С основателя на комисията за разкриване на престъпните богатства разговаря Анна Заркова
Ако имаше конкурс за най-често употребявани фрази по медиите у нас на първо място в последно време определено щяха да бъдат тези, които съдържат думите „корупция“ и „престъпно богатство“. Така е, потвърждава проф. Стоян Кушлев. Той е основател на комисията за установяване на имуществото, придобито с престъпления, която претърпя различни преобразувания и преименувания от 2005 г. насам, но от това незаконно забогателите не обедняха. „Изгубихме много историческо време, но грядущето е в наши ръце“, казва професорът, който размишлява сега и пише статии по антикорупционната тема в село Мърчаево.
– Спомням си първата ни среща, професор Кушлев. Беше в редакцията на „Труд“. Вие ми показахте един печат и казахте: „ С него ще се подпечатва раздялата на престъпниците с техните богатства“.
– Помня и аз. Беше преди 16 години. Току що бях станал председател на Комисията за установяване на имуществото, придобито по престъпен начин. Комисията още я нямаше, нито пък имаше за нея стаи и бюра… Ходене по мъките беше създаването й. Но то се случи след две години сериозно проучване на общественото мнение и настроение срещу бандитите и корумпираните във властта. 94% от гражданите искаха да се отнеме придобитото от престъпления имущество. А 84% настояваха да се създаде специален орган за това.
– Е, добре. То не един специален орган се създаде. Но корупцията, май, не се уплаши никак от това.
– Корупция е имало, има и ще има във всички държави и общества. Проблемът е, че тя трябва да се ограничава до търпими размери, за да не нанася сериозни вреди на обществото. Корупция е съществувала и в царска България. Но тогава е имало силна политическа воля за борба с нея, знаете ли това? Нека си припомним времето на подготовката за Балканската война. Група български политици и военни вземат тогава от 5 до 7 процента от сделките, сключени с френските и германските въоръжени сили. Генерал Михаил Савов е вкаран в затвора за корупционната афера. Разкайва се. Цар Фердинанд го помилва, когато избухва войната. Вика го в щаба на войската в Стара Загора и му казва: „Аз съм главнокомандващ, но мога да командвам само до ескадрон. Затова, генерале, поемаш войската, въпреки че си заслужи наказанието“.
След Деветоюнския преврат всички земеделски министри са съдени от държавен съд, съгласно Търновската конституция. И те също отиват в затвора за присвояване не държавни средства. След тях е и поетът Цанко Церковски. Докладват на Цар Борис III, че поетът е много болен и молят за помилването му. Но царят възкликва: „Така ли? Много е болен, но и много е крал. Да си стои в затвора сега!“ Това е то политическа воля. Такава не се постига при социализма. На Юнския пленум в края на 70-те години на миналия век много се говори за „забогатели другари“ и се взема решение за създаване на Партийно-държавна комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта. Живков тогава беше наредил да се търсят млади, нови хора, несвързани с властващите, които се лакомят. И да се разговаря с тях. Случайно знам, че трима такива млади хора се срещнаха с него и заявиха, че рибата се вмирисва от главата и че борбата трябва да почне отгоре надолу, от някои членове на Политбюро и от Централния комитет на БКП, иначе хората няма да повярват, че е истинска. След този разговор Живков казва на свой заместник: „Още не сме готови за това, ще чакаме да му дойде времето“ – това „време“, което никога не дойде. После нарежда въпросните млади хора да не се закачат, но да се наблюдават.
– Да не би вие да сте бил един от тях?
– Оставете това. Да си припомним как се променя волята за борбата с корупцията по-нататък. Един от политиците на прехода го наричаха Министър 10%. Той не е жив и няма да споменавам името му, заради максимата, че за мъртъвците се говори или добро, или нищо. Въпросът е, че той не беше наказан приживе. Липсва и до днес мощна политическа воля за борба с корупцията. Всеки политик говори за нея, стига само да не се отнася до него. И ето ви резултатът – корупцията днес е проникнала във всички нива на обществото и властта. Тя вече и за нашите външни партньори е нетърпима. Защото засяга и тяхната сигурност.
