Случайното разпределение – вижте, та се почудете

Случайно или неслучайно една и съща съдийка – Мария Вранеску е отказала да впише веднъж нов надзор на Българската банка за развитие, и два пъти нов Управителен съвет на „Автомагистрали“?

Този въпрос виси дни наред без отговор, защото е свързан пряко с висящия  години наред въпрос за тъй нареченото “случайното разпределение на делата“, което хората – кой знае защо – упорстват да наричат „неслучайно“.

Като журналисти и аз, и двама-трима мои приятели поне три пъти сме канени да наблюдаваме как изскача на монитора името на съдията, който ще отсъди по някой казус кой е крив и кой е прав. Ето защо определено можем да кажем, че въпросната процедура за краткост би могла да се нарича и „фарс“.

Думата „фарс“ означава „театрален комедиен жанр, чиято цел е да забавлява публиката“.

Точно такова нещо е натискането на 3-4 клавиша, последвано от питането: „Нали видяхте, че в съда няма скрито-покрито?“…, както и от примигването на зрителите, които са съзрели и разбрали стореното от софтуера толкова, колкото и небуларния произход на вселената.

Какъв е изводът от тези демонстрации на „случайното разпределение на делата?“ Че демонстраторите – различни по ранг магистрати не уважават публиката, май. Не я уважават и политическите папагали, които непрекъснато повтарят, че човешкото участие в разпределението на делата е нещо страшно.

А какво му е страшното? По-рано, в годините назад, когато административните ръководители на съдилищата раздаваха на съдиите папките с делата, те се съобразяваха с тяхната специализация, със способностите и заетостта им – някой разбира от данъчни дела, друг от брачни, трети е претоварен и се справя по-бавно. И до днес юристи, избягващи папагалщината като дейност, питат: „Нима съдията е пенкилер и разбира от всичко?“ И още: „Защо той по презумпция да е корумпиран, та се търси софтуер, който да го надхитри?“

Шефът на Съюза на юристите Владислав Славов направо си го каза:  „Не трябва да има случайно разпределение на делата, трябва случайни съдии да няма!“

Обаче има случайни съдии – там е бедата.

Автор: Анна Заркова 

Posted in Какво ново, Право и ред, Свободни в словото and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *