20 817 са образуваните преписки за придобиване на българско гражданство на основание произход и/или родител български гражданин от началото на годината до 24 ноември, съобщава министърът на правосъдието Атанас Славов в писмен отговор на въпрос от парламентарния контрол на депутата от „Възраждане“ Петър Петров.
Най-много са преписките по молби от граждани на Турция – 5935, Украйна – 3141, Албания – 2992, Северна Македония – 2990, Русия – 2261, Молдова – 1518, Сърбия – 1151, Израел – 361 и Косово – 4.
През цялата 2022 г. преписките са били 16 711, през 2021 г. – 15 809, а през 2020 г. – 9639. Миналата година най-много преписки е имало по молби на граждани на Украйна – 4508 и Турция – 3031.
За периода от 2020 г. до 24 ноември 2023 г., са образувани общо 2695 преписки за придобиване на българско гражданство на основание обща натурализация. Става въпрос за граждани на Русия, Украйна, Армения, Ирак, Сирия, Афганистан, Ливан, както и за лица без гражданство, такива с хуманитарен статут и бежанци.
Също така до 24 ноември 2023 г. са образувани 1673 преписки за възстановяване на българско гражданство. Според статистиката за 2023 г. са образувани и 252 преписки за освобождаване от българско гражданство.
„Най-голямо забавяне в решаването на преписките за българско гражданство е за лицата от български произход“, се казва в отговора на министър Славов. Той допълва, че причината за това е големият относителен дял на тези молби, както и установените „множество случаи на представяне на подправени и неистински документи, с които е удостоверено основанието за натурализация – български произход“. Славов обяснява, че поради това съветът възлага допълнителни проверки по преписките на кандидатстващи на основание български произход, за да не се допуска натурализация на чужденци с подправени или неистински документи. Срокът, в който се извършват проверките на документите е около 8-9 месеца.
Разгледаните преписки от Съвета по гражданството до 24 ноември 2023 г. са 23 306, през 2022 г. те са 13 004, а през 2021 г. – 10 889.