Съгласието за измислените говеда  

Виртуални стада се гонят по пасищата

Анна Заркова

Фермери от чирпанско се оплакаха на телевизиите тия дни, че работят на загуба – че високите цени на фуражите, ниските изкупни цени на млякото и поскъпването на тока ги поставят на ръба на оцеляването. Репортажът ни беше познат – периодично от дълги години насам селските стопани искат помощи от държавата, сърдят се, че малко им се дава, забравят да се радват на пазарната икономика, за която дядовците им в режима на Живков може би са мечтали и се бунтуват, като застават пред камерите и изливат кофи мляко по площадите.

Да, репортажът ни беше познат, но имаше нещо забележително в него, което си заслужава вниманието. При излъчването му бяха показани истински крави. Те спяха, бяха снимани как лежат неподвижно в ранния утринен час, но бяха истински – не бяха измислени, фиктивни, недействителни, нереални…с две думи казано: не бяха виртуални.

Някой сигурно ще възрази сега: Нормални спящи крави в кадър – никаква забележителност не е това!

Как да не е, бе, дами и господа! Как да не е, като се знае, че две трети от животните, отглеждани у нас, фигурират в системата на ветеринарните власти, но във фермите ги няма. А  ги няма, защото те са несъществуващи извън компютърния екран –  неистински са, лъжовни, въображаеми.

Кой и защо си изсмуква от пръстите тия фантастични овце, коне, кози, говеда и крави? Това е публична тайна. На базата на електронните данни за тях общините разпределят и дават на техните стопани хиляди декари пасища от поземления фонд – местния или държавния. Какво не е ясно? Чрез виртуалните стада се усвояват субсидиите за земята, на която те пасат. Усвояват се – да не кажем „крадат се” – по различни програми.

Фермерът Иван Иванов, да речем, „има” в системата ВетИС хиляда овце. Дали ги има, или ги няма – един дявол знае, теренна проверка не му е правена – обаче той си прибира 30-50 лева на декар за тях и си свири на кавала, а ако няма кавал, си пие уискито и се присмива на тъпите европейски и наши данъкоплатци.

„Можете да сметнете – казва Симеон Караколев, който е шеф на една от браншовите организации – с 10 000 дка пасища бенефициентът получава половин милион. Така се ощетяват малките и средни фермери, които не могат да се възползват за паша от близките земи, заети от някой, който е на 100 км от тях.”

Така се и обяснява защо всяка година в животновъдството у нас се изливат около 200 милиона лева и все не стигат. Не стигат, въпреки безспорния факт, че и хората, и животните в този отрасъл от десетилетие насам непрекъснато намаляват.

Браншовикът заключава: „Корупционната схема работи срещу пари”. Според него, а и според колегите му от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, тази схема е непробиваема. За нея, както поетът е писал, бронебойни патрони няма открити. И затуй електронни образи на стада се гонят по земите ни – по неофициална информация от бранша само виртуалните овце са над 200 хиляди.

Тук следва въпрос, който е ключов и за Европа: Защо е толкова „желязна” българската схема с измислените животни?

Позволете да ви предложим очевидния отговор: Защото в нея участват всички –  всички! – на които им се отдава по някое време тази възможност. Кои са „всички”?

  1. ФЕРМЕРИТЕ. Внезапни проверки на 11 ферми Софийско тази есен показаха, че от заявените за подпомагане 872 говеда съществуват едва 305. А от вписаните 61 коня по мярката „Агроекология” нито един не е налице. Това на измама ли ви прилича, или на недоразумение?
  2. КОНТРОЛЬОРИТЕ. От агенцията по храните и фонд „Земеделие” традиционно проверяват около 5% от всичките бенефициенти и то едни и същи, май. Смятате ли, че това е поради недостиг на чиновници или поради нещо друго случайно?
  3. КМЕТОВЕТЕ. Те не знаели в тяхното село кой какви животни гледа. Бре! Хабер си нямали защо при европейското преброяване от едни субсидирани 70 стопанства цели 20 се оказали празни, а в останалите били открити „ушни миди в кутийки”. Я виж ти! Дали е вярно, че с банкноти им затварят очите?
  4. ОБЩИНАРИТЕ. Те разпределяли пасищата според дадените им цифри и не можели да ги пипат. Няма как, ако някой им пълни ръцете, нали?
  5. ВЕТЕРИНАРИТЕ. Те са важно звено във фермерската мафия – нищо, че трябва промяна в закона за дейността им, за да носят отговорност за стадата. Колко ли струва инжекцията на една виртуална крава?
  6. ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ. Те наистина ли смятат, че като следствие от всичките проверки, доклади и европейски порицания глобите от 200 до 500 лева ще уплашат някой измамник?

И още въпроси могат да се зададат, но и така е ясно – силно рекламираното в текущата предизборна кампания „съгласие” между различни хора с различни житейски роли някъде у нас отдавна е станало реалност – поне в схемата с измислените овце, крави и говеда е така.

От в. „Труд“

Posted in Какво ново, Право и ред, Свободни в словото and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *