Анна Заркова,

вестник „Галерия“

В една януарска вечер на отиващата си 2024 година един мъж не успя да се прибере при жена си в бившия Дипломатически клуб в Горна баня. Падна по очи с куршум в главата на крачки от дома си. Стълпотворението от прокурорски и полицейски шефове около трупа подсказа, че Мартин Божанов-Нотариуса е бил нещо повече от имотен измамник – бил е брокер на влияние в съдебната власт. Разстрелът му хвърли светлина върху две групировки от корумпирани политици и магистрати, които в комбина с мошеници ускоряват и бавят дела, освобождават арестанти, крадат бизнеса им, продават присъди, накратко – приватизират правораздаването.Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Полицаите са гневни. И са в готовност за „невиждан протест”. Причината – опасяват се, че няма да получат навреме насроченото за 1 януари 2025 г. от предишния парламент увеличение на заплатите им с  20-ина процента. Не ги е грижа, че в държавния бюджет зее дупка в размер на 18 милиарда лева. Искат си заслуженото за труда, не са съгласни да търпят лишения и да бъдат замразени в категорията на „работещите бедни”.

Продължете с четенето→

Анна Заркова,

пред Би Ти Ви

Неприятно е, но трябва да признаем, че ноември – месецът, в който за 35-ти път вече празнуваме рождената дата на българския Преход към демокрация, исторически бележи и една друга годишнина – на посттоталитарната криминална държава – тази, в която ние живеем и която най-будните ни деца напускат, без да се обръщат назад. Някои я наричат „дълбоката държава” по името на нашумелия британски шпионски сериал, но тя у нас излиза често на повърхността – като например при всяко от публичните мафиотски убийства, които, както забелязвате, не спират да се редят в кървав сериал.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“

Минаха години. Върховният касационен съд оправда окончателно всички подсъдими за убийството на Андрей Луканов. В неотменимото му решение от 15 март 2007 година се излагаше за пореден път тезата на прокуратурата: „Украинецът Александър Русов е застрелял бившия премиер по поръчка на строителния предприемач Ангел Василев, като поръчката и парите за нея са му предадени с помощта на Кичатов, Ленев и Георгиев”. Но тя веднага след това се поставяше под кардинален въпрос: „Представило ли е обвинението преки доказателства за това, че Русов е стрелял, а другите са му помагали?”.

„Категоричният отговор е отрицателен” – заявяваше тържествено тричленният върховен съдебен състав с председател Румен Ненков; и той, и двете върховни съдийки Бойка Попова и Ружена Керанова се бяха подписали под решаващото „не” единодушно, без особено мнение. В техния заключителен акт се поставяше ударение върху насилието, с което от обвиняемите са изтръгнати самопризнания. „В демократичните системи на правораздаване – бяха написали висшите магистрати – неправомерните усилия за получаване на признания винаги се оказват вредни за каузата на обвинението. Прокуратурата не бива да очаква от един справедлив съд да приема безрезервно плодовете на отровеното дърво.”Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“

Предпоследният месец на 2001 година беше мокър, мрачен и грипозен. Небето, посивяло от дъждовни облаци, беше слязло ниско над земята и затуляше зарешетeните прозорчета на килиите в Софийския затвор. В пет от тях подсъдимите за убийството на Луканов очакваха със смесени чувства да дойде 14 ноември, сряда – за тогава беше определен първият ден от съдбовния за тях съдебен процес.Продължете с четенето→

Есента на 1994-та беше също като тази, в която най-обичаният и най-мразеният водач в българския завой към демокрация стигна до гибелта си – тази есен също отказваше да отстъпи мястото си на зимата и също окуражаваше хората да не сменят светлите си летни костюми.

Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Ако имаше класация на безобразните криминално-политически похвати в приключилата преди дни предизборна борба, първото място щеше да е запазено вероятно за поръчковите арести на кметове и кандидат-депутати. За второто щяха да са номинирани може би покупките на гласове и цели избирателни комисии. Но специалната антинаграда със сигурност щеше да се даде на лакомията за власт с която беше сипана сол в незарасналите рани от насилствения Възродителен процес.Продължете с четенето→