Отива си годината, в която политиката се развилня в Съдебната палата
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Когато общественото мнение влезе в съда, правото излиза през прозореца. Ако приемем това съждение за вярно – за каквото се счита в юридическите среди – би следвало да се запитаме:
А какво се случва, когато политиката влезе в прокуратурата – тогава правосъдието къде отива?
Въпросът е подходящ за всяко време, включително и за това, в което правим равносметка за изминалата година. А отговорът е очевиден – въпреки че политкоректното (политиканско и партийно) правораздаване се прави в тъмнина и под условие, че справедливите присъди предварително са пратени по дяволите.
Колко е дълъг пътят от престъплението до наказанието? Това не се знае у нас. Не и преди да се разбере кой е „пътникът”, кой го кара до съдебната зала и докъде е стигнала постоянната промяна на правилата.
„Съдебната реформа в България се прави за бъдещето, но не трябва да осигурява безнаказаност за миналото!” – натърти евродепутатката Софи инт Велд, която е председател на Група за наблюдение на принципите за правова държава в ЕП. Тя направи тази забележка от София, след като дойде да види какви ги вършим в областта на корупцията и присвояването на европари. Сигурно е забелязала, че тук се прави точно това, което „не трябва”.
„Безнаказаност”! Това съществително определено заслужава званието „Дума на годината”. (Нищо, че в новговора блестят словата „сглобка” и „некоалиция”).
2023-та започна с офанзива на служебното правителство във войната срещу корупцията – тази, обявена от трибуните на Големите протести срещу мафията- 2020). Дотук добре. Но как завърши годината? То е видно – с унизително примирие, сключено между враждуващите страни след априлските парламентарни избори – при сглобяването на мнозинството, самонарекло се „некоалиция”. Мирът между „непримиримите в предизборната кампания” беше ознаменуван с пренаписване на т.нар. „крумови закони” – така, че те да не проработят скоро – не и в антимафиотския дух, който юридическите екипи на двама бивши правосъдни министри бяха вложили в изработката им.
И съвсем неслучайно през второто полугодие безнаказаните злосторничества отбелязаха ръст в досъдебното производство. Ако искате примери, ето ви три от фрапантните (за всички не стигат и сто вестникарски страници).
Хемусгейт. Пари в чували, обръчи от фирми, незаконно строителство! И какво? Нищо в правния мир. Трета година тече, откакто се разбра, че строежът на магистрала „Хемус” е параван за авансово плащане с милиони, които стигат до кухи фирми и се изнасят в торби и сакове за кефа на крадльовци. Държавното дружество „Автомагистрали” превело на частно 84 млн.лв. наем за механизация, уж нужна за лот 8, в който не е вложен лев от тях. Но пък частникът ги употребява – купува скъп парцел в София и го застроява. И не е само той, който се е замогнал от инхаус-поръчките с благослов „отгоре”… За плячкосването на едро бяха арестувани 8-9 „дребни риби” от замесените дружества. Разследването през август т.г. приключи. Главният обвиняем „Боби, човекът с чувалите” поиска споразумение с прокуратурата – да даде показания за клептоманската пирамида. Но получи отказ. И свобода с опасност за живота. А делото не стигна до съда.
Убийството на Алексей Петров. Кърваво, демонстративно. Смърт за бившия командос и за тайните, които би разкрил – от кухните на тайните служби, в които е работил на прикритие или от конспирацията, произвела ротационното правителство. Месеци след като той – влиятелният екссъветник в ДАНС, вече бизнесмен и университетски преподавател – е застрелян в главата, няма заподозрян поръчител, нито извършител на атентата. И не е известно някой фактор от високите етажи или бос на ъндърграунда да е бил сред призованите за разпит. Разследващите не намират вещи лица, способни да „отключат” телефона на убития „за информация”. И не се сещат да се информират например от „оня списък” на политици и магистрати с необявени богатства в чужбина, който Петров нареди да се състави, докато беше „неформален шеф” на агенцията по сигурността.
