Анна Заркова
Ако не беше скандалът за нашите 53 милиона, отмъкнати в чували от Борето и занесени Дявол знае кому и къде, вместо на строежа на магистралата „Хемус“, ние нямаше да знаем и до днес с какви миловидни и нежни прокурор(к)и разполага държавното ни обвинение. Видяхте ли ги? Чухте ги, нали? Обвинителки и обвинители с нежни души – „уязвими, натискани, шокирани, смутени“ и то „в почивния им ден.“
„Безпрецедентен натиск!“ – и още цитати: – Конфронтация! Манипулация! Война!“
„Шокиращо“: Един полицейски служител се обърнал с „неподходящ тон“ към една прокурорка, от което тя изпаднала в шок и изтичала при колеги на помощ, а те му образували наказателно производство. Апропо, той бил шефът на ГДБОП.
Какви биха били целите на наказанието му? Съгласно чл. 36 НК:
1) да се превъзпита и поправи – към познатото ни безопасно говорене с прокуратурата според добрите нрави 2) да му се отнеме възможността да върши други престъпления като това – да склонява прокурорки към разкриване на кражби 3) да се въздейства предупредително на останалите антимафиоти – тук не им е ЕС и САЩ, където от заловени дребни риби се правят защитени свидетели срещу мафията.
Тук цаците, ако ги хванат, не ги разпитват, а ги консервират за храна на акулите. Това е така, защото тукашната прокуратура отколе е дом за такива души, повечето от които хранят към властта и парите нежни приятелски чувства.