Световната хранителна програма на ООН обяви 2022 г. за годината на катастрофалния глад
Кирил Зайцев, zavtra.ru
Превод – Павел Павлов
Наскоро починалата Мадлен Олбрайт е известна у нас, между другото, и с гадния цитат за това колко е несправедливо контролът върху толкова големия Сибир да се упражнява само от Русия. На когото ли не още тези думи не бяха приписвани, като се почне от Наполеон, та до Чърчил, от Мадлен Олбрайт до Кондолиза Райс, и всичките мислеха само как да лишат Русия от достъпа до сибирските съкровища.
Като правило под тези съкровища се разбираха само петролът и газът, и по-рядко – редкоземните метали и скъпоценните камъни. Няколко западни анализатори от много години предупреждават, че основното богатство на сибирската земя е самата земя, особено в светлината на идващото (поне всички тези анализатори така смятат) глобално затопляне. Сега, когато леката и благоприятна енергийна криза се развива бавно, на хоризонта се очертава огромна продоволствената криза още в остатъка от 2022 г. Разбира се, подобни катастрофи са ефективен инструмент за манипулиране на глобалната политика, но тихата паника, която идва от изявленията на ООН и от Белия дом, подсказва, че този път това не са тези, които обикновено са свикнали да печелят от всички катаклизми, които стоят зад тази криза.
Световната хранителна програма на ООН (WFP) обяви 2022 г. за годината на катастрофалния глад. Но човек не трябва да бъде впечатлен от тази оценка на западната преса, която смята глада, за който предупреждаваха WFP и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, като следствие от украинската криза. Знаещите хора разбраха за тази неизбежност много преди западните медии започнаха да определят датите за нахлуването в Украйна. Причината за това беше енергийната криза, която от своя страна естествено се роди от рецесията, причинена от пандемията. Държавите започнаха да се подготвят, което доведе до повишаването на цените на пшеницата. През изминалата година тя беше около 70 %, но тези цифри не се отчитат въздействието на специалната военна операция (CBO), в която са включени двете страни, които произвеждат около една трета от световната пшеница, в резултат на което само за 20 дни от началото на СВО, цените се повишиха с още 21 % и анализаторите от специализираното издание Agweb казват, че това число не е границата. Те предлагат да разгледаме по-отблизо щата Канзас, флагмана в производството на пшеница в САЩ, където NOAA (Национална администрация за изследване на климата) обяви извънредна суша в началото на март, която според Американския център за управление на сушата ще засегне повече от половината от земеделска земя на САЩ.
Подобна ситуация се наблюдава и в другите щати на американската житница – региона на Средния Запад. Има доклади на някои климатолози, макар и със съмнителна достоверност, че Средният запад не е виждал такова време от 1200 години. Твърди се още, че от октомври по тези места не е имало снеговалежи и дори обилни валежи, така че в края на годината може да има сериозни проблеми с реколтата. Засега за това се говори само на местно ниво, и KSNW, местното подразделение на медийната корпорация NBC, това се отнася към местните фермери, които са принудени да плащат неустойка на своите клиенти поради невъзможността да доставят договореното количество пшеница. На 17 март губернаторът на Канзас Лора Кели обяви извънредно положение в целия щат. По това време в Twitter местните шегобийци призоваваха индианците, живеещи в района, да изтанцуват танца на дъжда. Американската суша, независимо колко добре се отразява от пресата, не представлява особена заплаха за продоволствената сигурност на континента, тъй като селското стопанство в САЩ е добре развито, а и Канада е наблизо, и тя няма да ви позволи да умрете от глад.
Междувременно световните цени на зърнените култури продължават да се покачват, като ечемик се покачва с 80%, царевица с около 35 %, а соята с около 30 %. До края на годината тези цифри може да се утроят, което ще докара горчиви сълзи в европейските медии, които се подиграваха на китайците през ноември. Тогава китайското министерство на търговията пусна писмо, адресирано до регионалните власти, в което доста рязко призова за стабилизиране на хранителните доставки и цените на храните. В същото време се споменава като допълнителен стимул, че „семействата се съветват да поддържат необходимите запаси в случай на спешност“ и това предизвика в магазините приблизително същото нещо, което можехме да видим във връзка с търсенето на тоалетна хартия в март 2020 г. или на захар през март 2022 г.
