Йън Семпъл,
Откъде идва нашата лична политика? Проследява ли се тя обратно към детството ни, гледките, които ни заобикалят, обстоятелствата, в които сме отгледани? Дали всичко е въпрос на възпитание, или природата има думата чрез своите фини лостове на ДНК? И къде във всичко това е мозъкът?
Учени се задълбочиха сериозно в корените на политическите вярвания през последните 50 години, подтикнати от възхода на социобиологията, изследването на биологичната основа на поведението, и благодарение на модерни инструменти като мозъчните скенери и геномни секвенатори. Полето на изследването напредва, но разкриването на биологията на поведението никога не е лесно.
Да вземем проучване, публикувано миналата седмица. Изследователи в Гърция и Холандия са изследвали MRI (магнитно-резонансната томография) сканирания на близо 1000 холандци, които са отговорили на въпросници относно личната си политика.
Работата е реплика на проучване, предназначено да се види дали резултатите от едно малко проучване от 2011 г., странно поръчано от актьора Колин Фърт, и очакванията се оправдават. Проучването на Фърт е проведено в Лондонският глобален университет (UCL) и в него се съобщава за структурни разлики между консервативните и либералните мозъци. Средно консервативните имат по-голяма амигдала, област, свързана с възприятието за заплахата. А средно либералните имаха по-голям преден цингуларен кортекс, област, участваща във вземането на решенията.
В последното проучване на холандците, изследователите не откриват признаци на по-голям преден цингуларен кортекс при либералите. Те обаче откриват доказателства за много малко по-голяма амигдала при консерваторите. Mail Online обяви доказателствата, че консерваторите са „по-състрадателни“, но по-късно промени мнението си, отбелязвайки, че проучването не казва нищо за състраданието.
Струва си да разгледаме размера на разликата, открита от учените. Когато д-р Стивън Шолте, съавтор на изследването в Университета на Амстердам, прави изчисленията, той установява, че амигдалата на консерватора е средно по-голяма от тази на либерала с обема на едно сусамово семе. Това е три пъти по-малко от проучването от 2011 г. В статията си в iScience изследователите казвет, че е „от решаващо значение да се подходи предпазливо към тези открития, за да се избегне насърчаването на погрешните схващания и стереотипи“.
Тогава какво означава всичко това? Чувстват ли се хората с по-големи амигдали по-застрашени и така по-склонни към консерватизъм? Или консерваторите се чувстват по-застрашени и в резултат на това развиват малко по-голяма амигдала?
„Невъзможно е да се знае, използвайки тези корелационни данни, и какво ги причинява“, каза д-р Диамантис Петропулос Петалас, първият автор на изследването.
Социалната среда, разбира се, е един от най-мощните формиращи на политиката на хората. Политическите ценности и вярвания могат да се появят в ранна възраст, особено когато децата имат политически ангажирани родители или полагащи грижи в тази област. Но политическата идеология продължава да се развива с образованието и в зряла възраст, докато влиянието на семейството намалява. Висшето образование е последователно свързано с по-либералните възгледи, особено по въпросите като имиграцията, гражданските права и равенството между половете.
Може би най-интригуваща е ролята на генетиката. Изследванията на близнаците показват, че политическата идеология е около 40% наследствена. Но отново, какво означава това? В крайна сметка това са мерки на ниво население. И не е така, че 40% от вярванията на човека са формирани от генетиката и 60% от околната среда. „Това ви казва до каква степен различията между хората се дължат на генетични фактори“, каза проф. Арън Уайншенк, политолог от Университета „Грийн Бей“ в Уисконсин. „Това не е оценка за отделното лице“.
Как генетиката влияе на политиката на хората е въпрос с подобни нюанси. Изследователите не са и не очакват да открият ген на консерваторите или на демократите. По-скоро, казва Тобиас Едуардс от Университета на градовете-побратими на Минесота, гените работят индиректно чрез личността и други фактори, като например колко време хората прекарват в образование, техните доходи и интелигентност. „Не трябва да очакваме да има специфични гени за либерализъм или консерватизъм, а много генетични варианти на безкрайно малки ефекти, действащи индиректно чрез другите черти“, казва той.
По-рано тази година Едуардс и колегите му съобщиха, че генетиката може да се използва за предсказване на политическите пристрастия, като по-интелигентните братя и сестри в семействата са склонни към по-либерална политика. Но връзката с партийната вярност е много по-сложна, каза Едуардс. Както той посочва, изключително интелигентните хора се срещат както отдясно, така и отляво.
Друга грешка би била да се приравни интелигентността с разумните ценности и мнения. „Поглеждайки назад в историята, можем да видим, че интелигентните хора са били привлечени от всякакви различни и често противоречиви идеи“, каза Едуардс.„Интелектуалците флиртуваха и бяха съблазнени от опасните идеологии и тираничните режими. Много умни хора са повярвали на идеи, които са откровено глупави“.
(Превод: Павел Павлов)