Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
Страховито спокойствие лъха към нас от последния доклад на ДАНС, който беше бегло показан и набързо подминат в разгара на горещото лято. Държавната агенция за национална сигурност докладва, че България е обкръжена от нарастващи заплахи. Дръзкият шпионаж и войните в Украйна и Близкия изток застрашават нормалното ѝ развитие. Рисковете са навсякъде – в инфраструктурата, енергетиката, екологията, продоволствието, водоснабдяването, транспорта, здравеопазването, фармацията, горивата, финансите. Докладчиците уверяват, че българското контраразузнаване държи под око терористичните групировки и неприятелските държави – експулсира или препраща в прокуратурата десетки техни емисари. Но какво от това?
Активността на чуждите разузнавачи у нас е „устойчиво висока”, отчита най-влиятелната тайна служба. (Това означава автоматично, че тя е „устойчиво” неефективна, но но бюджетът ѝ расте всяка година, така че карай да върви…) От отчета се подразбира, че шпионите шетат надлъж и нашир, вербуват във всички власти сътрудници, държат агенти за влияние в Народното събрание и в правителството. Кибератаките в институциите и критичната инфраструктура не престават, хакерите стават все по-нахални, предизвикват саботажи и крадат чувствителна информация. Сраженията с украинците минират туризма и поминъка в Черноморския регион и превръщат в минало енергийната и икономическа стабилност. Нелоялната конкуренция с незаконния износ наводнява пазара с развалени храни и отровни препарати за растителна защита. Расте напрежението в близкоизточните държави. Конфликтите там нарушават тук веригите за доставки и предизвикват миграционен натиск. Притокът на хора с незнайни занятия, сред които религиозни екстремисти (а и камикадзета), вещае бомбени атентати.
Боже мили, какво е това? Филм на ужасите? Кошмар?
Не, това е по-съществената част от доклада на ДАНС. Другата му част звучи като баене против страх: „Няма данни за непосредствена терористична заплаха”; ”има само нужда от мониторинг на терористи и радикализирани лица”; и най-важното – „не се притеснявайте, тъй като са изгонени от страната „десетки чужди граждани, за които е преценено, че са опасни”.
Разбрахте ли? Спокойни ли сте сега?
„Аз лично съм спокоен, защото съм поживял доста дълго, имал съм богат живот, на който съм се насладил, така че няма да съжалявам, ако нещо се случи”, казва с мрачно чувство за хумор професор Николай Радулов, бивш секретар на МВР и депутат. Той не е единственият експерт, който смята, че България не е в безопасност – особено след като самолети-цистерни за зареждане на бомбардировачи се разположиха на военното летище до Безмер в готовност за участие на американски удари срещу Иран.
Радулов припомня нещо почти забравено – как ръководителите на нашите служби преди 4 години еднозначно заявиха в парламента, че война между Русия и Украйна няма да има, а на другия ден тя избухна. Те са същите, които ни уверяват сега, че няма опасност от враждебна реакция на Техеран и затова – както допуска професорът с основание – тя още утре може да се появи за зла беда.
Нима?!
А защо да не приемем, че най-мощната от секретните структури у нас, събрала силите на контраразузнаването, финансовото разузнаване и антимафията, заслужава безусловното ни доверие? Тя разполага със значителни правомощия и работи с партньорските служби на НАТО и ЕС, а предполага, че има капацитет – че би могла да разплете козните на чуждите разведки, да обезврежда екстремистите своевременно, да предусеща експлозии, да осуетява корупционни сделки и организирани престъпления.
„Би могла” ли казахме?
Точно така. ДАНС – макар и нискокапацитетна в сравнение с „посестримите си” в световен мащаб – би могла успешно да елиминира заплахите срещу българските граждани, които ѝ плащат. Да, но тя би могла да прави и друго – да бездейства или да подклажда скандали, или да си заработва заплатите с политически слугинаж.
По рождение (2008) агенцията притежава специфични заложби: да продуцира компромати по поръчка на силните на деня, да гърми с гафове и оперативни сензации, да се въвлича в междуведомствени и междупартийни разпри. Покрай нея открай време витаят оставки и съмнителни назначения, сливания и разделяния на сектори и отдели. А множеството потвърдени слухове за предателства и подкупи в големи размери покриват държавността с безчестие.
