165 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС одобриха на последното, трето четене промените в конституцията. Против гласуваха 75 от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, един „въздържал се“ (Бойко Рашков), трима отсъстваха.
Ден по-рано на второ четене в пленарната зала беше направена само една корекция – председателят на Върховния касационен съд беше изваден от списъка на висшите държавни длъжност, измежду които президентът трябва да избере служебен премиер.
Ето какво включват шестите поправки в основния закон:
Първата промяна, която прие Народното събрание, е в чл. 23 от основния закон. В момента той гласи: „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“.
След гласуването разпоредбата вече предвижда: „Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство“.
Промените бяха приети със 166 гласа „за“ и 21 „против“.
Без дебат беше приета промяната, която предвижда непрекъсваемост на дейността на Народното събрание (165 „за“ и 17 „против“).
Чл. 64 от Конституцията след приетите изменения вече предвижда:
„Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.”
(4) С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.“
***
Една от най-оспорваните промени в основния закон е даването на възможност за депутати (а и за министри) да бъдат избирани българи с двойно гражданство. Тя беше приета със 163 гласа „за“ и 20 „против“.
Чл. 65, ал. 1 от Конституцията вече гласи: „За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.“
С измененията беше създадена нова разпоредба в Конституцията – чл. 91б, която предвижда:
„(1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.
(2) Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.“
Специално беше изменена чл. 93, ал. 2, така че да няма съмнение, че президентът трябва да няма друго гражданство, освен българско. Разпоредбата гласи: „За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.“
Финално в чл. 99 от Конституцията беше уредено следното:
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
(7) Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон.“
Без дебат със 163 гласа „за“ и 15 „против“ беше уредена възможността за двойно гражданство на министрите и в чл. 110 от Конституцията беше записано: „Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, като условието по чл. 65, ал. 1, изречение второ не се прилага”. Т.е. за министрите не важи изискването за 18 месеца уседналост, което беше предвидено за депутатите с двойно гражданство.
Народното събрание записа изрично в Конституцията, че основен носител на съдебната власт е съдът, както и че прокуратурата и следствието са част от нея. Новата редакция на чл. 117, ал. 2 гласи: „Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.“
Приетият от Народното събрание текст на чл. 126 от основния закон гласи:
(1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела.
(2) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.“
(3) Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен със закон.”
Министърът на правосъдието посочи, че основната цел е дейността на прокуратурата да се фокусира върху наказателните дела. Отпада разпоредбата, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“, като му се дава пряко ръководство само на Върховната прокуратура, обясни Славов. Той обърна внимание, че вече не се говори за методическо ръководство, а за методически правила.
В чл. 127 т. 5 и 6 от Конституцията депутатите предвидиха, че прокуратурата:
„5. предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда, в случаите, предвидени в закон;
6. освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.”
Депутатите промениха и чл. 128 от основния закон. Той вече гласи: „Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.“ Промяната на практика е техническа, тъй като отпадна изречението, че следствието е част от съдебната власт, което се предвиди в чл. 117.
Ето и какво гласят приетите от Народното събрание разпоредби:
Чл. 129. (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия съдебен съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва.
(4) Административните ръководители на съдилищата, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(5) С навършване на петгодишен стаж като съдия и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет съдиите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
навършване на 65-годишна възраст;
подаване на оставка;
влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(6) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия в случаите на освобождаване по ал. 5, т. 2 и 4.“
„Чл. 130. (1) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висш прокурорски съвет.
(2) Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) Указът на президента, както при първоначалното, така и при повторното предложение, се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указ в срок, предложеното от Висшия прокурорски съвет лице се счита за назначено, съответно освободено, като решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва.
(4) За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжните съдилища до момента на назначаването. Процедурата за избор и назначаване се определя в закон.
(5) Административните ръководители в системата на прокуратурата, с изключение на главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат.
(6) Прокурорите и следователите стават несменяеми и се освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 129, ал. 5. Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 129, ал. 5, т. 2 и 4.
***
Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.
(2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(3) За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса.
(4) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство от две трети от народните представители.
(5) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи.
(6) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прекратява при:
подаване на оставка;
влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;
трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от правото да упражнява юридическа професия или дейност.
(7) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.“
Чл. 130б. (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
(2) Висшият съдебен съвет:
назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите;
прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд;
прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите и административните ръководители на съдилищата;
назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата;
решава въпроси за организацията на дейността на съдилищата;
приема проекта на бюджет на системата на съдилищата;
организира и ръководи изпълнението на бюджет на съдилищата;
приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
участва в управлението на съдебното обучение;
изслушва и приема съответните годишни доклади по чл. 84, т. 16;
управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Висшият прокурорски съвет:
назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите;
прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор;
прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;
налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата;
назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата;
решава въпроси за организацията на дейността на прокуратурата;
приема проекта на бюджет на прокуратурата;
организира и ръководи изпълнението на бюджет на прокуратурата;
приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6;
участва в управлението на съдебното обучение;
изслушва и приема годишния доклад по чл. 84, т. 16;
участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет;
осъществява и други правомощия, определени със закон.
(4) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. Общото събрание:
одобрява проекта на бюджет на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет;
приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси;
приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт;обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт, определени със закон.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от председателя на Върховния административен съд.
(6) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването.
***
В чл. 130в, т. 1 и т. 4 беше записано, че министърът на правосъдието:
„1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет и във Висшия прокурорски съвет;“.
4. участва в управлението на съдебното обучение“.
***
Без дискусия парламентът забрани на съдебните инспектори да работят в съдебната система две години след края на мандата им и записа в чл. 132а, ал. 4 следното:
„Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за още един мандат. След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон.“
***
Една от най-съществените промени – за възможността всяка страна по дело чрез съда, без значение районен, окръжен, административен, апелативен или върховен, да може да поиска сезиране на Конституционния съд, мина без каквото и да е обсъждане.
В чл. 150 от Конституцията беше записано:
„Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.“
Бяха редуцирани и правомощията на главния прокурор да сезира КС и беше прието: „Главният прокурор може да сезира Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7.”
***
Преходни и заключителни разпоредби
§22. (1) Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател.
§ 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 – чл. 130б.
(2) До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.
По lex.bg