Анна Заркова,

Вестник „Галерия“

Как стана тъй, че майката на Теодора Георгиева – българския обвинител в Европейската прокуратура, изгоря в необуздан пожар, лумнал бясно в къщата ѝ в Беглеж в среднощен час?

„Нямам представа” – казва съседът Айхан. Той се събудил от „ярката светлина”, с която буйни пламъци надвили тъмнината на селската улица преди разсъмване на 15 февруари. Огънят бил „много силен”, погълнал покрива „дорде го видиш”, което било „чудновато” според близките на загиналата Румяна, тъй като тя („75-годишна, бивша медсестра, интелигентна, добра жена”) се топлела на стандартна печка с дърва.

Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вeстник „Галерия“

„Бягай оттук, бе, нещастник!”

Махай се, бе, боклук!

Изчезвай, изрод!”

Що за грозни ругатни и нападки?

Дали са дочути в някой кръчмарски скандал? Или са извадени от новия „Речник на уличния жаргон”, който вече е на книжния пазар?

Нищо подобно.

Грубите думи са част от езика, на който политиците у нас говорят с журналисти. Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Защо несъстоялият се избор на главен прокурор беше в центъра на парламентарната въртележка, завъртяла се покрай съставянето на 105-то редовно правителство? Защо единственият кандидат за шеф на държавното обвинение Борислав Боби Сарафов се превърна в разменна монета при преговорите за управление?

Отговорът е дълъг, но ето го вкратце: Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

В една януарска вечер на отиващата си 2024 година един мъж не успя да се прибере при жена си в бившия Дипломатически клуб в Горна баня. Падна по очи с куршум в главата на крачки от дома си. Стълпотворението от прокурорски и полицейски шефове около трупа подсказа, че Мартин Божанов-Нотариуса е бил нещо повече от имотен измамник – бил е брокер на влияние в съдебната власт. Разстрелът му хвърли светлина върху две групировки от корумпирани политици и магистрати, които в комбина с мошеници ускоряват и бавят дела, освобождават арестанти, крадат бизнеса им, продават присъди, накратко – приватизират правораздаването.Продължете с четенето→

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Полицаите са гневни. И са в готовност за „невиждан протест”. Причината – опасяват се, че няма да получат навреме насроченото за 1 януари 2025 г. от предишния парламент увеличение на заплатите им с  20-ина процента. Не ги е грижа, че в държавния бюджет зее дупка в размер на 18 милиарда лева. Искат си заслуженото за труда, не са съгласни да търпят лишения и да бъдат замразени в категорията на „работещите бедни”.

Продължете с четенето→

Анна Заркова,

пред Би Ти Ви

Неприятно е, но трябва да признаем, че ноември – месецът, в който за 35-ти път вече празнуваме рождената дата на българския Преход към демокрация, исторически бележи и една друга годишнина – на посттоталитарната криминална държава – тази, в която ние живеем и която най-будните ни деца напускат, без да се обръщат назад. Някои я наричат „дълбоката държава” по името на нашумелия британски шпионски сериал, но тя у нас излиза често на повърхността – като например при всяко от публичните мафиотски убийства, които, както забелязвате, не спират да се редят в кървав сериал.Продължете с четенето→

От книгата на Анна Заркова „Смъртта на бялата лисица“

Минаха години. Върховният касационен съд оправда окончателно всички подсъдими за убийството на Андрей Луканов. В неотменимото му решение от 15 март 2007 година се излагаше за пореден път тезата на прокуратурата: „Украинецът Александър Русов е застрелял бившия премиер по поръчка на строителния предприемач Ангел Василев, като поръчката и парите за нея са му предадени с помощта на Кичатов, Ленев и Георгиев”. Но тя веднага след това се поставяше под кардинален въпрос: „Представило ли е обвинението преки доказателства за това, че Русов е стрелял, а другите са му помагали?”.

„Категоричният отговор е отрицателен” – заявяваше тържествено тричленният върховен съдебен състав с председател Румен Ненков; и той, и двете върховни съдийки Бойка Попова и Ружена Керанова се бяха подписали под решаващото „не” единодушно, без особено мнение. В техния заключителен акт се поставяше ударение върху насилието, с което от обвиняемите са изтръгнати самопризнания. „В демократичните системи на правораздаване – бяха написали висшите магистрати – неправомерните усилия за получаване на признания винаги се оказват вредни за каузата на обвинението. Прокуратурата не бива да очаква от един справедлив съд да приема безрезервно плодовете на отровеното дърво.”Продължете с четенето→