Първият от серията скандали в ДАНС бе свързан с разработката „Галерия” – с подслушването на журналисти, замесени в битка за надмощие между две олигархични лобита в агенцията (2008-2009).
Следващият отиде далеч напред в своите измерения – той се развихри през паметната 2013 г., когато парламентът назначи за неин председател Делян Пеевски.
Наедрял от преяждане по държавни трапези още тогава – обгрижван майчински от двора на Царя и лансиран бащински от сараите на Доган – бъдещият Феномен нямаше как незабелязано да се превърне от задкулисен играч и медиен магнат в ментор на контрашпионажа. Парадоксалното му зачисление към Цитаделата на булевард „Черни връх” предизвика невиждани дотогава протести. Под натиска на бунтовното движение #ДАНСwithme, парламентарното мнозинство побърза да приеме доброзорната оставка на Пеевски. Това се случи за две денонощия само, но се оказа достатъчно, за да превърне „пълното момче”, „синът на шефката на тотото с големите претенции” в символ на обоснованите подозрения, че националната сигурност и днес приватизирана с користни цели.
В идните години тези подозрения получиха не едно потвърждение. Всички опозиционни формации (поотделно и заедно) до ден днешен обвиняват ДАНС, че е клекнал пред управляващите и ги обслужва всячески. Обвиненията остават далеч от съда, но изглеждат обосновани – така бе по времето на Тройната коалиция, така и е в мандата на „Прогресивна България“ .
Последните трима ръководители на агенцията – избраният на 22 юли Пламен Тончев и предишните изпълняващи длъжността Станчо Станев и Деньо Денев, черпят от авторитета на премиера Радев (безспорният победител на изборите през пролетта), но не дават ни най-малък знак, че ще сбъднат желанията на неговите избиратели.
Професионалните им биографии са нееднозначни.
Финансист по образование, с опит като бодигард и митничар, Станев е „странна птица” по думите на негов бивш началник. Твърдението, че заради връзки с албанската мафия му е отнеман достъпът до класифицирана информация, виси недоказано, но хвърля сянка върху скромната му репутация.
Редови възпитаник на Школата на МВР и Търновския университет, Денев се прочу изневиделица. Първо, като автор на тревожната справка, с която ДАНС отмени машинното гласуване на местните избори през 2023 г. и второ – като „болен от амнезия”, който не помни защо е отменил издадена от него самия 10 дни по-рано заповед за експулсиране на Олег Невзоров, сайбията на 104-те незаконни сгради в украинския анклав „Баба Алино“.
А титулярът Тончев? Той е армейски офицер („с военен манталитет”), но не е само това, което се зловиди на цивилните му подчинени. Те го гледат накриво и заради други „предмети на дебат”. Едно, че Денев като негов заместник сътвори предизборното технологично недоразумение. И друго – той застана зад намирисващите на мафиотска саморазправа разкрития за „контрабандния канал на Паскал”, при които бяха арестувани и пуснати главен секретар на МВР и шефка на митниците (вече бивши), а делото бе турено на трупчета. И трето, най-многозначително – Тончев преди година уж сам напусна шефската позиция в ДАНС (на която го възстановиха сега), за да оглави Комисията по досиетата на ДС, а тя скоро след това – я виж ти! – беше закрита от прогресистите. Предстои да се види дали с нейния архив няма да се загубят например агентурните досиета на някои днешни дейци.)
Тук някои от вас ще кажат: Занапред – добре, но стига с тия погледи назад, към срамни спомени за ДАНС и нейното водачество! Защо ни е мръсотията в огледалото за задно виждане към днешна дата, когато българския европейски път е и без друго твърде мъглив и незнаен?
Ето защо.
В ситуацията, в която се намираме сега, доверието на народа в службите е извънредно важно. Без него стабилната държава е само несбъднато предизборно обещание. Недоверието в размирния свят на войни и неравенства поражда конспиративни теории, които пораждат страх, а страхът поражда желание за „силна ръка” и по-лошо – за отказ от конституционния ред, свободата и демокрацията – от всичко това, което смятаме вече за даденост, а за него е водена дълголетна борба.
С кое не сте съгласни?
Съгласете се поне, че докато живеем в страна, в която всяко събитие (било то махленско или историческо) се помни три дни, ще се спъваме в един и същи камък, а националната несигурност ще съпътства и нас, и децата, и внуците ни.