Анна Заркова
Дете на 9 години било вързано за легло и изтезавано в социален дом в Мездра. Щяло да оздравее, само дето пръстите му може би щели да отрежат…
Какво е това? Ужас? Кошмар?
Вие го наречете както си искате и си гледайте предизборната компания. Ние само напомняме, без да коментираме, как преди години взеха да закриват тия ужасяващи социални домове – неремонтирани с десетилетия, с железни кревати, с оскъдна блудкава храна. При това обещаваха да направят цветни къщички за безпризорните деца. Имало такива в Англия – приказни! – кухня, хол, две малки спални, децата спят самостоятелно, учат ги да готвят, да четат, намират им после работа…
Обещаваха. Беше преди 20-тина години, май. Леле, колко интервюта се дадоха за тая приказка оттогава! Колко пари се завъртяха по програми, колко бяха пропилени и откраднати, дявол знае – и все за тая „концепция“, по която нашите сирачета щяха да станат същински англичанчета.
Вместо да реализира „концепцията“ обаче, държавата взе да бави издръжката на оцелелите интернати, питомците им продължиха да спят на продънени пружини, с мръсни одеала, да гладуват и да крадат! И да бъдат изтезавани! – дори, когато ги турят да легнат за малко на цветни чаршафи…
Докога?
Обяснението беше, че докато не се разтурят всички стари приюти, новото не може докрай да се съгради. Хубаво. Но да попитаме: защо това „съграждане“ все повече прилича на разруха?