Една рецензия на Екатерина Виткова
„Свободни в словото“? Какво е това? Реалност? Пожелание? Мечта?
Това е заглавието на новата книга на Анна Заркова, която ми се ще да препоръчам на приятели.
Книгата представя живота и работата на седем известни български разследващи журналисти, а именно: Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Валя Ахчиева. Представя го в една специфична обща рамка, която спомага за това, за което се казва: „прочетох всичко на един дъх“.
На всеки от журналистите, с изключение на покойния Георги Тамбуев, е дадена думата да разкаже сам за живота и работата си, за трудностите, с които се е сблъсквал и уроците, които е научил, от 1-во лице, единствено число. Това става в разговор с Анна Заркова, който е представен дословно. Следва авторско представяне от страна на Анна на най-важните разследвания на съответния журналист. В предисловието на книгата авторката представя и собствените си възгледи за журналистическата професия с нейните възходи и падения, проблеми и достижения.
От една страна книгата „Свободни в словото“ представлява психологически разрез на професията „журналист“ и по-точно на разследващата журналистика, която е най-трудната разновидност на това занятие. Освен познания, талант, търпение и находчивост при събирането на информация, тя изисква и силен характер, смелост, постоянство и непоколебимост в избрания път, който по правило е изпълнен с много препятствия. Ето защо особен интерес представляват личностите на описаните журналисти, всяка от които е специфична, уникална и заслужаваща уважение. Личните истории на 7-те разследващи журналисти, описани в книгата, са не по-малко интересни от самите разследвания, за които се разказва. Книгата създава съвкупен образ на разследващия журналист, който има общи черти, независимо от различните характери, които тези журналисти имат сами по себе си и различното време на направените разследвания.
Интересен е историческият разрез, който книгата ни дава, включвайки и делото на Георги Тамбуев – журналист, работил основно по времето на социализма, в условията на безмилостна цензура, и въпреки това успял да постигне целта си, а именно – да разкрие истината на своите читатели. Неговото дело е доказателство, че един истински разследващ журналист е такъв какъвто трябва да бъде при всякакви обстоятелства и при различна политическа конюнктура. Доказва го и работата на останалите 6 разследващи журналисти, описани в книгата, които представляват различни видове медии (печатни, онлайн, електронни), а разследванията им засягат различни аспекти на обществения живот.
Голяма заслуга на книгата „Свободни в словото“ от Анна Заркова е, че тя представя, систематизира и по този начин съхранява някои от обществено най-значимите журналистически разследвания през последните десетилетия, като по този начин отново привлича вниманието на публиката върху тях.
Книгата има и журналистически принос, защото някои факти и подробности за първи път се споменават в нея като фактология. „Свободни в словото“ повдига още един важен въпрос, като привлича вниманието върху опасностите и заплахите, на които са подложени разследващите журналисти. Без изключение представителите на този вид журналистика са подложени на агресия, заплахи и тормоз, докато вършат своята работа в полза на обществото.
„Свободни в словото“ е истински наръчник за бъдещи журналисти, които могат да се запознаят с най-сенчестите страни на тази професия, но и да научат някои от нейните най-важни тайни за успех.
Стилът на авторката Анна Заркова е емоционален, наситен и образен, което прави възприемането на тази нелека като съдържание тематика, истинско удоволствие за читателя. Заедно с книги като „Българската мафия, както я видях“, „Главните прокурори“ и други от същата авторка, „Свободни в словото“ е пореден пример за силна документална проза, която за пореден път обогатява българската нехудожествена литература.