– Ами нали уж я борим с всевъзможни антикорупционни органи и комисии?
– Тези дни служебният премиер Янев обяви пред нацията, че органите за борба с корупцията са безполезни и неефективни. Това означава, че след изборите новото правителство ще внесе в новия парламент предложения за съществени промени. И няма как иначе. Вижте какво констатира за България американската комисия по Закона „Магнитски“. Констатира незаконно обогатяване в международни мащаби. Това поставя нашата КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество-б.а.) в негативна светлина. И бъдещето x става неясно. Какво е КПКОНПИ всъщност? Това е комисията, която навремето създадох – КУИППД (Комисия за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност -б.а.) облепена с още правомощия и задачи. КУИППД въпреки, че трудно проходи и въпреки пречките, които политици й създадоха, заработи добре и получи европейско и световно признание. Поверено ни беше председателството на КАРИН – световната мрежа за отнемане на престъпното богатство. Във всеки годишен доклад на Еврокомисията за напредъка на България в правосъдието КУИППД беше комай единственият орган, който не получаваше критики, а само напътствия и признания за успехите. Това u създаде опоненти и врагове. И прословутата българска завист беше сред тях… Така беше в първите десет години на комисията, до 2015 г. – в шестте години на моя мандат и 4 години след това. После се допуснаха големи грешки – в законодателен план. Името КУИППД (Комисия по установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност) се промени на КОНПИ – Комисия по отнемане на незаконно придобитото имущество. Това беше неправилно. Комисията не отнема, тя само установява престъпното имущество и предявява иск пред съда за отнемането му. Защото правото на собственост може да се отнема само от съда. Една министърка на правосъдието навремето няколко пъти ми звъня по телефона да ме увещава да се съглася с новото име на комисията. Но аз не се съгласих. Както и още няколко няколко известни юристи – тогава депутати в НДСВ. После пък са заговори за гражданска конфискация.
– Да, започнахме да казваме: „Комисията по конфискацията“.
– Това е също така неправилно. И за него ме убеждаваха неуспешно, че е правилно. Но не е. Конфискацията е наказателна мярка. Тя се постановява като допълнително наказание към основното, което получават осъдените за тежки престъпления. Искът за отнемане на престъпни активи не е наказание, не е репресия. То е връщане на обществото на това, което му е отнето без правно основание. Този иск е по същество близък до „иска за неоснователно обогатяване“ по римското право.
– Като говорим за „право“ в днешно време, се получава двусмислие обаче…
– За съжаление е така… Създаването на новия закон за комисията промени нейния праволинеен ход срещу престъпното забогатяване. Прибавянето на все нови и нови дейности измести основната й цел – отнемането на престъпни активи. От помощник на правосъдието тя започна да деградира и да придобива политически функции. Да си припомним безпрецедентната атракция в центъра на София при арестуването на кметицата на „Младост“ в живо телевизионно предаване. Когато видях жена в черно облекло с надпис на гърба „КПКОНПИ“ да помага при слагането на белезници, аз онемях. И си помислих: „Боже, Боже, докъде стигнахме!“. После този арест излезе на половин страница в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за борбата с организираната престъпност и наркотрафика – излезе в негативна интерпретация. А този доклад се чете в цял свят! Аз се смях горчиво, когато в някои медии се писа, че сме били наклеветени пред Държавния департамент от някакво НПО. Това може да го твърди само някой, който не познава нито САЩ, нито технологията на световната политика. Държавният департамент е основният орган на САЩ в ролята му на световен лидер. И за него работят всички останали органи – ЦРУ, ФБР, всички!
А пък като разбрах, че комисията е давала поръчки за подслушване! Това вече ме изуми. Подслушването е светая светих на полицията и на спецслужбите. С употребата му комисията окончателно се демаскира като орган с полицейски функции. Защо й е това? Тя има изключителни правомощия за установяването на престъпни активи – такива, каквито няма нито един друг орган в държавата. За нея няма банкова и данъчна тайна. По закон общините и Агенцията по вписванията й предоставят всички сведения за имуществото на проверяваните лица. Производството по отнемането на имущество е гражданско-правно, то се води по правилата на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). А в гражданския процес не се допускат СРС-та, както се допускат в наказателния процес. Основният принцип на гражданския процес е равнопоставеността на страните. А какво се оказва на практика? Че едната страна получава право да подслушва другата! Що за нелепост?! Това е недопустимо и от правно, и от морално естество! Въпреки всичко, слушайте сега какво ще ви кажа.
– Слушам ви внимателно?
– Ще бъде грешка, ако новият парламент закрие т. нар. антикорупционна комисия. Реорганизацията й е необходима, да. Изхвърлянето на несвойствените u полицейски функции е задължително. Промени в ръководството й са нужни. Но тя трябва да остане и да се върне към своята основна дейност – установяване на всяко имущество, придобито с престъпление и предявяване на иск пред съда то да бъде отнето. Защото нивото на корупцията в нашата страна очевидно надмина нивото на търпимост на нашия основен стратегически партньор. Той повече не може да мълчи. Декларацията на САЩ сериозно жегна и ЕС – на болното място, защото борбата с корупцията в Обединена Европа е област, в която тя изостава. Декларацията на САЩ припомни, че ЕС не е обръщал сериозно внимание на проявите на корупцията у нас, а може би и по-лошо – направил си е оглушки за тях. Кой знае защо – може би заради неудобството на управляващата европейските структури Европейска народна партия да разобличава своите съпартийци в България. А може би заради друго нещо…
– Всички партии у нас одобряват декларацията на САЩ относно корупцията в България, нали така?
– Да, но всяка казва, че критиките не се отнасят до нея самата. Пряко засегнатите или искат нови доказателства, или казват, че България е независима държава и член на ЕС, и не може друга държава да я уличава в корупция. Недопустимо е да се говори така, защото е невярно и нахално.
– Е, добре, какво да се прави?
– Настоящето се опира върху миналото. Ние изгубихме историческо време, но най-важно е грядущето – историческата перспектива, а тя е в наши ръце. Всички твърдим, че живеем в демокрация. Наскоро четох Аристотел, този гений на античността какво пише за държавата. Че най-добрите й форми са монархията, аристокрацията и умерената демокрация. А най-лошите – тиранията и олигархията. Писал го е преди 2500 години.
– Без коментар.
– Коментарът е, че ние живеем в умерена демокрация. Засега. Идват парламентарни избори – в условия на едно разединение на обществото, което аз определям като разлом. Предизборните нападки и отрицателната еуфория превръщат този разлом в пропаст. А сега трябва да се правят мостове между политическите партии. Защото на страната ни е нужно правителство след 11 юли. Нужен ни е икономически растеж, свежи пари – наши и чужди. „Съгласието“ не е само дума, изписана на фасадата на Народното събрание. То е основополагащ принцип за просперитета на народите от най-далечни времена. Една древна персийска поговорка гласи: Мъжеството ражда победителя, а съгласието – непобедимите. Без съгласие не може да се създаде благоприятен климат за инвестиции, който изисква демократична политическа структура, с прозрачни институции, независима и ефективна съдебна система. Това може да стане с „изчегъртване“, както казват сега… Но изчегъртване не на една партия, а на корупционните практики и в нея, и в другите партии, на всички нива. България е на повратната си точка сега. Това може се окаже много хубаво, но и много лошо за всички нас.
Визитка
Стоян Кушлев е роден на 26 юли 1938 г. в с. Широка лъка. Завършил право в Софийския университет(1960). Следовател в Девин (1961-1964). Аспирант, научен сътрудник, доктор и професор в Института за държавата и правото към БАН (1964-1991). Депутат от НДСВ в 39 НС (1991-1995). Първи председател на Комисията за установяване на имуществото, придобито с престъпна дейност (2005-2011). Председател на Царския ловен клуб (1993-1999). Зам.-председател и председател на Ловно-рибарския съюз (1991-2000).