Анна Заркова,
вестник „Галерия“
България още гори. Силният вятър раздухва стари и нови огнища на пожари край Хасково, Харманли, Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, София и Монтана. Огънят няма насита от горещниците насам – гълта дървета и храсти, почерня ниви и ливади, протяга злите си езици към постройки в селските покрайнини и ги превръща в пепелище.
Борбата с огъня продължава.
Добрата новина е, че той отстъпва пред пожарникарите, военните, горските инспектори и доброволците, които трета седмица самоотвержено го гасят – обливат го с вода и го удрят, с каквото сварят.
Но има и две лоши новини.
Едната е, че пожарищата изпепелиха десетки домове, градини и ферми с добитък – така скъсиха живота на работливи възрастни хора и дамгосаха съдбите на цели земеделски фамилии.
А другата? Тя е, че природната стихия утихва, но политическите бедствия* вилнеят с пълна сила. И всякакви самообявили се за политици наливат в огъня предизборните си щуротии.
„Всяка година се печем в тоя ад. Това лято той излиза от контрол заради сухото време и бурните ветрове, които сменят посоката за нула време – обяснява Бай Дамян, огнеборец с 22-годишен стаж, седнал зад волана на една стара пожарна кола – За нас това е професия, за местните е трагедия, а за повечето политици от жълтите павета е предизборно шоу” – добавя той с несдържан яд. Заставен е да чака поредната партийна делегация, а работа го чака – струйка дим се е издигнала пак над върхарите в далечината.
„Изчезвайте, екскурзианти такива! Изчезвайте, да ви няма! Екскурзианти не ни трябват! – избухва жител на село Воден при вида двама депутати, бивши премиери от “Промяната”, които се опитват да го заговорят пред камерите в разгара на бедата (когато 35 къщи бяха овъглени пред очите на стопаните им).
Видеото със скандала обиколи социалните мрежи и коментарите под него показаха, че не само Бай Дамян пожарникаря се възмущава от суетните визити на “елита” в горящите населени места.
Защо пък да не се снимат кандидатите за 51-ия парламент с бедстващите по селата? Да се снимат, защо не – никой нямаше да им пречи, ако преди да тръгнат по екскурзии и агитации, бяха свършили нещо полезно във все още действащото 50-о Народно събрание. Безполезното им присъствие във властта обяснимо дразни изнурените огнеборци – те трудно понасят нелепите съвети и политиканските рзправии, докато копаят просеки, заравят тлеещи огнища и гонят пламъци, пълзящи като змии.
„Тази сутрин с академик Денков направихме полет с малък самолет над Воден – съобщава жизнерадостно Кирил Петков по интернет – С пилот Андреу обсъдихме как с 8 малки самолета оборудвани с термокамери може да се направи въздушен мониторинг на цяла България за ранно засичане на пожари. С минимален разход този тип трагедии може да се предотврати.”
„Вятър го вее на сива кобила – отсича Бай Дамян. Той няма време да сърфира в нета, но вече е чул за излета на големците. Предложението им за наблюдение на обстановката от небето го нервира – той знае, че такова има от години.
Защо се нерви, а не се засмее, като казва, че „тия откриват Америка след Колумб”? Защото чувството му за хумор изветрява в кабината на ЗИЛ-а, който „служи добре от 1989 г., но вдига 90 градуса температура, когато навън е 40”.
И на колегите му не им е до смях. От десетина нощи само две-три са спали. И няма как да изпитат симпатия към господата, които сутрин сядат под климатиците в студията и почват да им дирят кусури (кога пламъците ги изпреварили, кога им свършила водата) вместо да рекат едно „Дръжте се момчета, браво”.
Това, както и да е.
Но нямат свестни защитни облекла. Тия на гърбовете им са с изтекъл срок на годност от 10 години поне – под тях телата се нагорещяват така, че е “по-добре човек да влезе, както майка го е родила в горящага гора”. Мъчат ги и мехурите по ръцете – ръкавиците им са изтънели. Боли.
„Имаме проблем с безопасните условия на труд – обаждат се от синдиката „Огнеборец” чак на десетия ден от медийната суматоха, в която всеки срещнат се изказва като експерт и отличник от Трети факултет (какъвто е само Бойко Борисов, да речем).
Един синдикалист разкрива по Нова тв, че бойните униформи на пожарникарите „за последно са осигурени през 2013 г, а експлоатационният им срок е петгодишен”. Да, имало обществени поръчки за подходящи облекла, но те, кой знае защо, се провалили. („Че колко му е да се провалят, ако на някой шеф на МВР не му изнася фирмата и цената, той да не би охка и да се маже всяка вечер с дефламол като нас…”, мърмори Бай Дамян.)
