С доайена на криминалистите проф. Костадин БОБЕВ разговаря Анна Заркова
Над 40 дела, заведени от Вътрешното министерство срещу собствените му експерти от Националния институт по криминалистика (НИК), предизвикаха протести. Шефовете на МВР са дали на съд най-опитните си специалисти – изследователи, без които няма как да бъдат разкривани и наказвани тежките престъпления в държавата.
Съдят ги за това, че са получавали от някои съдилища скромни възнаграждения за явяването си като вещи лица в съдебни заседания. „Колегите ми не заслужават да бъдат унижавани, като бъдат принуждавани по съдебен ред да върнат скромните суми, които са взели за труда си“ – това заявява пред „Труд“ проф. Костадин Бобев, който е ръководил института над 30 години. Професорът има право да бъде категоричен. Той е доайен и безспорен авторитет сред учените и трудещите се в полето на криминалистиката.
– Проф. Бобев, какво мислите вие за протеста на експертите от института по криминалистика? А за плаката им с надпис „Ние не сме крадци!”? И за това, че стотици служители и синдикалисти от МВР ги подкрепиха?
– Мисля, че има основание за този протест. Научното изследване в МВР е принизено до най-ниската степен, която може да съществува. Проблемът с възнагражденията на вещите лица е от 15-20 години и е част от това положение, което е унизително и недопустимо. Този проблем засяга не само експертите от института по криминалистика на МВР, но и експертите от още две министерства – здравното и финансовото, които правят съдебно-медицинските и счетоводните експертизи. Както криминалистите, така и съдебните лекари получават заплати за аутопсиите и научните изследвания, които правят на работните си места, а същевременно вземат – когато съдилищата им дадат – и възнаграждения за експертизите, които защитават пред съдиите. Така е и при финансистите. Това е логично. Изготвянето на една експертиза не е идентично със защитата й. Това са две отделни специфични дейности, всяка от които изисква разходи и време. Когато криминалистите и съдебните медици биват призовавани да защитят експертиза, те отиват в съответния съд – в Русе, Разград, Силистра или другаде. Честите им пътувания из страната са изморителни, вече няма между градовете самолетни линии, Експертите се друсат по 8 часа на отиване и връщане в автобуси, купуват билети, плащат хотелски нощувки. Много съдилища не им плащат командировъчни. А им плащат само за експертизата. Не за самата нея – нейната стойност може да е от 300 до 3000 лв. например, а сама за нейната защита. Става дума за неголеми суми – 50-60 лв., най-много 100.
– Но това са мизерни суми, професоре. Не е ли парадоксално, че шефовете на МВР са подали съдебни искове да им бъдат върнати от експертите, които са ги взели? И то са ги взели открито от съдилищата, а не под масата от някой подсъдим?
– Вие казвате „мизерни суми”, аз не бих възразил. Още повече, че те се дават за една висококвалифицирана, трудна и даже неприятна работа. Защитите на експертизите протичат като разпити, в напрегната обстановка. Адвокатите задават на експертите провокативни въпроси, подлагат ги на психически атаки. От министерството казват, че експертите получават двойно възнаграждение за това – хем от МВР, хем от съда. Но не е така! Защото не за всички експертизи им се плаща.
– Но що за хаос? Някой плаща, друг не плаща, нещо е платено, друго е безплатно. А тук не става въпрос за изгнили домати на пазара. Става дума за експертизи, решаващи за разкриването на тежки престъпления – убийства, рекет, корупция!
– Вижте как става. Всеки съд разполага с определени финансови средства и гледа да мине с по-малка сума за експертизи. Ако трябва да преведе на МВР стойността на една ДНК-експертиза, която е 3000 лв. например, той предпочита да даде само на експерта, който е отишъл да я защити. Дава му 100 лв., да кажем, а остатъкът си го спестява.
– Спестява си го, като не го дава на МВР? Ама каква е тази самодейност? Не разбирам? Това не са ли строго регламентирани финансови отношения между институции?
–Аз ви казвам как е, а вие си правете изводите. Ако си спомняте, по едно време стана известно, че съдът дължи 200 000 лв. на МВР. Следствието също пропуска да плаща на МВР. Правят се икономии, като не се плащат експертизи и от спестените пари се дават 13-ти заплати на служителите. А същевременно съдилищата имат да дават на МВР стотици хиляди левове за експертизи. Тази материя се нуждае от регулация – и то отдавна.
– Каква да е тази регулация? Закон за вещите лица?
– От години се говори за това. Всеки министър на правосъдието обявява, че такъв закон ще се прави. И дотам. При следващият министър – пак същата работа… Забележете обаче – ако такъв закон се прави, то трябва да е от хора, които са наясно с вещите лица и тяхната работа. Има няколко наредби с едно и също съдържание, които касаят тази материя. Първата излезе по време на главния прокурор Велчев. Написа я един професор, негов състудент. Тя не беше твърде добра. Забраняваше например на експерти над 60 г. да правят експертизи. А експерти не достигат, много пъти за делата липсват съдебни медици… После излезе някаква наредба на министерството на правосъдието, после – на Висшия съдебен съвет. В сега действащата Наредба №2 от 2015 г. се цитират видовете експертизи и се казва нещо за възнагражденията на експертите – но така, че очевидно не решава проблемите – а те са еднакви и за експертите от МВР, и за тези от здравното и финансовото министерство.