Атентатът срещу Гешев. Гръмотевичен. „Покушение срещу държавността! Три кила тротил, огнен стълб с височина 5 м и дупка до кортежа на Главния!– това се случи според подчинените му, които изляха гнева си пред съдебните палати. Най-красноречив бе Борислав Сарафов, тогава „зам.-главен”. „Нечистота!” – така определи той версията, че взривът е инсцениран. А не е ли? Ако следствието вече е наясно, го ние още не сме разбрали. Както и да е, бронираният джип на прокурора №1 устоя на първомайската бомба. За разлика от мандата му, който бе предсрочно прекратен – безпрецедентно! – с тия същите гласове от Висшия съдебен съвет, които го славословеха неизменно – и когато пред портите им скандираха „Гешев е позор!”. Един от тях го беше подканил по телефона да даде оставка – по чие указание? – „Бойко?-Банкята, да”, чу се на записа. След което Главния бе заменен с неговия заместник – посетителя на инкриминираната кръчма „Осемте джуджета”.
„Гешев го няма, но гешевчетата остават” – сигнализира новоизбраният и.ф. Сарафов. Той взе мерки да не е така, но не каза нищо за „цацаровчетата” след Цацаров и за „сарафовчетата”, които следваше да се появят. Тъй или инак, за прокурорите говорят делата им.
И ето – на 7-ия месец от рокадата с Главните повечето папки с „гейтове” са отворени-затворени и турени на рафта да сбират прах.
Барселонагейт. Производството по преписка от Испания е прекратено. Необяснимото забогатяване на Борислава – млада манекенка от Сандански, която през 2013 г. заживява в къща за 3 млн. евро и отваря бутик в каталунската столица – си остава загадка. Прокурорите на Сарафов (както тия на Гешев) не откриват доказателства, подкрепящи мнението на испанските им колеги – че е налице пране на пари, свързано с Борисов и „специалните му отношения” с Мис Бикини и семейството ѝ.
Чекмеджегейт. Наказателното преследване заради пачките и кюлчетата в чекмеджето на Борисов куца и 2 пъти се преустановява – веднъж от Гешев и втори път от наследника му. Бойко се кълне, че не е държал в спалнята си „такива неща” и се пошегувал, че „са снимани от една прекрасна госпожа”. Компетентните съобщават, че „с експертизи е невъзможно да се установи дали снимките са автентични”, а едновременно с това, че „те са фалшиви”.
„Барселонагейт” и „Чекмеджегейт” са част от танца на Гешев с политиците”, казва изпълняващият отнетите му функции. Подразбира се, че Сарафов не танцува. Но критиците му сочат свършека на Божковгейт като показателен, че той „играе с властимащите и изпира имиджа им”. Разлюбеният от премиера Борисов и министъра му Горанов хазартен бос твърди, че е изнудван да им дава рушвети срещу данъчни облекчения. Обвинителите обаче дирили изнудвача напразно. И край. Срещите на Божков с Горанов били насаме и показанията „дума срещу дума” не потвърждавали, че милионите са взети, като са дадени.
Не е лъжа, че рушветчийството трудно се доказва. Но също така е вярно, че държавните детективи не се престарават в гонката на рушветчии-държавници, които раздават постовете и заплатите. Още повече, че никой не може да жали прокурорските постановления за прекратяването ѝ, ако не е пострадал от тях. Няма ли наранени от нелегитимните придобивки на някой големец, прокуратурата не дължи обяснение за „чадъра” над него. Затова забравете целогодишните протести срещу ненаказаните домашни насилия, катастрофи и разстрели, които очертаха огромното отчуждение между управниците и оцеляващите въпреки управлението. Вместо да се заемат с наложителните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, 166 депутати от сглобката начело с Пеевски, Иванов, Петков и Борисов взеха на абордаж Конституцията. Ремонтът ѝ, в името на който сглобиха неприемливата за избирателите им некоалиция, се направи предколедно – на юруш и напук на конституционалистите. В проекта за него вносителите вградиха около 3 идеи за собствена употреба. Едната от тях предвижда самите те от парламента да назначават мнозинството в Прокурорски съвет с Главния начело – подтекстът е, че назначените от него прокурори ще разследват далаверите им след това, ама на Куково лято. Другите им приоритети – да се отнемат с основния закон правомощия на президента Радев и субекти с двойно гражданство да стават министри и депутати – са още по-прозрачни и ще ги оставим без коментар.
По-полезно е да отбележим, че Новата година иде с нов късмет. И че по-важни от законите са хората, които ги прилагат – а честните магистрати у нас са повече от продажните. От което следва, че можем да очакваме, въпреки всичко, през идната 2024-а примирието в битката срещу мафията да се прекрати.