Ясен Люцканов,
Високата активност беше една от големите новини на Избори 2026.
Тя дойде след поредица от пет вота с около 40 на сто гласували. Сега активността се върна на нивата отпреди цикличната политическа криза на 7 вота за 7 години. Но допреди десетилетие това равнище се считаше за ниско.
3 360 330 от 6 575 151 по списък гласуваха на парламентарните избори на 19 април, което е 51,11%.
Това число е според положените подписи в избирателните списъци, включително тези под чертата. Броят на признатите за действителни гласове е 3 240 156, което е малко под 50 на сто.
Прието е обаче избирателната активност да се пресмята на базата по-голямото число.
Изчисляването на този процент не е законово изискване. В Изборния кодекс е регламентирана само 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Тя се определя на базата на действителните гласове, като от тях се извадят тези с „Не подкрепям никого“.
Активността вървеше надолу с унисон с политическите сътресения.
На първите от трите гласувания за парламент през 2021 г. излязоха 50,61% – 3 334 283 избиратели от 6 588 372.
Сривът на активността започна след първия провален парламент – 45-ият, който просъществува само 3 месеца и заседава само 9 пъти. За 46-о НС излязоха да гласуват 40,23% – 2 669 260 от 6 635 305.
Последваха избори с 42,19%, 39,41% и 40,69% активност, а дъното беше на предходните избори, проведени на 27 октомври 2024 г., когато до урните отидоха само 38,94% – 2 570 629 от 6 601 262.
В действителност избирателната активност в България никога не е стигала критично нисък дял. По данни от последното преброяване на населението през 2021 г. пълнолетните българи в страната бяха 5 531 668 души.
Според експерти повечето от останалите милион българи в избирателните списъци са в чужбина, а там гласуват между 117 хил., колкото бяха през 2017 г. и 200 хил., колкото бяха на 19 април.
Това, впрочем, също е рекорден брой за последното десетилетие, като повече бяха само през ноември 2021 г., но тогава изборите бяха 2 в 1 с вот за президент.
Голямата активност обичайно върви ръка за ръка с голяма победа. Но мащабите и в това неумолимо се смаляват.
Изборите в България: Благодат за Москва, но Радев не е Орбан
„Прогресивна България“ получи 131 мандата с 1 444 920 гласа. За сравнение ГЕРБ пожъна с най-голямата си победа от 1 678 641 бюлетини на първите си избори през 2009 г. само 117 мандата. А за предишното пълно мнозинство в Народното събрание – това на ОДС през 1997 г., бяха нужни 2 223 714 гласа за 137 мандата.
Остави 3 партии извън следващия парламент
По-високата избирателна активност спрямо изборите през октомври 2024 г. остави три формации извън следващия парламент.
МЕЧ получи 104 506 гласа, което се равнява на 3.225%, „Величие“ – 100 572 (3.104%), БСП-Обединена левица – 97 753 (3.017%).
Двете партии и коалицията около социалистите имат резултати, които биха били над прага на предните избори.
След частично касиране на резултатите от Конституционния съд и преизчисление от ЦИК „Величие“ влезе в 51-ото НС с точно 4%, които тогава се равняваха на 97 497 гласа.
Сега бариерата е 129 606 гласа.
Рекордно ниският праг беше на вота на 9 юни 2024 г. – малко над 88 хил. гласа.
На изборите на 2 април 2023 г. беше над 105 хил. гласа.
На вота на 2 октомври 2022 г. бариерата беше над 102 хил. гласа.
На изборите 2 в 1 заедно с президентски на 14 ноември 2021 г. прагът беше над 105 хил. гласа.
На тези от 11 юли същата година беше близо 110 хил. гласа.
На първите за годината на 4 април беше близо 130 хил. гласа.