Нарастващото търсене и намеците за паниката за продукти сред населението принудиха властите да попълнят своите запаси, независимо от цената. Резултатът от това беше интересна статистика, която според изданието Nikkei Asia до края на декември около половината от световните запаси от зърно се съхраняват в Китай. Китайските митници публикуваха данни за 2020 г., че тогава Китай е внесъл храна за $98 млрд., а за трите тримесечия на 2021 г. беше надхвърлена тази цифра. Тогава паническото изкупуване беше свързано с политиката: китайците, според американските вестници, се страхуваха от американо-австралийския съюз AUKUS или се подготвяха за война с Тайван. Азиатските анализатори твърдяха, че натрупването на зърно в Китай се е превърнало в самоизпълняващо се пророчество в опит да се запаси с най-важния ресурс.
Китайската пестеливост е разбираема, предвид огромното население и слабо развитото селско стопанство се наслагват върху опита, научен от ерата на Големия скок напред. Това, което е неразбираемо тук, е лекомислието, с което идващата продоволствена криза се посреща в най-уязвимите към нея региони като Африка, Азия и изведнъж и Южна Америка. Да, според ООН гладът отвори втори фронт по време на пандемията, в страните от Южна Америка и Карибите и броят на недохранените хора се е увеличил от 42 на 60 млн. в контекста на сушата, която засегна Южна Америка (данни от Dialogo Chino) и повишаващите се цени на храните ще продължат да растат. Що се отнася до Африка, изглежда, че африканските лидери виждат предстоящия глад не като хуманитарна катастрофа, а като прозорец за политически възможности. Изнудване на Европа с ордите от гладни бежанци, измъкването на все повече пари от Китай, който покровителства Африка, или самите ресурси, натрупани от китайците.
Близкият изток е в разгара си и се подготвя за повторение на кризата от 2010 г., когато поскъпването на хляба предизвика огромно социално напрежение. Това напрежение беше умело насочено в правилната посока и беше в основата на Арабската пролет, така че паниката, предизвикана от последните новини в Западна Азия, е напълно разбираема. Ливан получава около половината от своето зърно от Украйна, а Йемен около една четвърт. Нарушаването на веригите за доставки, които не са се възстановили от времената на covid, само изостря ситуацията, но много по-важна е кризата на пазара на торове, чийто лъвски дял отново също е зает от Русия и Украйна. От 2020 г. насам цените на азотните торове са се увеличили четирикратно, докато тези на фосфорните и калиеви торове са се утроили. Между другото, това е причината за необичайно нежното отношение на Индия към Русия, след като стабилните доставки на торове позволяват на втората по население страна в света да забрави за перспективите на глада.
Необходимо е внимателно да се следи как са се оживили европейските хиени. Президентът Макрон, един от главните оркестратори на украинската криза, заяви в прав текст, че възнамерява да използва африканския глад за политически цели: „Трябва да защитим собствения си продоволствен суверенитет и да разработим нова африканска стратегия“, и е малко вероятно, че тези точки са подредени в този ред случайно. За Франция африканската криза може да бъде възможност да си върне своето загубено влияние в бившите си колонии и да придобие нови връзки с Черния континент. В светлината на това би било добре да си припомним защо французите започнаха да бъдат изтласкани по принцип от традиционната си сфера на влияние. Редица служители в проруското Мали и пресата в профренския Нигер вече споменаха за връзките с Русия като начина за избягване на това бедствие. Да, руските доставчици досега бяха отрязвани от африканските страни след западните санкции, но влиянието на Пекин в Африка ще направи възможно да се установи комуникацията чрез китайските банки и транспортните вериги. Кризата може да се превърне за Русия във възможност за окончателната деколонизация на Африка и за изтласкването на европейското влияние от нея и за утвърждаване като основен съюзник и надежден защитник на Черния континент от най-страшната напаст, която предстои да нанесе новия си удар.