Анна Заркова
Всяко чудо за три дни, но шумоленето около списъка на потенциални клиенти на обвинението, който премиерът даде на главния прокурор Гешев, продължава вече втора седмица. Може би за да потопят антикорупционното говорене в безнадеждност, някои активисти пишат свои поменици с афери, като сравняват списъка на Петков с други подобни, от които в годините назад нищо не излезе.
Сравнението, струва ми се, е неуместно. Най-малкото защото старите списъци – като например тези на бандитите с висящи дела, които са извън решетките – бяха вадени от деловодството на МВР, а новият е изваден от Интернет.
И тук възниква важният въпрос: Защо премиерът извади дописки за именити мафиоти, а не разработки за тях от ГДБОП?
Страхувам се, че имам верния отговор на този въпрос:
В ГДБОП няма нито една разработка за корупция по високите етажи и именно затова премиерът няма как да я извади. Няма!
Да ви кажа ли откъде научих това? От Сотир Цацаров, който го каза на правна конференция в Софийския университет, още докато беше шеф на държавното обвинение. И предшественикът му Велчев, бившият главен прокурор, тогава там го потвърди. Чух го с ушите си и го записах. Беше през пролетта на 2016 г. Но мой познат началник от НСБОП ми каза, че нищичко не се е променило оттогава. Разбрах от него нещо повече – че антимафиотите от десетина години насам, по нареждане отгоре, не разработват босове на престъпни групировки. Работят само по престъпни групи и така било доскоро. А разликата между престъпна група и престъпна групировка е като между компютри и компоти. Групата краде или пали коли, или пере пари, а групировката прави всичко това накуп – че и търгува с наркотици и проститутки, и подкупва държавни служители.
Корупцията е непобедима, когато е държавна политика – това пък съм го чула от главния прокурор Филчев.
Сега държавната политика е друга – това каза практически премиерът Петков на Главния прокурор, като му даде изрезките с имената на босове на групировки и на техни храненици в правителството, за които на ченгетата и прокурорите доскоро им е било забранено и да си помислят.
А може би и сега не им е разрешено изрично?
Ако им беше разрешено, те сигурно щяха да се сезират от репортерското разследване на Биволъ, което излезе тези дни под заглавие „Държавният резерв търгува ударно с горива с фирми около Маджо“. Става дума за сделки за 56 милиона лева поне със знаковия бос на СИК, които остават нарочно или случайно незабелязани от Министерството на икономиката и индустрията. Излиза, че Младен Михалев – Маджо, който беше споменат от премиера Петков като фигурант в прословутия списък за главния прокурор, остава, както пише Биволъ, „тесен партньор с държавата в доставката на горива за нуждите на резерва.“
Така ли е, или не е?
Докато по този случай например няма разследване, ние ще продължим да бъдем убедени, че прокурорската призовка за разпит, на който премиерът отиде с папка, пълна с дописки за мафията, няма нищо общо с правосъдието и правоприлагането. Това беше пърформанс – кой знае по чий сценарии – с който Гешев искаше да покаже на министър-председателя прокуратурата от опаката й страна, с други думи, искаше да го сплаши.
И министър-председателят му спретна пърформанс – каквото повикало, такова се обадило. И практически му каза: Вижте, господин Гешев, цял народ знае, че прокуратурата е пощенска кутия, която вие държите в ръцете си. И че от вас зависи кое от пуснатите в нея писма ще види бял свят и кое ще потъне в кръглата папка. Ето, аз, министър-председателят ви пускам едни имена на всеослушание. Какво ще направите с тях – вие решавате.