– Аз не съм чула обаче министерството на здравеопазването да съди своите медици, че са получили от съда едни дребни пари.
– И аз не съм чул. Знам, че МВР прави това по инициатива на дирекция „Инспекторат”.
– Да, Инспекторатът на МВР е проверил НИК за периода 2016-2017 г. и е написал доклад, че „има неправомерност в действията на служителите на института по прилагането на Наредбата за възнагражденията на вещите лица.” Питам се как им е хрумнало изведнъж да инспекторите да открият проблем с 20-годишна давност и да обвинят експертите, едва ли не, в кражба?
– Аз бих попитал още защо МВР не е издало заповед, в която да се казва, че се забранява на експертите да взимат възнаграждения като вещи лица? Защо МВР не е пратило писма до съдилищата, в които да пише, че всички разходи по експертизата – по изготвянето й, и по защитата –трябва да се превеждат на МВР, а то ще има грижата да възстановява личните разходи на вещите лица. Не са регулирани тези неща! Следствието също не плаща на МВР нищо. Следователите назначават експертизи, но не дават за тях пари. Това си е традиция от времето, когато следствието беше към МВР и всички разходи се поемаха от бюджета. Ами разследващите инспектори към митниците? И те не превеждат на МВР пари.
–И този проблем не може да се реши цели 20 години? Не може ли да се вземе от други държави положителен пример?
–Аз съм предлагал да вземем пример от Англия. Там, а и не само там, всички органи, които назначават експертизи, разполагат с бюджет за тях. И се простират в рамките му като си правят сметката – на колко обекта (улики, събрани от местопрестъплението например– б.а. ) да назначават експертизи. Защото те са скъпи. Една ДНК – експертиза и до 15-20 хил. лв. стига. В Англия полицейските детективи превеждат предварително парите за експертизите, които искат. А у нас на разследващите полицаи хич и не питат кое колко струва. Делата се влачат средно по 5 години и в това време се плаща само на експерта, който се явява в съда – и то само за едно от явяванията му, и то невинаги. Има случаи, в които експертът сяда в кабинета на съдията и казва: „Няма да си тръгна, докато не ми платите поне разходите за пътуването и нощувката”. А съдията казва: „Делото не е приключило, другият път ще ви платим”. Много са дразнещи тия неща! А отгоре на всичко МВР сега иска от експертите да върнат парите!
–МВР има бюджет над милиард! До дребните пари на експертите ли опря?
– Действително са дребни суми: 300 – 400 лв. на година. И то, ако експертът изобщо ги вземе. По 40-те дела на МВР срещу експертите става дума за 40 000 лв., доколкото разбирам. И то за 4 години!
–Икономическият интерес на МВР по тия дела срещу собствените му експерти е нищожен очевидно. А са огромни имиджовите щети. И експертите са много обидени.
– Мен ако питате, в цялата работа Инспекторатът на МВР търси да си оправдае съществуването.
–Не може ли да го оправдае, като лови корумпираните типове в службите? Там, казват всяко ченге си „отглежда“ по един бандит и го дои.
–Не знам, но тия дела наистина са трудно обясними. Да карат експертите да връщат по стотина лева! И то при положение, че МВР има да взема по 300-400 хил. лв. от съдилищата и други поръчители на експертизи.
– МВР плаща издръжката на експертите от НИК, казват ревниво колегите им от частните лаборатории, които също защитават в съда с експертизи, но са подозирани в пряка финансова зависимост от спорещите страни. МВР, казват те, купува на своите експерти списания, книги, праща ги на курсове в чужбина!
– Какви ти курсове в чужбина! Идват тук германци, французи, организират в института или в Академията на МВР курс, демонстрират пред 20-ина души нови методики, които нямаме средства да внедрим, и си отиват. И какви ти книги! Библиотеката я закриха, докато Бъчварова беше министър. Лишиха института от научен статут. Няма вече в него научни сътрудници, няма защита на докторски дисертации. Спряха научните издания! Не купуват книги и списания. А имахме 40 научни сътрудници, които правеха методики и експертизи.
–Националния институт по криминалистика и криминология – НИКК, както се наричаше, беше отрязан наполовина и стана НИК. Така и не разбрахме причината.
– Въпрос на политика, на отношение към науката и учените. Първото звено за криминология у нас бе открито още през 1967 г. Десетки години функционираше съвет за криминологически изследвания, ръководен от главния прокурор с участието на професори и висши магистрати. Имаше 3 криминологически звена – към прокуратурата, НИКК и Института за държавата и правото към БАН. Сега няма нито едно. Закриха ги! Както закриха и лабораторията по съдебни експертизи към правосъдното министерство. А колко много проблеми имат нужда от разработка! Тероризмът. Корупцията. Радикализмът. Миграцията. Криминалистиката е наука, която участва в разследването на престъпленията, а криминологията – в предотвратяването им. А вие помните ли какво заяви Цацаров, като беше главен прокурор? „Разследващите нямат нужда от наука, а от лаборатории за експертизи.“
– Да, помня. Беше на едно съвещание.
