари, президент на Федералния резерв на Минеаполис, обобщи духа по следния начин: „Ние всички сме обединени в работата си да върнем инфлацията до 2 % и сме поели ангажимент да направим това, което трябва да направим, за да се случи това”. Това беше моментът, в който правителството на Обединеното кралство избра да обяви най-експанзионистичната фискална политика на Великобритания от 1972 г. насам.

Американските служители не бяха единствените, които се разтревожиха. Дни преди така нареченото фискално събитие на лондонското правителство, Европейският борд за системен риск – орган, създаден от ЕС след кризата от 2008–2009 г. – издаде първото си общо предупреждение, което на практика потвърждава, че финансовите пазари в Европа са изпаднали в вихърът на волатилността, възникнал в САЩ. Европейските доставчици на електроенергия бяха фалирани поради ангажиментите си за бъдещи поръчки на прекомерни цени, а мощната производствена индустрия на Германия беше затворена поради недостига на природен газ, а публичният и частният дълг нарастваше бързо.

Допълнителен финансов шок от Обединеното кралство имаше потенциала да предизвика огромни странични ефекти в цяла Европа и извън нея. Ако американският високорисков пазар можеше да тласне френските и немските банки към скалата от 2008 и 2009 г., тази последна ударна вълна от Англосферата можеше да причини подобни щети, особено ако разтърси пазара на държавните облигации на САЩ.

Пред лицето на тази нарастваща трансатлантическа буря, решението на МВФ да се намеси не беше изненадващо. Единственият останал пъзел е защо МВФ посочи ефектите, причиняващи неравенството, от намаляването на данъците на правителството на Тръс за свръхбогатите. Въпреки че силата на обстоятелствата е променила нещо значително, аз се съмнявам, че това означава смъртта на неолибералните инстинкти на МВФ. Много по-вероятно е следното: МВФ е осъзнал, че политиките за генериране на неравенство след 2008 г., които той помогна да се наложат, са хвърлили северноатлантическия капитализъм в състояние на позлатена стагнация, която сега е нестабилна, и се страхува, че вихърът на нестабилността ще се влоши при новините за мерките и това би създало още по-голямо неравенство. Ако МВФ е започнал да не харесва неравенството, това е само защото МВФ вижда неравенството като заместител на системната нестабилност.

След финансовия колапс от 2008 г. САЩ и ЕС приеха политика на социализъм за банкерите и строги икономии за работническата и средната класа. Това в крайна сметка саботира динамиката на северноатлантическия капитализъм. Строгите икономии свиха публичните разходи точно когато частните разходи се сринаха и това ускори спада както на частните, така и на публичните разходи или с други думи, съвкупното търсене в икономиката. В същото време количественото облекчаване от страна на централните банки насочи реките от пари към Големите финанси, които ги прехвърлиха към Големия бизнес, който, изправен пред това ниско съвкупно търсене, ги използва, за да изкупи обратно собствените си акции и другите си непродуктивни активи.

И личното богатство на малцината скочи до небето, а заплатите на мнозинството стагнираха, инвестициите се сринаха, лихвените проценти спаднаха, а държавите и корпорациите станаха пристрастени към безплатните пари. След това, след като пандемичните локдауни задушиха предлагането и схемите за отпускане на пари повишиха търсенето, инфлацията се върна. Това принуди централните банки да избират между мълчаливото съгласие с нарастващите цени и взривяването на корпоративните и на държавните зомбита, които бяха подхранвали повече от десетилетие. И те избраха първото.

Изведнъж обаче МВФ видя загубения капацитет на либералната върхушка да стабилизира капитализма, отразен в нарастващото икономическо неравенство. Така че, това е последното нещо, от което пазарите се нуждаят, и технократите на фонда осъзнаха, че това е повече социализъм за богатите. Но ще е необходим подвиг на пожелателно мислене, за да се изтълкува паническата реакция на МВФ като искрено обръщане към икономическото преразпределение и социалната демокрация. Това беше едно предупреждение срещу акта на самонараняване на елита.

Браян Патрик Болгер, americanthinker.comПродължете с четенето→

Миролюба Бенатова

„Георги Семерджиев е бил „на издирване“, издирван е месеци наред“ , казва зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров пред Нова тв.

„На 11 юни е заловен да шофира след употреба на повече от един амфетамин. Направихме проба (пътни полицаи), тъй като бяхме повикани от 7 РПУ. Образувано е досъдебно производство, не знам защо не е задържан“, обясни шефът на КАТ Тенчо Тенев минути по-рано, отново пред НОВА.

Аз питам, как хем е бил хванат да шофира след употреба на наркотици преди месец, хем е бил издирван месеци наред и службите все не са го откривали.Продължете с четенето→

Интервю на Светла Иванова:

от вестник „Конкурент“

Г-н Зарков, „грозният спектакъл“ се случи. Към избори ли вървим, или има някакъв спасителен пояс за правителството?

Действително се намираме в епицентъра на сериозна правителствена криза, която има потенциал да свали правителството на Кирил Петков. Четворната коалиция вече е в историята. Възможностите за скрепяването на ново мнозинство с отцепници от ИТН ми се струват минимални, а и честно казано, управление с такъв тип подкрепа нито е привлекателно, нито ще бъде устойчиво.

Продължете с четенето→