„Колегите предпочитат да работят с тениски, защото телата им прегряват. Това обаче е опасно и нарушава правилата”, отбелязва профсъюзният деец.
Правилата ли? Че те, ако се спазваха от началството на МВР, негодните термоекипи щяха отдавна да са с отнет сертификат и да са раздадени нови вместо тях.
Една пожарникарска екипировка струва 800-900 лева. Поне 5000 такива били нужни по спешност. 5000 х 900 колко прави? Повече или по-малко от сумата в пачките, които влачеше един пудел до масата с контрабандистите и вътрешния главен секретар? И защо, вместо да си помпат имиджа с полети над дима, депутатстващите все още (които са и кандидат-депутати) не вземат да дарят по една заплата за пострадалите? – и без туй те през август ще миткат по морето, а след туй ще влязат в изборна кампания и няма да свършат нищо от това, за което им плащаме.
Инак техника в пожарната не липсвала, както се твърдеше в парламента, за да се чешат езиците. 75% от машинния парк бил подновен модернизиран. Гаражите в големите градове били пълни със 7-8-годишни автомобили – над 800 били, но… нямало кой да подкара повече от 330.
И президентът Радев това каза с други думи: „Народното събрание задължи Министерския съвет да отпусне средства за летателна техника за гасене на пожари. Не въпросът е там, че трябва да има и хора, които да я управляват”.
Инак е лесно да се отпущат пари от джоба на данъкоплатците…
И ген. Николай Николов, експожарникарят №1 го потвърди: ”Държавата не е бедна. До края на годината се очаква доставка на още 300 пожарни коли. Може да се закупят и хеликоптери, и самолети. Но без хора за тях, какво от това?”
Според генерала кадровият състав на дирекцията „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР трябва да се разшири – да се назначат поне още 200 души в провинцията. Той не уточни кандидати ли са липсвали досега, или щатът е бил свит.
„Ако не е безработицата, никой няма да остане в МВР, на свършване сме. Бог да пази гражданите” – сопва се Бай Дамян.
Той знае защо тази молба е трудно изпълнима – даже и от Бога. Защото има неща, които зависят от хората.
Като например прословутата „реформа”.
След като реформата в правосъдието катапултира заедно със злополучната Сглобка на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС, мисълта на “законотворците” литна в друга посока – към Закона за борба с бедствията и авариите. Той е ясен, стига само упоменатите в него институции да го изпълняват, но… нали предизборен мохабет (пардон, дебат) трябва да става. И се почна:
Да се открие закритата Гражданска защита! – Ааа, не!
Да се направи министерство на стихиите като онова, в което младият Пеевски беше заместник-министър! – В никакъв случай!
Да се даде доживотна присъда за всеки, който хвърля фас извън асфалта! – Не става! В затвора да гние тоя, който пали гората, за да строи на нейно място фотоволтаичен парк.
И тъй нататък.
И дотук е ясно, че всичко ще си остане както си беше, а не както предвижда 38-ият проект за изменение на Закона за МВР.
„Реформата в пожарната всяко лято променя агрегатното си състояние от гола вода до въздух под налягане”, подиграва се Бай Дамян.
МВР е постоянно реформирано от 10-ти ноември насам. Резултът е непрестанно нарастване на чиновническата популация. Но още може. Идат избори, а офицерите и сержантите са мощен електорат. Пък и клиентелата на провалилата се политическа класа се обновява – след гаджетата и децата, внуците трябва да се натурят по бюрата.
„Очаквам да ни обещаят 15 вместо 12 заплати при пенсиониране. Не че ще ги получим, но ще гласуваме, вместо да протестираме” – коментира язвително нашият източник. Той си спомня протестите от времето, когато поредният “политически гений”, оглавил институцията, ги пращаше да влизат в пожарите по един, за по-икономично. Само че гасенето излизаше скъпо, защото шофьорите носеха маркучите, а братята роми разкостваха пожарните автомобили, останали безпризорни на улицата.
В бунта срещу това безумие бе издигнат плакат, на който пишеше: „Не съм сам в пожара, водя два празни щата”. Той се пази, „Пак ще потрябва”, казва Бай Дамян. Надпреварата между природните и политическите бедствия не спира – и засега политиката надминава природата по размера на нанесените щети.
*Президентът Румен Радев пред журналисти: „На дневен ред е справянето с природните бедствия. С политическите ще се занимаем на по-късен етап. ( 19 юли 2024, Болярово).