Ще спре ли законовата забрана облъчването да залагаме, или само ще го промени
Ясен Люцканов
Изминаха три дни от публикуването в „Държавен вестник“ на промените в Закона за хазарта (ЗХ), с които се забранява рекламата на хазартни игри и те влизат в сила.
Извън темите как това ще отрази на двете най-големи телевизии и как – на разпределението в сектора, засега остава встрани въпросът – наистина ли вече няма да ни облъчват да залагаме.
Ето какво точно гласи първата ключова поправка – в член 10 на закона, който се изменя така:
Чл. 10. (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:
1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране;
2. на обществени места, включително фасади на сгради;
3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;
4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон;
5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения.
Дали се спазва новата забрана, ще следи Съветът електронни медии. Този регулатор неслучайно работи по силата на Закона за радиото и телевизията, той никога досега не се е занимавал с печата и с онлайн медиите (макар да е имало такива щения).
Така към лицензираните към момента 559 радиа и телевизии, които СЕМ трябва да следи, се добавят 231 издания (по данни за 2018 г.), регистрирани в Министерството на културата съгласно Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.
Дали въобще и доколко СЕМ има капацитета да обхване цялото медийно пространство, е по-скоро реторичен въпрос. Но, както завършват тв репортерите, когато не знаят – предстои да разберем.
А колко са нерегистрирани интернет страници, не знае никой. По неофициална информация, само сайтовете, които бълват някакво новинарско съдържание на български език, са няколко хиляди. И броят им расте лавинообразно с разгарянето на пропагандни войни и политически борби…
Ами YouTube каналите, някои от които са по-гледани от всяко телевизионно предаване – тях в закона ги няма.
Като стана дума, нали бумът на хазарта в последните години е в интернет. А как сърфират в днешно време хората в над 90% от случаите, това го знае всяко хлапе (и всяка майка и баща, и всяка баба и дядо). През телефона, разбира се.
На първо място – във фейса. Да, ако още не сте забелязали, рекламата на хазарт във Facebook не само не е спряла, а се засилва. Защото това не е забранено от закона.
Следват Instagram, TikTok, Snapchat и т.н. и т.н.
А, като говорим за онлайн реклама, другият най-разпространен начин е през „чичо Гугъл“. Всеки новинарски сайт му е дал определени части от пространството си (т.нар. площадки), в които платформата Google AdSense поставя персонализирана според събраните данни за съответния потребител реклама. Но не само персонализирана, а и такава, за която рекламодател е платил най-много в платформата Google Ads.
За всяко показване на реклама се разиграва автоматичен електронен търг и в него за таргетирания – примерно мъж на средна възраст, от голям град, с високи доходи, интересуващ се от спорт – печели компанията с най-голям определен за тази целева група бюджет. Дали тя продава автомобили, бира или примамва към казино, това алгоритъмът не го интересува.
Най-вероятно няма да го интересува и СЕМ, защото пряка реклама няма – този бизнес става по силата на типови споразумения между сайтовете и Google Ireland от една страна и между същото, регистрирано по данъчни причини на този остров поделение на американската корпорация и хазартните и всякакви други юридически и физически лица от друга.
Да, съществува вариант всеки сайт да блокира ръчно всяка една реклама от Гугъл, но това е толкова сложно, че надали би могло да се счете за част от обхвата на Закона за хазарта.
И накрая, нека прочетем закона, както го четат адвокатите – отзад напред. Т.е. – от санкциите към забраните, а не обратното.
Санкциониращият орган ще е НАП. Вярно, Националната агенция за приходите е мощна и разполагаща с големи правомощия структура, но е фокусирана върху фискални цели и политически задачи институция. Сумите, които ще трябва да гони да събере от всевъзможните регистрирани и фантомни нарушители, са разписани в член 105 от ЗХ, който беше изменен така:
Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.
Друг е въпросът дали 50-ото Народно събрание няма пак да прекрои закона, в някой от последните си дни. Особено, ако изкара само до края на годината…