Анна Заркова
А, не. Това нападение на Гешев срещу Бойко Борисов не е правосъдие, разбира се. То е толкова правосъдие, колкото беше нападението му в президентството преди 3 години.
Правосъдие ли? Глупости! Наречете го както си искате – прокурорска бухалка, лична вендета, гангстерска престрелка, линч… – все едно, то е толкова далеч от правовия ред, колкото е далеч демократичната политика от грозните закани за политически чистки, за ала-бала на изборите, за собствено МВР, за обезглавяване на службите.
Ама Гешев щял да раздаде със закъснение някаква справедливост! Каква заблуда! Справедливостта не е домашна ракия – да напълниш казан с гнили сливи, да ги изчакаш да ферментират и от канелката да потече нещо бистро, та пък и дезинфекциращо.
Каква ти справедливост!
Този същият човек, който доскоро се въргаляше в краката на Борисов като пудел („Шефе, и аз обичам да се праим на луд, ама ти…“) – този същият днес гази бившия си кумир като пиян файтонджия.
Днес гази него, утре ще гази други – и резултатът все ще е нулев в правния мир – а вдругиден под колелата му ще легнат и тия, дето се качват сега на неговата каруца.
Гледали сме тоя криминален филм (със специалното участие на главни прокурори) в българската политика. И сме преяждали с пуканки, и сме злорадствали, и злото все е оставало безнаказано. И все ни е излизало през носа.