Анна Заркова
Ето че краят на мутрите, май, пак се задава от далечината.
И мутрите може би пак треперят от страх.
Този път ще ги преследваме с песни – с хитовете на Слави – с тия напеви, дето тешат нашите роби по немските кланици, по холандските и гръцките плантации, по лозята във Франция и караваните в Англия…, и които раздвижват кръвта на младите аутсайдери, дето влачат крака по гетата и селските калища, докато идат на гурбет при бащите и братята си.
Ще ги тормозим пустите му мутри и ще пеем. Без майтап. Народът е мъдър и неслучайно е избрал да бъде така. Само че гласовете на КуКубенд и сценаристите не стигат за тая цялата работа. Ето защо с тях се канят да тананикат – и отдясно, и отляво – разни хора с разни идеали, които миналото лято се гледаха под вежди или се прегръщаха по протестите на площадите. И пригласяха на Слави: „Мууутри, сбогом! Хайде да ви няяма!“…
Вдъхновяващо ли е? По-скоро познато.
Помните ли пролетта на 2016, когато десният партиен лидер (Радан Кънев тогава) и изтъкнатата лява активистка (Таня Дончева пак) се зарекоха заедно да гонят мутрите от властта? Зарекоха се и даже обясниха как ще стане: „като обърнем палачинката по сценария от 1997 г.“
Какво не разбирате?
По този сценарий народът се вдигна и помете премиера Жан Виденов. Тогава Слави пееше „Пъътнико Виден, пътнико Off“…И дойде Иван Костов – спомняте ли си защо? – освен за да приватизира, също и да „отвоюва държавата от мутрите“. Нали? Дали воюва Костов, или не воюва, карай да върви – по сценария с палачинката пристигна Царя – Негово величество „да ни оправи за 800 дни“. После, пак по същия сценарий, като че ли същите сценаристи ни удостоиха със Сергей Станишев – „Мистър Клийн“, както го нарекоха американските приятели – и той да чисти мутрите, със здраве. След него пък ни пуснаха на сцената Бойко Борисов с кожения му шлифер – „да ги хваща ( мутрите), че прокурорите ги пущат“. Сетне Орешарски го смени, като излезе иззад кулисите „за да подреди службите за сигурност “… И нататък пак дадоха главната роля на Бойко Борисов, като премиер, строител и международен обединител на силите…
Та така.
Да не си на мястото на мутрите у нас! С тия палачинки луди ги правим. Животът им отровихме, тъй да се каже. Ако са още живи и са между нас, то е само благодарение на това, че палачинки не ядат. Те, както знаете, с друго се хранят – с пари, със земи, с предприятия, с власт.
А сега и нещо сериозно да си кажем: мутрите се гонят, за да се хванат, не с бухалки, не с джипове, не с песни и не с политически заклинания, а с Наказателния кодекс в ръка. Макар че изходът на гонката зависи, според нас, не от това, което е в ръката, а от това, което е в ума и съвестта на българските висши и редови магистрати.