– На същото съвещание Борисов каза: „Ние ще купуваме техника, ще подпомагаме института”. Ама техниката не работи сама. За нея трябват хора – да разработват методики, да ги внедряват. Престъпниците остават следи, но трябват и учени, за да ги видят. На неуките хора следите не им говорят нищо.
– Според юристи МВР ще изгуби 40-те дела, ние данъкоплатците ще пратим масрафа и край. Но обидата у експертите ще остане. Някои се канят да напускат сега. А те и без това са малко.
– Министрите Бъчварова и Валентин Радев окончателно разбиха института. Изведоха специалистите, пръснаха ги в министерството по различни отдели, за да реализират там…не знам си какви неща.
– Работещите в института сега се оплакват, че условията за работа били ужасни! Сградата буквално се разпада. Постоянни ремонти на парче. Лампериите свалени, от тях пада прах върху пробите. Духа от дограмата…
–Какво да ви кажа… Построихме този институт през 1975 г. За 2 години издигнахме 7-етажна сграда – модерна, хубава, на бул. „Ал. Малинов“. На тя вече остаря. Не отговаря на изискванията. Облицовки, радиатори, водопроводи, вентилатори – всичко е неподдържано, амортизирано. А сега удрят и по експертизите…
–Защо го правят? За пари? Не искам и да си помислям, че някой иска престъпленията да не се разкриват.
–И аз не знам защо го правят. Защо унижават експертите? Без тях нито едно престъпление не може да се разкрие и документира! Не става без графологични, балистични, почеркови и ДНК-експертизи, без подобряване на качеството на записите от камерите, които снимат по магистрали, пред банки… Спомняте си убийството на сестрите Белнейски, нали? ДНК експертиза разкри, че под ноктите на убиеца им има биологичен материал на едно от момичетата, което се бранило.
– И сегашният, и предишният вътрешен министър водят сега депутатски листи. Ще стават законодатели, парламентаристи. Като станат, може да напишат Закон за вещите лица, или?
– Ами то е достатъчно наредбата да се промени. Обаче да се промени от някой, който разбира от организация и защита на експертизите, от отношения между вещите лица и поръчителите. Не може един полицай да хвърли на вещото лице 70-80 обекта и да му каже: „Не ме интересува колко струва, почвай да им правиш експертизи.“ Това е истински случай. Става в заведение убийство, обществото се вълнува. Полицаите събират от заведението всичко – бутилки, кърпи, пепелници, чаши, вилици, лъжици – изсипват го на експерта в института и казват: „Търси по всички тези прибори ДНК следи!“ Хвърлят и пръстови отпечатъци, намерени къде ли не. Искат да се изследват 80 обекта по 1 престъпление! Като директор на института, казах на началника им: „Това струва 30 000 лв., трябва да ги осигурите“! А той се оплакал на министъра. И ме наказаха с последно предупреждение, че съм искал 30 000 лв. Сякаш съм ги искал за себе си!
– А не идеализирате ли експертите? ВСС докладва по едно време, че 2300 изследвания са забавили с 6 месеца разследвания. Цацаров заяви: „Криминалното разследване се бави, защото с месеци чакаме от института експертизи!“
– За да не се бави, трябва да се съберат вещото лице и разследващият полицай и да отсеят ненужните обекти, по които няма следи, защото са били настрани от местопрестъплението, например. В противен случай експертизите продължават дълго, екiпертите се ангажират по едно дело и не работят по други.
– А уклончивите експертизи? Виждали сме в съда как трима експерти изследват подпис и се надцакват с „вероятно не“ и „вероятно да“… Същото е с експертизите от записите на скандалните разговори във властта. Според експертите те все са „манипулирани”, макар участниците в тях да признават, че са казали това, което се чува.
– Като директор на института аз не съм разрешавал да се пише в експертиза, че записът е манипулиран само защото той не е оригинал, а копие. Така се създава погрешно впечатление, че записите не са автентични.
– И се бяга от отговорност?
– Не знам, но когато Петър Младенов навремето изрече пред парламента: „По-добре танковете да дойдат”, ние разполагахме с копие на записа, не с оригинал. Но издадохме заключение, че Младенов е казал това. Категорично. И колегите от Полша и от Москва го потвърдиха.
Нашият гост
Костадин Бобев е роден на 28. IX.1938 г. в Поликраище, търновско. Завършва химия в СУ (1964). През 1968 г. започва работа в института по криминалистика и криминология на МВР, става директор през 1975 и го ръководи 35 години. Специализирал във Франция, Русия, Англия, Швеция, САЩ. Член на Комитета по криминалистичен анализ към Американската асоциация по идентификация. Председател на Научното дружество на съдебните медици и криминалисти в България. Преподавател в Академията на МВР, СУ, Югозападния, и Варненския университет. Автор на стотици монографии, студии и книги по криминалистика.